Интервю | България има нужна от амбициозна политика за реиндустриализация

Доц. д-р Милена Ангелова е главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) от 2002 и вицепрезидент на европейския социален партньор, представляващ доставчиците на услуги от общ интерес SGI Europe от 2011 г. От 2007 г. тя е член на Европейския икономически и социален комитет. Член на Икономическия и социален съвет на Република България от 2006 г. и е активен участник в процесите на подобряване на социално-икономическата среда в страната. От юни 2022 г. д-р Ангелова посланик на малките и средни предприятия на Република България.

Има двадесет и пет годишен успешен опит в областта на представянето и защитата на интересите на бизнес общността на европейско и национално равнище, включително по теми като устойчиво развитие и корпоративна социална отговорност, насърчаване развитието на малки и средни предприятия, иновации, трансфер на знания, умения, бъдеще на работните места и др. Доцент по маркетинг и устойчиво развитие в Института за икономически изследвания към Българска академия на науките.

Доц. д-р Милена Ангелова ще вземе участие в международната конференция iN Sofia 2025 като модератор и участник в рамките на „Панел 2: Регулации и конкурентоспособност“. Панелът ще се фокусира върху това как бизнесът може да се адаптира към зелената трансформация и новите европейски регулации, като същевременно запази икономическата си устойчивост и сигурния достъп до суровини, с подкрепата на европейски финансови инструменти.

Доц. Ангелова, Вие многократно сте подчертавали, че „зеленият преход трябва да бъде икономически реализуем, а не само нормативно наложен“. Кои са най-спешните регулаторни тежести, които трябва да отпаднат или да бъдат опростени, за да може българската индустрия, а и европейската, да осъществи този преход, без да губи икономическа устойчивост?

На 37 милиарда евро се оценяват спестените от европейските компании разходи, ако бъдат реализират заявените намерения за опростяването на европейското законодателство. Подобен сериозен ресурс би могъл да върне загубените конкурентни позиции на Европа. Надежда за това дават инициативите за Компас за конкурентоспособността и серията предложения за опростяване тип Омнибус. Но конкретните ползи за бизнеса предстои да се проявят – евентуално след приемането на предложенията.  

Твърде дълго Европа беше заложник на прекомерните законово-нормативни задължения. ЕС приема по един законодателен акт на всеки работен час – над 2 500 годишно. Разбира се, опростяването е действие в правилната посока, но само то не е достатъчно. Трябва да се премахне непропорционалната административна тежест и свръхвисоките разходи за изпълнение на законовите изисквания.

За да бъде ефективен процесът на опростяване и намаляване на изискванията, той трябва да се простре отвъд триадата CSRD-CSDDD-Таксономия – към Регламента против обезлесяването и деградация на горите, към Директивата относно промишлени емисии, Регламента относно опаковките и отпадъците от опаковки, към Директивата относно правото за поправка и към Директивата относно търговията с емисии, като начало.

В списъка могат да се добавят и актовете, регулиращи дигиталната икономика и киберсигурността (NIS2, CER Директивата, CRA, GDPR), Акта за изкуствения интелект, Директивата за радиооборудване. Някои от най-тежките регулации са свързани с областите на заетост и социална политика, които също трябва да бъдат преразгледани в посока по-лесното и ясно прилагане, като например  Директивата за работническите съвети, Директивите относно работата посредством платформи, относно прозрачността на заплащане и относно стажуването. Това е изключително важно, тъй като спестените средства за изпълнение на изискванията на законодателството не само имат потенциала да подобрят значително конкурентоспособността, но и да повишат производителността, устойчивостта на стопанската дейност и дългосрочната икономическа стабилност.

Като дългогодишен главен секретар на АИКБ, Вие твърдите, че „стабилната индустрия е гръбнакът на всяка успешна икономика“. Достъпът до суровини е критичен фактор за тази стабилност. Кои са трите най-големи предизвикателства пред българската индустрия в момента и каква е Вашата визия за индустриалната политика на България, за да гарантираме сигурно снабдяване със суровини в новата европейска индустриална ера?

Българската индустрия е изправена пред множество предизвикателства. Преориентирането на веригите на доставки – както по отношение на доставките на суровини и материали, така и по отношение на реализация на готовата продукция, оказва сериозен натиск: гео икономическите промени водят до чувствително увеличаване на стойността на суровини и материали, както и до необходимостта те да се доставят от по-далечни източници, докато преобладаващото средно разположение във веригите на доставки за реализация на готовата продукция силно ограничават възможностите за увеличаване на цените на готовата продукция и намаляват възможностите за реализиране на печалба, а дори и за покриване на разходите. Свръхвисоките цени на електрическата енергия също са ограничаващ фактор, чието действие се засилва от натиска, оказван от изчисляваната като 50 % от средната минимална работна заплата, която нараства във възходяща спирала, изпреварвайки вече над 10 пъти ръста на производителността на труда.

В същото време, България има сериозен потенциал в областта на реалния производствен сектор, но за да се реализира той е необходима ясна и амбициозна политика за реиндустриализация в следните направления:

• Политика по образование, тясно свързана с потребностите на индустрията, провеждана посредством план-прием, стимулиране на защитени специалности и насърчаването на гъвкава професионална квалификация и преквалификация;
• Политика по осигуряване на липсващите на пазара на труда около 200 000 души посредством опростяване и облекчаване на процедурите за достъп до него на граждани от трети страни;
• Стимул за инвестициите – с интелигентно ползване на възможностите, предоставяни от фондовете на ЕС и с отстояване на позициите на българската индустрия при преговорите за Многогодишната финансова рамка 2028 – 2034;
• Опростяване и облекчаване на административно – правните пречки;
• Възвръщане на имиджа на българската индустрия като привлекателно място за кариерно развитие посредством широки информационни кампании.

 По време на събитието in Sofia 2025 ще бъде обсъден и Механизмът за въглеродни корекции по границите (CBAM), който неизбежно ще увеличи разходите на много предприятия. Какви мерки на европейско и национално ниво могат да се предприемат, за да не изгубим конкурентоспособността на българската индустрия при прилагането на този механизъм?

Намалената конкурентоспособност на европейските производители спрямо вносителите на стоки, произведени извън Европейския Съюз (ЕС), представлява реален и сериозен икономически проблем. През последните години икономиката на ЕС изостава от тази на САЩ и Китай. Делът на ЕС в световната икономика е намалял от 25.8% през 2004 г. до 17.6% през 2024 г. За същия период делът на ЕС в глобалния износ спада от 18.9% до 14%. Спадът е най-ясно изразен в по-тежките индустрии като металургия, производство на цимент и химическа промишленост. Емисиите в ЕС в тези сектори са намалели с около 50% от 2005 г. насам, но значителна част от този спад се дължи на по-ниско производство, а не на технологични подобрения.

Значително влияние в този процес оказват амбициозните климатични политики на ЕС, които водят до по-високи производствени разходи. Докато ЕС отчита абсолютни намаления на въглеродните емисии, производствата в Китай и Индия например, се основават на въглероден интензитет. Общите им емисии на СО₂ нарастват от въвеждането на нови мощности, работещи с въглища. Това създава свръх капацитет, който води до кризи и затваряне на ключови мощности в Европа. Тази тенденция води до риск от изместване на производството извън Европа, със съответната загуба на работни места. Един от основните рискове, свързани с оскъпяването на производството в Съюза, е т.нар. климатичен дъмпинг. Той се проявява, когато трети държави, по собствен избор или поради липса на капацитет, изостават в прилагането на екологични стандарти и така поддържат по-ниска себестойност на производството и по-конкурентни цени.

В този контекст е важно българската държава да следи отблизо приложението на CBAM и да изгради механизми за оценка на въздействието му върху националната икономика, с цел информирана обратна връзка с ЕК. Предвид старта на оперативната фаза на CBAM през 2026 г., своевременното разработване на регулаторна инфраструктура и вторично национално законодателство е особено важно за безпроблемното и надеждно функциониране на механизма. В България към момента липсват ясно разпределени отговорности относно приложението на CBAM. Съгласно Закона за ограничаване на изменението на климата, компетентният орган е ИАОС, но физическият внос и контрол на границата се извършват от Агенция по митниците (АМ). Наложително е формално да се дефинира и разграничи отговорността на АМ спрямо тази на ИАОС.

Преходният период (2023 – 2025) е предвиден за обучение на всички заинтересовани страни – вносители, производители и контролни органи. Изисква се разбираемо и системно обучение на български език, както и подкрепа за вносителите попадащи в обхвата на CBAM. Към момента Ръководството за деклараторите по CBAM съществува само на английски език и е с дължина 106 страници. Секцията “Често задавани въпроси“ по темата към която препраща страницата на ИАОС също е на английски език и е с дължина 57 страници. Националните органи трябва да осигурят разбираеми информационни материали, уебинари, контролни списъци и техническа помощ, за да подпомогнат бизнеса в адаптацията към новите изисквания.

Наложително е да се приеме процес във връзка с контрола на достоверността на съдържанието на декларациите, включително по отношение на вземане на проби и тестове в лаборатории на вносни стоки попадащи в обхвата на CBAM. Националните митнически органи трябва да адаптират своите процедури, за да интегрират изискванията по CBAM, евентуално чрез промени в митническите декларации. Митническите служители трябва да бъдат обучени относно разпоредбите и процедурите на CBAM, за да обработват ефективно декларациите за внос, свързани с CBAM.

Преди всичко е необходимо е да се осигури проследимост на икономическото въздействие от прилагането на Механизма, включително отражението му върху крайните пазарни цени на засегнатите стоки, като се гарантира ефективна и своевременна обратна връзка на равнище ЕС.

В Предварителното си проектостановище на Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) по Регламента за Европейския фонд за конкурентоспособност (ЕФК), Вие препоръчвате той да бъде преименуван на „Фонд за конкурентоспособност и сигурност“ и отбелязвате, че отварянето му към трети страни изисква „особена предпазливост“. Смятате ли, че Фондът може успешно да балансира конкурентоспособността и сигурността, и какви конкретни предпазни механизми трябва да се въведат, за да не доведе финансирането до изтичане на критични технологии?

Предложеното преименуване на Фонда е с цел ясното отразяване на факта, че всъщност подкрепата е предвидена в по-голяма пропорция към сигурност, в допълнение към конкурентоспособността. Впрочем, тези два приоритета не са нито противопоставящи се, нито изключващи се. Инвестирането в технологии, приложими в сферата на сигурността, би имало и ясен положителен ефект върху конкурентоспособността, особено по отношение на технологии с двойно предназначение.

Относно отварянето на финансирането към трети страни – това е съществуваща техника, привнесена от програма „Хоризонт“. Но условието е тези страни да бъдат ангажирани посредством партньорски споразумения и с финансирането на Фонда – моята препоръка е това да бъде по-ясно посочено като изискване в Регламента.

Успехът на ЕФК зависи от привличането на частен капитал, а в доклада си говорите за необходимостта от подкрепа на физическата инфраструктура, особено извън големите центрове. Как държавата може да стимулира бизнеса да инвестира собствен капитал и да използва средствата от Фонда за развитие на инфраструктура и логистика, за да привлече повече инвестиции извън София?

Средствата от Фонда ще бъдат инвестирани в проекти, които имат доказан положителен ефект по посока на подобряване на европейската конкурентоспособност. Разбира се, възниква въпросът как ще бъде оценяван и измерван подобен ефект, който ще се проявява в бъдеще. От тази гледна точка, успешните проекти биха имали по-скоро международен, а не национален или регионален характер. Което, разбира се, не изключва възможността подобни международни проекти да се реализират в регионите на България. Подобни възможности се предоставят и от засиленото внимание върху Черноморския регион, фокусирано от публикуваното по-рано тази година съобщение на ЕК „Стратегически подход на Европейския съюз към Черноморския регион – сигурен, проспериращ и устойчив“.

В становището си по ЕФК настоявате социалните партньори да бъдат включени в управлението, а като принцип на Фонда се изтъква насърчаването на сътрудничество между малки и големи компании. Каква конкретна роля трябва да имат социалните партньори в управлението на ЕФК и как можем реално да изградим работеща мрежа за сътрудничество между МСП, големия бизнес и изследователските центрове в България?

Наистина, механизмите за управление и вземане на решение по новото предложение за ЕФК са новаторски по своя характер, доколкото те се предвижда не само да бъдат изградени на европейско равнище, но и да работят по периодичното изготвяне на Работните програми, които ще конкретизират приоритетите за инвестиране на средствата от ЕФК, следвайки развитието на външните предизвикателства. Това поставя резонния въпрос как ще бъдат отчитани вижданията и интересите на държавите членки, на регионите, на социалните партньори, на потенциалните бенефициери на национално, регионално и секторно равнище. Лесен отговор няма.

Основните възможности, които се обсъждат, са свързани с ползването на съществуващи в рамките на ЕС структури, като например, Европейската Мрежа на посланиците на МСП, както и включването на специални механизми за координация и консултация в рамките на европейския семестър. Тук активна роля трябва да имат и отговорните министерства от България, които трябва да заявяват активно тези потребности и да ги защитават в процеса на интензивни преговори, който се води в момента.

По-голяма яснота по темата очакваме да има през втората половина на ноември, когато се очаква ЕК да представи „Координационен инструмент за конкурентоспособността“, който трябва да предложи именно механизмите на координация, вземане на решения, предприемане на корективни действия при необходимост.

Относно информирането на предприятията и конкретно на МСП, е предвидено изграждането на мрежа за подкрепа „Европа за бизнеса“, като идеята е тя да надгради съществуващата Мрежа на европейските предприятия.

Посочвате, че Фондът се гради върху стари, не напълно изпълнени политики и че „Единният пазар все още не функционира ефективно“. Едновременно с това, ЕФК обединява 14 програми в една обща рамка. Как неефективното функциониране на Единния пазар ще повлияе на успеха на ЕФК, и как да се уверим, че обединяването на толкова много програми наистина ще улесни бизнеса, а няма да го натовари с нови административни правила?

Неефективното функциониране на общия пазар е пречка пред активното включване на българските МСП във веригите за доставки. В ЕС все още съществуват твърде много различия между държавите членки в правилата за правене на бизнес, в достъпа до националните пазари и специфични изисквания, свързани с това.

В доклада си предупреждавате за риска от „избиране на победители“ и предлагате процесът на оценка да е „по-гъвкав, интерактивен и отворен“, за да се гарантира равнопоставеност. Кои според Вас трябва да са трите най-важни показателя за оценка на проектите, за да се избегне „избирането на победители“ и да се гарантира, че средствата ще стигнат и до малките предприятия и по-отдалечените региони?

На първо място, е добре да има показател, който да гарантира включването на проекти от всички държави членки. Освен това, за да се насърчи включването във веригите на стойността на предприятия от по-отдалечени от лидера на веригата държави членки, е важно да има положителен стимул, пропорционален на обхвата на веригата, за да се насърчи също и преориентацията на веригите на стойността в рамките на ЕС. Също така, схемите за подкрепа на МСП следва да бъдат администрирани на национално равнище, за да се улесни и опрости процеса.

На събитието iN Sofia 2025 Вие ще модерирате ключов панел, посветен на регулациите и конкурентоспособността, заедно с евродепутати и заместник-министри. Какво е най-важното послание, което бихте искали да отправите към българския бизнес, който се стреми да бъде конкурентен в новата европейска индустриална ера?

Да бъде активен, свързан, отворен към нови възможности и предложения, да търси информация и да задава въпроси. В България има добре изградена мрежа за предоставянето на информация и консултации – посредством работодателските организации на национално, регионално и секторно равнище и посредством изградените от институциите възможности за информиране и консултиране. В Европа вече се формират съюзи на желаещите, които оформят бъдещи партньорства и сътрудничества, които да кандидатстват за достъп до средства от ЕФК. Такива примери са:

• Консорциумът за чиста битка, заедно с ЕБВР, който е насочен към подкрепа на развитието, изграждането и финансирането на технологии за съхранение на електрическа енергия и проекти за ускоряване на прехода към чиста енергия;
• The Commvault Storage Accelerator, който е насочен към технически софтуер за подобряване на копирането и съхранението на данни в облачни библиотеки;
• Европейският алианс за батерии.