България се оказа лидер в региона по икономически растеж

По-високо потребление, повече инвестиции, забавяща се инфлация и устойчив икономически растеж. Такава картина за българската икономика оформят експертите от глобалния застраховател на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes) в свой доклад, публикуван в понеделник. Според тях, в периода 2025 – 2027 г. България може да се нареди сред лидерите в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по ръст на БВП.

По-конкретно, прогнозите са, че през текущата година ръстът на българския БВП ще е 3.1%, което ще ни нареди трети след Хърватия (4%) и Полша (3.3%). През 2026 г. ще сме на същата позиция, но с резултат от 3.2%, изпреварени отново от Хърватия (3.8%) и Полша (3.4%). През 2027 г. обаче България ще стане лидер в ЦИЕ с ръст на БВП от 3.1 на сто.

Напомняме, че само преди дни от УниКредит Булбанк направиха подобна прогноза, според която реалният растеж на икономиката ни ще бъде 3.7% през 2025-2026 г., а това ще постави България под №1 в класацията на страните в ЦИЕ. Националната статистика съобщи по-рано днес, че през миналата година БВП се е разширил с 3.4%.

Оптимистичните перспективи се основават на стабилното вътрешно търсене, водено от силното потребление на домакинствата и сериозния темп на увеличаване на заплатите у нас“, обясняват от AT.

От там допълват, че пазарът на труда ще остане стабилен, а безработицата ще спадне до около 3.3% до 2027 г. (бел. ред. към второто тримесечие на 2025 г. тя е 3.6%, по данни на Националния статистически институт).

Инфлацията у нас ще се успокои на нива под средните за региона и ще има низходящ тренд – от 3.6% за 2025 г., през 2.8% за 2026 г. до 2.6% за 2027 г.“, смятат анализаторите.

Според тях, наред с вътрешното потребление, инвестициите също ще играят ключова роля за растежа на българската икономика през тези три години. Те са пряко свързани с развитието на финансираните проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и мащабните публични разходи за инфраструктура и отбрана.

Ефектът на еврото

В доклада си от АТ засягат и темата за предстоящото въвеждане на еврото в България, считано от 1 януари 2026 г.  

В документа те посочват, че употребата на единната европейска валута ще повиши доверието и ще активира вътрешните двигатели на икономиката, включително нарастващите депозити и кредитна активност. „По-ниските разходи за финансиране и засиленото парично предлагане се очаква да допринесат допълнително както за потреблението, така и за инвестициите“, обяснява Джовани Скарпато, икономически анализатор за ЦИЕ в АТ.

Всички тези фактори са в основата на очакван период на стабилен и воден от търсенето икономически растеж, което ни кара да мислим, че България ще превъзхожда повечето от държавите в региона“, обобщава Скарпато.

Според доклада, до 2030 г. българската икономика ще има и кумулативен допълнителен растеж от 2.8 процентни пункта заради ангажиментите на страната в областта на отбраната. По този показател България се нарежда на осмо място от 20 обхванати европейски държави и въпреки че приносът е по-умерен, той все пак поставя страната на солидна позиция в региона. За сравнение - в рамките на ЦИЕ, Латвия води с допълнителни 11.7 пр. пункта, следвана от Литва (+6.9 пр. п.) и Унгария (+6.6 пр. п.).

Рисковете пред прогнозите

Въпреки оптимистичните перспективи българските компании, особено експортноориентираните, не бива да подценяват рисковете и турбуленциите на световно ниво, смятат експертите. Продължаващият през последните години сериозен ръст на фалитите по света също е усложняващ фактор. Според актуалните данни на AТ, увеличението на несъстоятелностите за 2025 г. на глобално ниво ще достигне 6% спрямо предходната. Допълнителен ръст от 4% се очаква и през 2026 г., а момент на успокоение на възходящата тенденция се вижда чак през 2027 г.

В този неспокоен контекст на глобално ниво и предвид актуалните дискусии за политическата и социална стабилност у нас, въпреки оптимистичните прогнози българските компании трябва да останат нащрек за рисковете. Проверката на търговски партньори, внимателното следене на притеснителните тенденции в различни икономически сектори, навременния достъп до важна информация, са решаваща подкрепа, която доказан партньор като нас може да окаже във всеки момент. А застраховката на търговските кредити остава ключовият инструмент за защита“, коментира Камелия Попова, управител на АТ за България.