Колко зависим е българският бизнес от вноса на работна ръка? (Таблица)

Българският пазар на труда се изправя пред все повече предизвикателства. Освен че страда от хроничен недостиг на квалифицирани работници, изострен от демографската криза и емиграционните процеси, най-новото предизвикателство е наемането на работна ръка от трети страни и навлизането на изкуствения интелект в работните процеси.

През последните месеци, след като България официално стана 21-я член на еврозоната, се появиха противоречиви твърдения, че в страната ни влизат все повече кадри, например от Южна Азия, които взимат работните места на българите.

И макар „проблемът с кадрите да е навсякъде, не само в туризма“, както каза Павлин Косев, председател на Варненската асоциация на ресторантьори и хотелиери (ВАРХ), в коментар за Economic.bg, на места персоналът продължава да си е изцяло български.

Доста български хотели са разполагали (бел. ред. – през летния сезон) само с български персонал. Това зависи от мениджмънта, социалната политика, отношението, заплащането, мотивационната програма“, добави Косев.

Economic.bg направи своя проверка по въпроса с вносната работна ръка.

Какво показват данните

Economic.bg направи справка в официалните данни на Националния статистически институт (НСИ). Тя потвърди, че действително има ръст на издадените разрешения за работа на граждани от трети страни (т.е. извън ЕС).

Същевременно, най-новите данни на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенцията по заетостта (АЗ), предоставени по ЗДОИ на Factcheck.bg, сочат, че към края на август в България са сключени 50 629 трудови договора, като 45 053 от тях са с граждани на трети държави.

Обикновено сключеният договор е предпоставка за издаване на разрешително за достъп на граждани на трети държави до пазара на труда в България.

Според статистиката на АЗ, до 25 септември 2026 г. достъп до пазара на труда у нас са получили 44 496 граждани на трети държави.

Следва да се има предвид, че разглежданият период обхваща и летния туристически сезон, а с него и назначаването на много сезонни работници. Според данните, заявленията за сезонна заетост в рамките на 90 дни (13 973 бр.) са втори по брой и са в сферите хотелиерство и ресторантьорство, селско, горско и рибно стопанство.

На първа позиция са заявленията (19 190 бр.) за сферите преработваща промишленост, транспорт, складиране и пощи, култура, спорт и развлечения и образование.

Най-много работници са дошли от Узбекистан, Непал и Киргизстан. 

И още предизвикателства на пазара на труда

Още едно предизвикателство за пазара на труда е навлизането на изкуствения интелект (AI). Макар и българският бизнес все още да не го прилага толкова добре, несъмнено процесът върви към все по-силно внедряване.

Не чакайте всичко да е перфектно – започвайте да използвате технологията, защото се променя страшно бързо“, посочи Димитър Петров, управляващ директор на Phoenix Pharma IT services, по време на конференция, посветена на трудовия пазар.

Той, както и други експерти в областта на човешките ресурси и AI, предупредиха, че технологията вече е тук и има потенциал да се използва за много повече.

Най-решаващото при AI е, че това е необратима технология. Няма как да се върнем обратно, да го коригираме. Това е невъзможно“, посочи Пламен Димитров, президент на КНСБ, по време на ежегодната научна конференция на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИО) в понеделник.

На същата конференция проф. д-р Венелин Бошнаков, главен секретар на УНСС, изтъкна и проблема, че навлизането на AI удря по-ниските социални сегменти, но не и хората „във високия сегмент“. „Това са хора, които могат да си намерят работа в цял свят, в цяла Европа, но социалният проблем се ражда отдолу, на ниските нива”, посочи той.

Същевременно той е оптимист по въпроса доколко тази технология ще замени човека.

Ще има ли нужда от човеци въобще на този пазар на труда? Аз лично смятам, че още доста време ще има нужда от хора, които ще искат доходи, ще искат прилично ниво на жизнен стандарт. Роботът няма да го иска“, посочи той.

Д-р Йордан Димитров от Българския институт за трудови и социални проучвания (БИТСП) открои и друга гледна точка, с която подчерта, че положението за българина не е толкова сериозно. Причината? Страната ни изостава по внедряване на AI, а проблемите на пазара на труда могат да бъдат облекчени. Средният дял на компаниите в ЕС, внедрили технологията в своя работен процес, е около 5% през последните няколко години, докато в България той е с около 1.5 пр. пункта по-нисък.

Според него, вероятно обяснение за това е липсата на критична маса от ресурси и инвестиции.

Колкото до пазара на труда, данните от някои големи икономики, в т.ч. Германия, Канада и САЩ, сочат, че в 90 – 95% от фирмите няма промяна в числеността на персонала, предизвикана от AI, а за страни като България навлизането на технологията може да има положителен ефект.

Картината на пазара на труда не е стряскаща и по-скоро за страни като България и ЕС, който страда от демографска криза, най-вероятно ще има положителни краткосрочни ефекти“, обобщи Димитров.

Той посочи, че не трябва да се очаква някакъв голям ефект върху числеността на персонала, а по-скоро предстоят структурни ефекти и промени, които „да бъдат решавани с определен тип политики – друг опит,  квалификация, друго образование, друг тип задачи за хората“ и пр.

Положителната статистика

Една положителна следа в официалните цифри е тази за връщащите се българи.

През 2025 г. НСИ отчита по-голям брой на завърнали се у нас българи, отколкото такива, емигрирали зад граница. Тук е важно да се отбележи, че потокът на имигрантите включва както и българи, завърнали се в страната, така и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. За 2025 г., например, 45.9% от общия брой са граждани на страни извън Европейския съюз, 38.9% имат българско гражданство, а 15.2% са граждани на държави от ЕС.

За сравнение, през 2024 г. тази драстична разлика бе в обратната посока.