България все повече се отдалечава от инфлационния критерий за еврозоната

България все повече се отдалечава от допустимото за еврозоната ниво на инфлацията, показват публикуваните днес данни на европейската статистическа служба Евростат. Според тях средногодишното покачване на цените в страната, измерено през хармонизирания индекс е 3.3%, докато допустимото за еврозоната ниво е 2.9%.

Условието за равнището на инфлацията е част от Маастрихтските критерии – група от правила за ценова стабилност, дефицит, дълг и лихви, които целят да гарантират, че новоприсъединяващата се страна-членка има устойчиви публични финанси и икономика. Изпълнението на тези правила е ключово за получаване на „зелена светлина“ за присъединяване – за България това се случи на 8 юли тази година – а след това е желателно те да продължат да се спазват.

Страната ни обаче излезе извън рамките на инфлационния критерий още през септември. Правилото е, че инфлацията не трябва да надвишава с 1.5 пр. пункта средното ниво на трите страни членки с най-ниска инфлация – през октомври това са Франция (1.1%), Кипър (1.3%) и Ирландия (1.7%). Т.е. максималната инфлация не трябва да надвишава 2.86%.

В понеделник Националният статистически институт (НСИ) съобщи, че годишната инфлация се е забавила до 5.3% през октомври, но общият тренд продължава да е възходящ. За сравнение – през същия месец на 2024 г. показателят е бил 1.8%.

В своята Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза Министерството на финансите (МФ) залага, че средногодишният ръст на цените през 2026 г. ще е подобен на този от текущата година - около 3.5%. В следващите две години обаче той ще се забави до съответно 2.9% през 2027 г. и 2.5% през 2028 г. Напомняме, че средногодишната инфлация в България през 2024 г. бе в размер на 2.4%, според данните на НСИ.