Пазарът на труда в България се пренарежда

Българският пазар на труда остава стегнат, но зад ниската безработица вече се вижда по-слаба динамика на заетостта. Компаниите наемат по-предпазливо, индустрията губи работни места, а заплатите продължават да растат – комбинация, която показва по-скоро пренареждане на пазара, отколкото рязък спад.

Към края на юни работещите по трудов или служебен договор в страната са около 2.37 млн. души – с 16.7 хил., или 0.7%, по-малко спрямо година по-рано. Намалението само по себе си не е голямо, но става по-показателно, когато се види къде е концентрирано: основната тежест идва от индустрията.

Най-силно е отстъплението в преработващата промишленост, която е загубила близо 20 хил. наети за година. Същата тенденция се вижда и в по-тясната статистика за нефинансовите предприятия – там общият брой на работещите намалява с 1.4% на годишна база, а само в промишлеността спадът достига 3.9%.

Това превръща производството в най-видимото слабо място на пазара на труда през 2026 г. Част от бизнес услугите също губят хора, макар и с по-бавен темп – там понижението е 0.8%.

Картината обаче не е еднопосочна. Строителството и търговията все още добавят заетост, макар и умерено, а здравеопазването и социалните дейности остават сред секторите с най-силен ръст на броя на работещите. Така зад общия спад все по-ясно личи разместване между отделните части на икономиката, а не общо замразяване на търсенето на труд.

Ниска безработица, но по-слаба заетост

На пръв поглед подобна картина трудно се връзва с безработица от едва 3.5%. Именно тук обаче се вижда една от важните особености на пазара на труда през 2026 г.

През второто тримесечие безработните са 107.1 хил. души, а коефициентът на безработица дори намалява с 0.1 процентни пункта спрямо година по-рано. В същото време коефициентът на заетост при хората между 15 и 64 години се понижава с 0.5 пункта до 70.5%, а икономическата активност също спада с 0.5 пункта – до 73.2%.

Общият брой на заетите през тримесечието е 2.918 млн. души. От тях 1.952 млн. работят в услугите, 816.2 хил. – в индустрията, и 150 хил. – в селското стопанство.

Така ниската безработица сама по себе си вече не е достатъчна, за да опише състоянието на пазара. Намалението едновременно на заетостта и на икономическата активност показва, че част от свиването не се превръща автоматично в повече официално безработни.

По-малко хора, по-високи заплати

Другата особеност на пазара е, че охлаждането на заетостта все още не се пренася върху възнагражденията.

Средната брутна заплата през второто тримесечие достига 1444 евро и е с 9.8% по-висока от същия период на 2025 г. Спрямо първите три месеца на годината ръстът е 2.6%.

Разликата между частния и обществения сектор е чувствителна. За година средната заплата в частния сектор се увеличава с 11.5%, докато в обществения ръстът е 4.8%. Най-високи остават възнагражденията в информационните и телекомуникационните дейности – средно 3079 евро месечно, следвани от финансовия сектор с 2140 евро и енергетиката с 2036 евро.

Данните по месеци все пак показват колебание – средната заплата намалява от 1476 евро през април до 1434 евро през май и 1421 евро през юни. Това не отменя силния годишен ръст, но показва, че динамиката не е еднопосочна.

Администрацията остава почти без промяна

На фона на разместването в бизнеса числеността на администрацията на изпълнителната власт остава почти непроменена. Към края на юни в нея работят 98.8 хил. души – 56.1 хил. в централната и 42.7 хил. в териториалната администрация.

Това контрастира с по-осезаемото движение в част от частния сектор, особено в производството, където предприятията вече съкращават броя на наетите.

Засега данните не сочат към срив на пазара на труда. По-скоро показват, че периодът на почти повсеместен недостиг на хора постепенно отстъпва място на по-селективно търсене. Някои отрасли продължават да наемат, други вече свиват екипите си, а заплатите все още растат сравнително бързо.

Така основната тенденция през 2026 г. е не толкова рязко отслабване на пазара, колкото все по-ясно раздалечаване между отделните сектори – с индустрията под натиск и услугите с по-разнопосочна динамика.