Има ли България пилоти за медицинските си хеликоптери?

Процесът по закупуване на медицински хеликоптери и изграждане на система за „Спешна медицинска помощ по въздух“ (HEMS) продължава да напредва. Към момента България разполага с три медицински хеликоптера, които вече извършват мисии.

До края на годината страната ни чака доставката на още два, а до края на месец юни 2026 г. ще получим други три.

Това посочват от Министерството на здравеопазването (МЗ) и „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД (дружеството оператор на мед. хеликоптери) в отговор на въпроси на Economic.bg, изпратени по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Така, с вече наличните три броя, се очертава до средата на 2026 г. България да разполага с общо 8 медицински хеликоптера. Оказва се обаче, че към настоящия момент летателен, медицински и технически състав е осигурен в цялост единствено за наличните три машини.

---

Прочетете още

• Медицинският хеликоптер извърши първата си мисия по въздух
• България може да има медицински хеликоптер още наесен
• България купува още два медицински хеликоптера

---

Последно, през август, министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов сподели, че вече се работи по намирането на кадри за другите два хеликоптера, които се чакат до края на 2025 г.

Това се потвърждава и от „Хели Мед“, откъдето споделят, че разчитат на комбиниран подход при осигуряването на кадри, разчертан в „предварително разработен план“.

Въпросният подход включва обучение на пилоти. Тук е важно да се отбележи, че подготовката само на един пилот отнема средно между 18 и 24 месеца. Паралелно с това се обучават техническият и медицинският персонал спрямо техния обхват и специфики на работа.

Друга част от комплексния метод е наемането на временни чуждестранни кадри, които да запълнят дефицита.

Поради ограничения брой български лицензирани пилоти с необходимата квалификация за работа в сферата на хеликоптерната спешна медицинска помощ, дружеството прилага комбиниран подход – провежда дългосрочно обучение на собствени пилоти и паралелно с това осигурява оперативна готовност чрез временен ангажимент на квалифицирани контрактори (лицензирани пилоти от други държави), до запълването на собствения капацитет“, казват от там в коментар за Economic.bg.

Устойчив капацитет

От дружеството споделят, че основната цел е да се изгради „устойчив национален капацитет“, за да може да се извършват дежурства във всички бази на хеликоптерите, включително 24/7 покритие за определени локации.

За постигането на тази цел са необходими общо около 50 пилоти“, допълват от оператора.

Къде и колко ще са базите

От МЗ посочват, че е предвидено изграждането на шест бази за хеликоптерите. Те ще са в следните градове и села:

• с. Бухово, община Търговище;
• с. Габровница, община Монтана;
• гр. Долна Митрополия;
• гр. Пловдив;
• гр. Сливен;
• гр. София.

В момента се извършват действия по промяна на устройствени планове на имотите и изграждане на довеждаща инфраструктура, съгласно Закона за устройство на територията, след което ще започне изграждането на самите бази“, допълват от МЗ.

Засега обаче реално сключените договори за изграждане на бази са само пет – за тази в Пловдив все още няма сключен договор.

Поради процедури по обжалване на решението на възложителя за избор на изпълнител пред Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) и последващо обжалване пред Върховния административен съд все още не е  сключен договор за изграждане на шестата оперативна база, която ще е в Пловдив“, казват от МЗ.

Къде ще са разположени вертолетните летища

В края на 2023 г. МЗ сключи договор със 17 държавни лечебни заведения за изграждането на вертолетни летища – там, където хеликоптерите ще кацат, излизат и ще бъдат обслужвани.

Година по-късно бяха отпуснати допълнителни средства на още една болница за строеж на площадка.

Към момента в страната действат общо 11 болнични вертолетни летища. Очаква се до края на годината да бъдат завършени още шест, а останалите – през 2026 г.

С изграждането на необходимата инфраструктура за болничните вертолетни летища и след постигане на приемливи нива на безопасност във всички направления – нормативна уредба, оперативни процедури и определени маршрути – изпълнението на полети в нощни условия ще се развива поетапно и в пълно съответствие с европейските авиационни стандарти и приложимите регулаторни изисквания за безопасност“, уточняват от „Хели Мед“.

Ще станат ли операциите с въже норма

В момента два от наличните хеликоптери имат подемно-товарна система, необходима за акции с окачен външен товар, или т. нар. лебедка. Това е устройство със 70-метрово въже, което се използва при най-сложните спасителни акции – тези, при които не е възможно кацане. Предвидено е от общо 8 медицински хеликоптера, половината да са с лебедка.

Операциите с лебедка предполагат изключително високо ниво на риск – както за авиационния, така и за медицинския и спасителен персонал – и се извършват само в краен случай, когато няма друг начин за осигуряване на достъп до нуждаещия се“, казват от оператора.

Данните на „Хели Мед“ сочат, че подобни мисии съставляват под 1% от общия брой на извършените HEMS операции. Затова и в повечето случаи се търси по-безопасна алтернатива за кацане, или т. нар. „площадка, избрана от въздуха“.

В момента дружеството подготвя летателен и технически състав за такива мисии, като за целта ще помагат и инструктори от производителя на хеликоптерите „Леонардо“. Успоредно с това, „Хели Мед“ търси начини и за взаимодействие с Центъра за спешна медицинска помощ по въздух, както и с Планинската спасителна служба към БЧК.

В процес на съгласуване са и съвместни практически тренировки за повишаване на оперативната съвместимост при изпълнение на спасителни мисии в труднодостъпни райони“, допълват от там.