Интервю | Инвестицията в здраве е инвестиция в човешкия капитал

Доц. д-р Светослав Ценов е изпълнителен директор на Astellas за България, Унгария, Румъния и Гърция. Има образование по медицина и финанси, а през 2019 г. защитава докторска степен в областта на социалната медицина и здравния мениджмънт. От 2024 г. е доцент по клинична фармакология.

Той е утвърден мениджър с близо две десетилетия опит във фармацевтичната индустрия. В професионалния си път е заемал редица висши ръководни позиции в мултинационални компании на глобално и регионално ниво в областта на бизнес управлението, корпоративната стратегия, пазарния достъп, институционалните отношения, маркетинга и медицинските дейности.

Доц. Ценов е член на Управителния съвет на ARPharM. През годините е бил член на работната група на EFPIA за Централна и Източна Европа и съпредседател на Комисията по здравеопазване към AmCham България.

Интервюто е част от инициативата Master Business Awards на Economic.bg, която отличава компании с активно участие в създаването на нови тенденции и развитието на бизнес средата в България. Astellas беше наградена в категорията „Кампания с обществен, икономически или пазарен ефект“ – признание за приноса към профилактиката и ранното откриване на рака на простатата, който има националната информационна инициатива „Твоето здраве е твоя отговорност“.

Доц. Ценов, кампанията „Твоето здраве е твоя отговорност“ вече има почти десетгодишна история. Как се промениха нагласите на българските мъже към профилактиката през това време и по какво разбирате, че днес разговорът за рака на простатата е различен от този през 2016 г.?

Преди десет години разговорът за мъжкото здраве и особено за рака на простатата много по-често започваше с притеснение и завършваше с отлагане. Днес виждаме постепенно, но съществено преместване на фокуса – от „ще отида на лекар, когато имам проблем“ към разбирането, че здравето изисква лична отговорност и навременни действия. Това е важна промяна, защото при онкологичните заболявания времето има значение. Профилактиката не е просто медицинска препоръка, а инвестиция в бъдещето – в годините живот, в качеството на този живот и в способността на човек да остане активен и независим.

Не бих казал, че сме постигнали крайната цел. Но фактът, че днес можем да говорим открито за PSA изследването, за профилактичния преглед и за рака на простатата пред широка обществена аудитория, е сам по себе си знак за промяна. Преди десет години това беше разговор, който много мъже предпочитаха да избегнат. Днес все повече от тях разбират, че избягването на разговора не елиминира риска.

Една информационна кампания може сравнително лесно да измери достигната аудитория, импресии и медийно присъствие. Много по-трудно е да измери промяна в поведението. Как Astellas оценява реалния обществен ефект на „Твоето здраве е твоя отговорност“ – колко от достигнатите хора действително стигат до профилактичен преглед или PSA изследване?

Това е един от най-трудните въпроси пред всяка инициатива в областта на общественото здраве. Импресиите са важни, но не са крайният резултат. Един човек може да е видял дадено послание пет пъти и въпреки това да не предприеме нищо.

Затова за нас успехът не трябва да се измерва само в комуникационни показатели, а в това дали сме успели да променим нагласата и, в крайна сметка, поведението. Това изисква по-дългосрочно проследяване и партньорство със здравни специалисти, институции и организации. Нашата роля е да създадем информираност и мотивация за действие, но не можем и не трябва да твърдим, че всяко изследване, направено след кампанията, е нейна заслуга. В общественото здраве причинно-следствените връзки са много по-сложни. За мен по-важният въпрос е друг: успяваме ли постепенно да създадем култура, в която профилактиката да стане нормално поведение, а не изключение? Ако отговорът е „да“, тогава говорим за реален обществен ефект.

Инициативата „Про-Тест“ на Astellas превърна профилактиката в своеобразна обществена кауза и привлече компании извън здравния сектор. Какво показва този интерес – има ли вече по-голяма готовност българският бизнес да се ангажира с теми, които традиционно са възприемани като отговорност основно на здравната система?

Категорично вярвам, че има такава промяна. Здравето вече не може да бъде разглеждано единствено като тема на здравната система. То е тема на икономиката, на бизнеса, на работодателите и на обществото като цяло. Всеки работодател знае, че зад една добра организация стоят хора. Когато един служител е здрав, той може да бъде по-активен, по-продуктивен и по-дълго да допринася за организацията. Затова инвестицията в здраве не е благотворителност. Тя е инвестиция в човешкия капитал.

Интересът към „Про-Тест“ е добър пример за това как една здравна кауза може да излезе извън традиционните рамки на фармацевтичния сектор. Когато компании от различни индустрии застават зад подобно послание, те всъщност казват нещо много важно – че здравето е споделена отговорност. И това е моделът, който трябва да развиваме и занапред – публичният сектор, бизнесът, медицинската общност и гражданите да не работят паралелно, а заедно.

Освен очевидния обществен ефект, виждате ли и измеримо икономическо въздействие на подобни профилактични инициативи?

Да, и според мен тук трябва да променим начина, по който говорим за здравеопазването. Здравето не е разход. То е капитал. Когато едно заболяване бъде диагностицирано по-рано, потенциално се намалява тежестта върху пациента, неговото семейство и здравната система. Запазва се трудоспособност, намаляват се отсъствията от работа и се ограничават косвените разходи, които често остават невидими в бюджета на здравната система.

Разбира се, не всяка профилактична инициатива може автоматично да бъде превърната в конкретна икономическа цифра. Но принципът е ясен – колкото по-рано разпознаем един здравен проблем и започнем да действаме, толкова по-голяма е възможността да запазим не само живота, но и качеството на живот и икономическата активност на човека. Затова инвестициите в превенция трябва да бъдат разглеждани не като допълнителен разход, а като част от дългосрочната икономическа стратегия на държавата.

Къде, според Вас, приключва отговорността на една фармацевтична компания – при разработването и осигуряването на достъп до терапия, или днес бизнесът трябва да бъде активен и много по-рано в пътя на пациента, чрез информираност, профилактика и ранна диагностика?

Отговорността не приключва с терапията. Но тя трябва да бъде упражнявана по правилния начин. Фармацевтичната индустрия има уникална експертиза в науката, медицината и иновациите и може да допринася за по-добро разбиране на заболяванията, за информираност и за ранно откриване. Това обаче не означава да заменя лекаря или здравната система. Нашата роля е да бъдем партньор. Да подкрепяме научнообоснованата информация, да работим с медицинската общност и да участваме в инициативи, които поставят пациента в центъра.

В Astellas вярваме, че стойността на иновацията не се измерва само в това дали сме създали нова терапия. Тя се измерва и в това дали пациентът е достигнал навреме до правилната диагноза, до правилния специалист и до правилното лечение.

Astellas определя онкологията като една от основните си области на фокус, а ракът на простатата естествено свързва дейността на компанията с темата на кампанията. Как гарантирате ясната граница между общественозначимата здравна информация и търговския интерес на фармацевтичния бизнес?

Фактът, че Astellas работи в областта на онкологията, естествено ни дава експертиза и ангажираност по темата. Но когато говорим за обществена инициатива, водещ трябва да бъде интересът на пациента и необходимостта от повече информираност и навременна диагностика. За нас е важно посланието да бъде медицински обосновано, ясно и полезно, без да се превръща в комуникация на конкретна терапия. Смятам, че именно това е добрият баланс – като фармацевтична компания да използваме експертизата си там, където можем да бъдем полезни, но с фокус върху по-голямата обществена цел.

В крайна сметка, ако успеем да насърчим повече хора да се грижат навреме за здравето си, това е стойност, която надхвърля границите на конкретния бизнес.

Ограниченият здравен бюджет, регулаторните процеси и капацитета на системата са част от предизвикателствата пред България. Колко голям ефект може да има една информационна кампания, ако след нея пациентът попадне в система, в която достъпът до диагностика или лечение остава затруднен?

Това е ключовият въпрос. Не можем да кажем на един човек „бъди отговорен за здравето си“, а след това да не му осигурим възможност да получи навременна диагностика и лечение. Информационната кампания е само първата стъпка. Тя създава осъзнаване. След това трябва да има достъп, капацитет, ясни пътеки и координация в системата.

Тук вече говорим за необходимост от системна промяна. Ако искаме България да има по-добри здравни резултати, трябва да преместим фокуса от лечение на вече настъпили заболявания към превенция, ранна диагностика и управление на риска.

Това изисква инвестиции, но преди всичко изисква политическа и обществена визия. Не можем да очакваме различен резултат, ако продължаваме да инвестираме основно в реакцията, вместо в предотвратяването на проблема.

Компанията говори и за необходимостта от по-сериозна дигитализация на българското здравеопазване. Как технологиите биха могли да направят следващата стъпка след информационните кампании?

Дигитализацията има потенциала да превърне информираността в действие.

Представете си система, в която човек получава информация за профилактика, може лесно да оцени своя риск, да получи напомняне за необходим преглед и да бъде насочен към подходящ медицински специалист. Това е много по-различно от това просто да види реклама или публикация в социалните мрежи.

Данните и изкуственият интелект също могат да помогнат за по-ранно идентифициране на рискови групи и за по-добро управление на ресурсите. Но технологията сама по себе си не е решение. Тя е инструмент. Истинската дигитална трансформация започва тогава, когато данните започнат да работят в полза на пациента и когато различните елементи на системата могат да комуникират помежду си. За мен това е следващото ниво на здравеопазването – не просто да имаме повече информация, а да превърнем информацията в навременно действие.

Ако след още десет години трябва да оцените успеха на „Твоето здраве е твоя отговорност“ само с един резултат, какъв бихте искали да бъде той – повече профилактични прегледи, повече случаи, открити навреме, трайна промяна в отношението на мъжете към здравето им или нещо друго?

Бих избрал промяната в поведението. Повече профилактични прегледи и повече ранно диагностицирани случаи са изключително важни, но те са следствие от нещо по-дълбоко – от промяната в културата на здравето. Бих искал след десет години един мъж да не трябва да бъде убеждаван, че профилактичният преглед е необходим. Да бъде толкова естествена част от живота му, колкото годишният технически преглед е за автомобила му. И бих искал да сме променили и разбирането си за самата отговорност. Тя не означава човекът да бъде оставен сам да се грижи за здравето си. Означава всеки от нас – гражданин, лекар, работодател, бизнес и държава – да поеме своята част от отговорността.

Защото здравето действително е лична отговорност, но доброто здраве на едно общество е споделена отговорност.