Зеленият преход в Перник: Специфичен, но с поглед към ВЕИ

Комбинация от застаряваща работна силна, ниско желание за мобилност, половинчата готовност за обучение и по-ниски възнаграждения. Така изглежда картината на зеления преход в Перник, която беше картографирана от КНСБ и КТ „Подкрепа“ в рамките на проекта „Адресиране на предизвикателствата на пазара на труда в регионите в преход“.

Синдикатите обобщиха данните от анализа на събитие в Перник на 17 октомври, в което всички бяха категорични, че изследването очертава висок социален риск и нужда от локални решения за заетост и квалификации, синхронизирани с реалните търсения на пазара. В него са участвали 100% от работещите в Мини „Перник“ и Топлофикация „Перник“ – 923 души.     

Трудни специфики

В Перник се откроява особено критична възрастова структура на заетите: над 64.2% са над 50-годишни, а 86% – над 40, което за категория труд 1 и 2 е много близо до пенсиониране. Анализът показва, че 19.6% предстои до 5 години да придобият право на пенсия.

Каква квалификация, аз съм пенсионер“, така президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира ситуацията допълвайки, че това поставя по-голямата част от работниците в рискови групи за преквалификация и мобилност.

Увеличава се и рискът от загуба на експертиза, кадрови дефицити и затруднения при трансформацията.

Това от своя страна означава, че на тези хора трябва да се погледне по-детайлно и се изискват целенасочени, локално адаптирани решения.

Големият брой застаряващи лица намалява непосредствения капацитет за реакция към новите предизвикателства и представлява сериозен риск в контекста на трансформацията.

КНСБ предлага предсрочното пенсиониране като един от основните инструменти за ограничаване на социалното напрежение, което би възникнало при преструктуриране на въглищния сектор в региона. Според данните от изследването, 59 души от мините (или 20.3% от заетите там) и 78 души от ТЕЦ „Перник“ (или 26.8%) ще могат да се възползват от подобна мярка, ако тя бъде приета. От работниците в мините, 32-ма са с втора категория труд, а в топлоцентралата — 56 души. Именно тази група – хора с дългогодишен стаж и тежък физически труд – е сред най-уязвимите при енергийния преход.

По думите на президента на КНСБ Пламен Димитров, такъв законопроект се обсъжда от над две години и още не е внесен.

Синдикатът подчертава, че осигуряването на достатъчен финансов ресурс за социална защита е решаващ, за да се избегне социален шок и да се гарантира плавен преход за работниците, които са на прага на пенсионна възраст.

Преходът е личен

Друга специфика на региона е, че около 15.3% от домакинствата в мините и топлофикацията имат повече от един член, зает в сектора, което прави близо 1/4 от анкетираните, изложени на потенциална двойна загуба на доход. Така рискът от едновременна загуба на доход е значително по-сериозен и изисква внимателно управление на социалните политики.

Според конфедералния секретар на КТ „Подкрепа“ Александър Загоров, политиците и някои бизнеси са направили така, че Зелената сделка да звучи като заплаха.

Той е категоричен, че преходът трябва да стане личен – „ако аз не го приема, той няма да се случи“.

Резултатите от прехода могат да бъдат по-лоши от нашите страхове“, допълва той.

По данни на КНСБ, през последните години над 1700 души са напуснали въглищния сектор и според Димитров „естественият процес на пазара на труда се случва“.

Ниски заплати и преквалификация 

Синдикатите са категорични, че е мит, че във въглищния сектор заплатите са високи. Анализът показва, че до 1500 лв. получават 21% от анкетираните лица, 43% получават от 1501 до 2000 лв., 27.3% попадат в диапазона от 2001 до 3000 лв., а 2.9% получават над 3000 лв. Според данните за последното тримесечие на 2024 г. средната работна заплата за област Перник е 1862 лв., при средна за страната 2 413 лв. 

Общо положителна нагласа (категорична + условна) за участие в обучения, ако има условия за сигурна реализация, дават 44% от анкетираните. Над 32% са заявили, че не биха участвали в обучения. Силната зависимост от сигурността на бъдещата заетост подчертава важността на изграждането на програми за преквалификация и обучение в нови, устойчиви индустрии, които да отговорят на компетенциите на работниците в сектора.

Една от препоръките в него е държавата да инвестира в програми за развитие на умения в области като възобновяема енергия, енергийна ефективност, зелено строителство, електрическа мобилност и др. Програмите трябва да бъдат съобразени с изискванията на новите индустрии и да дават възможност за лесен преход към тях.

Атанасов подчерта, че една от причините за ниското ниво на инвестиции в България е липсата на достатъчно подготвени кадри за модерните предприятия.

Ние може и да нямаме много, но имаме хора, които искат да работят. А най-силното е, че ако им покажем конкретно работно място, дори да изисква по-висока квалификация, те са готови да се обучават.“

По данни на Бюрото по труда в Перник, възможности за работа в града има много, но конкуренцията със София не дава много шансове на местния бизнес да намери такива, тъй като възнагражденията в столицата са по-високи.

Бъдещето е в енергетиката

Както видяхме и в изследванията за предишните въглищни региони, желанието на хората в бранша е да продължат да работят в сектор "Енергетика". Проучването за Кюстендил показва, че 93.6% от заетите в мините и ТЕЦ „Перник“ желаят да продължат да работят в енергетиката – ясен знак за силна професионална идентичност и доверие в сектора. Почти 79% биха приели друга дейност в същото предприятие, ако условията останат сходни или бъдат осигурени обучения за нови умения.

В същото време желанието за мобилност е изключително ниско. Само 11.4% са готови да пътуват ежедневно на по-дълги разстояния, като 70% ограничават това до 50 км, а едва 2% биха се преместили в друг регион дори при осигурена работа.

Хората, които работят в мините и топлоцентралите, са специфични – те са силно привързани към своята работа и искат да останат в сектора“, каза пред Economic.bg Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ.

Повечето от анкетираните виждат бъдещето си в познати отрасли – енергетика и добивна промишленост, където могат да използват вече придобитите умения. Според синдиката ограничената трудова мобилност е сериозно предизвикателство пред реформите в заетостта и изисква локално ориентирани политики, насочени към запазване на работните места, развитие на местната икономика и достъпни програми за преквалификация на място.

По думите му, именно тази привързаност е шанс за енергийния преход.

Слава Богу, вече има наченки на инвестиционни намерения и във въглищните мини, и в топлоцентралите – за промяна към нисковъглеродна енергетика. Ние имаме готовност – ако започне конкретен проект, веднага можем да хванем тези хора и да ги преквалифицираме“, посочи той.

Зелени работни места

Въпреки че част от планираните обучения за работещите в мините и ТЕЦ „Перник“ съвпадат с реалните нужди на местния пазар, данните на КНСБ показват ясно – индустриалният преход все още не се е превърнал в реални възможности за заетост.

В момента има частично припокриване между обявените позиции и интересите на работниците: търсене има за електромонтьори, машинни оператори, техници по поддръжка и оператори на котелни съоръжения, професии, които продължават да бъдат гръбнак на региона.

Но там, където се очаква да бъде бъдещето – соларна енергия, газови технологии, водород, енергия от отпадъци, батерийни системи и киберсигурност – обявите все още липсват, а работещите проявяват интерес към подобни иновативни направления.

Разминаването между желанието на хората да се преквалифицират в „зелени“ направления и реалните предложения за работа подчертава изоставането на пазара на труда спрямо темповете на енергийния преход.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.