„Стъпка назад“: Бюджетът на НЗОК мина на първо четене без реформи

За поредна година Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание одобри по-голям бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата година, но не предложи никакви реформи за подобряване на услугите в българското здравеопазване. Текстовете бяха приети на първо четене с 11 гласа „за“, 9 „против“ и без „въздържал се“.

План-сметката за пенсиите бе приета за около 1.5 часа, а тази мина за още по-кратък период от време. В нея се залага 15% увеличение на парите на НЗОК за догодина, или 727.6 млн. евро повече. Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски потвърди, че това става дори със запазване на здравноосигурителната вноска на 8% през 2026 г. Той представи основните параметри. В средствата има ръст за:

• първичната извънболнична медицинска помощ има ръст - 5.5%;
• специализираната извънболнична медицинска помощ – ръст от 4.7%;
• медико-диагностични дейности –  9.5%;
• болнична помощ – 11.9%;
• медицински изделия –  5.7%,;
• дентална помощ – от 9.7%.

Отделно е предвиден трансфер от 260 млн. евро от централния бюджет за допълнително заплащане на дейности на лечебните заведения, за заплати на млади медици и за стартови заплащания в сектора.

И синдикати, и работодатели разкритикуваха заложените параметри и не ги подкрепиха. Любослав Костов от КНСБ изрази съмнение доколо тези 260 млн. евро ще стигнат за заплати.

Къде отива колективното договаряне и въобще целият принцип на финансиране на заплатите остава неясен. Не знам доколко е законно това нещо“, каза Костов.

Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изтъкна, че с този план се продължава практиката 75% от разходите да са за болнична помощ и лекарства, при средно европейско равнище от 45-55%. Отделно, запазва се и свръхконцентрацията на болнична помощта, като 50% от средствата отиват в РЗОК София и Пловдив.

Липсва каквато и да е промяна на философията на бюджета от предходните години, запазвайки същата грешност на посоката“, коментира председателят на УС на АИКБ.

Мартин Димитров от „Продължаваме промяната – Демократична България“ отбеляза, че в последните 10 години парите на Касата са нараснали с повече от 200%.

Въпреки това виждате, че парите не стигат. Когато няма реформи и се дават допълнителни пари, те никога няма да стигнат“, коментира той.

Бившият финансов министър и понастоящем председател на ПП-ДБ Асен Василев изтъкна, че в периода 2022-2024 г. е имало постепенно нарастване на средствата за профилактика и извънболнична помощ в унисон с европейските практики, здравната стратегия и стратегията на ресорното министерство  хората да бъдат преглеждани и отрано да се хващат заболявания.

Всички стъпки, направени в тази посока, са изтрити с гумичка в рамките на един бюджет. Защо?“, запита Василев.

Той изтъкна, че в момента съотношението между лекари и медицински сестри е „абсурдно“, но това по никакъв начин не се засяга като проблем в бюджета. „Нашата здравна система разчита на това, че се нарушава Кодексът на труда, и нашите лекари и мед. сестри дават нощен извънреден труд, три пъти над максимално позволените стойности в здравната система“, добави той.

Как смятате, че този бюджет ще направи българските граждани по-здрави? Според нас, с тези дефицит, той е огромна стъпка назад в това да имаме адекватно здравеопазване“, завърши Василев.