Безпрецедентно критикуваната план-сметка на държавата за 2026 г., която е и първата в евро, бе приета на първо четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Депутатите одобриха текстовете с 13 гласа „за“, 4 „против“ и без „въздържали се“. С подобни резултати премина и гласуването на бюджетите на държавното обществено осигурияване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Разглеждането на параметрите, представени от финансовия министър Теменужка Петкова и определени като „възможния бюджет“ преди старта на дебата, премина бързо, като отново протече без особени дискусии, а предимно в изразяване на критики и становища. Напомняме, че заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) - важна стъпка от бюджетната процедура - така и не се състоя, след като бизнесът го бойкотира два пъти.
Бюджет 2026 е съставен на база действащото законодателство“, посочи Петкова при представянето на параметрите.
Таванът на новия дълг догодина е 10.5 млрд. евро. В него парите са разпределени така:
Финансиране на дефицита - 3.7 млрд. евро;
Рефинансиране на падежиращ дълг - 1.4 млрд. евро;
За придобиване на дялове и акции - 1.2 млрд. евро;
Други финансиращи операции - 0.9 млрд. евро;
Инструмент SAFE (бел. ред. - заемен инструмент за отбрана) - 3.2 млрд. евро;
Закупуване на 3 хеликоптера за гасене на пожари - 60 млн. евро
Нарушено доверие
След като заседание на Тристранката така и не се проведе, и синдикати, и работодатели не си спестиха коментирите в комисията. Любослав Костов от КНСБ изтъкна, че в момента водещ двигател на икономиката е вътрешното потребление.
Това трябва да бъде стимулирано с по-активна политика по доходите. Според нас, тя все още не е проинфлационна“, коментира той.
По думите на Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“, бюджетът не залага политики срещу демографската криза, а догодина заплатите ще бъдат с отрицателен ръст на фона на сегашната инфлация от 5.3% и очакваните около 3% догодина.
Добре е Народното събрание да обърне внимание на тази част“, каза той.
Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев подчерта, че промяната в данъчно-осигурителния модел е „увредила“ доверието на работодателите и ги е изненадала.
Председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев разкритикува формулата за определяне на минималната заплата, както и очакваното връщане на СУПТО за бизнеса.
Зам.-изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Боян Николаев определи бюджета като „тежко проинфлационен“. По думите му, управляващите създават „чудовище“, което може да не бъде овладяно през следващите 5-10 години.
Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България Силвия Георгиева посочи, че те са удовлетворени от макрорамката на бюджета в частта му за общините. Тя призова да се обърне внимание на актуализация на данъчните оценки, тъй като такава не е правена от 2006 г. насам, а това би могло да доведе до по-високи ДДС постъпления.
Без думичка за ефекта „евро“
От Българска народна банка (БНБ) отново апелираха за запазване на финансовата дисциплина. Петър Чобанов, подуправител на институцията, посочи пред бюджетната комисия, че централната банка е фокусирана върху запазването на ценовата стабилност.
България може да положи усилия да не поддържа бюджетни дефицити на ръба на 3% от БВП“, изтъкна говорителят.
Той изрази разочарование, че в рамките на дебата не било казано нищо относно предстоящото присъединяване на България към еврозоната и евентуалните ефекти от това върху икономиката на страната.
Симона Гоцова 
