Интервю | България трябва да премине от потребител на технологии към създател на иновации

Ивелина Николова е бизнес лидер с фокус върху промяната и растежа в предизвикателна, мултикултурна среда. Има 20-годишен управленски опит в бизнес операциите и продажбите в съвременни динамични индустрии на регионални и глобални позиции.

Ивелина има магистърска степен по Управление на веригата на доставки от Университета за национално и световно стопанство, както и бакалавърска степен от същия университет и коуч сертификация от ICF.

През годините е била част от различни реномирани бизнес организации.

Интервюто е част от инициативата Master Business Awards на Economic.bg, която отличава компании с активно участие в създаването на нови тенденции и развитието на бизнес средата в България. Schneider Electric беше наградена в категорията „Лидерство в енергийната ефективност и дигиталната трансформация“ – признание за подхода на компанията, който съчетава електрификация, автоматизация и дигитализация с измерими резултати за енергийната ефективност, устойчивостта и конкурентоспособността.

Г-жо Николова, Schneider Electric говори за електрификацията, автоматизацията и дигитализацията като за три части на една и съща трансформация. Къде, според Вас, днес е най-големият неизползван потенциал за енергийна ефективност – в индустрията, сградите, инфраструктурата или в самите енергийни мрежи?

Икономическите прогнози сочат, че до 2050 г. световната нужда от електричество ще нарасне повече от два пъти спрямо днешното потребление, движено от електрификацията на индустрията и транспорта, както и от изграждането на центрове за данни. Настоящият модел на пренос, дистрибуция и консумация категорично не е в състояние да посрещне тези нарастващи енергийни нужди.

Във всички звена на енергийната екосистема има значителен неизползван потенциал, свързан с декарбонизация и децентрализация на генерацията, адаптиране на дистрибуцията, оптимизиране на потреблението чрез интелигентно използване на енергийните ресурси, както и чрез намаляване на енергийните загуби по веригата. И тук идват на помощ дигиталните технологии, подпомогнати от алгоритми, базирани на изкуствен интелект, които предлагат нива на адаптивна оптимизация, невъзможни за постигане при аналоговите или зависещи от човешки фактор системи, чрез събирането на данни в реално време и използването им за интелигентно управление на енергията.

Често срещаме организации, които инвестират в ново‚ енергийно ефективно оборудване, но пропускат съществената стъпка да адаптират процеса и да оптимизират начина, по който то работи. Именно тук електрификацията, автоматизацията и дигитализацията се срещат. Когато тези три елемента работят заедно, могат да се постигнат икономически значими подобрения в енергийната ефективност без необходимост от революционни промени в бизнес модела.

Ако трябва да посочите един показател, по който след пет години ще можем да разберем дали една компания действително е извършила енергийна трансформация, а не просто е реализирала няколко „зелени“ проекта, кой би бил той?

Този показател вече съществува и това е способността на компанията устойчиво да намалява въглеродния си отпечатък по измерим и прозрачен начин, постигайки планираните междинни цели по пътя към въглеродна неутралност.

Истината е, че има индустрии, за които този път е по-дълъг, сложен и свързан със значителни капиталови инвестиции. Но истинската трансформация се определя от това доколко устойчивостта е интегрирана във визията и в бизнес модела на компанията, като контрапункт на безразборното реализиране на случайни инициативи за енергийна ефективност. Когато компанията третира и управлява енергията като стратегически ресурс, тя разполага с пътна карта за намаляване на зависимостта си от капацитета на енергийната мрежа и от пазарната цена на електроенергията, инвестира усилия в подобряване на собствената си ефективност година след година, има ясна методология за измерване и технология за управление на потреблението си. Така реализирана, енергийната трансформация създава в дългосрочен план устойчивост и конкурентоспособност.

Ако български производител дойде при вас и каже: „Искам да дигитализирам фабриката си, но не мога да си позволя пълна трансформация“, откъде бихте го посъветвали да започне?

Дигитализацията не е еднократен акт, а осъзнато пътуване, водещо към дълбоко разбиране на процесите и ефективно управление на ресурсите. Добър кандидат за дигитализиране са аспектите на дейността, които са с най-голямо тегло в оперативните разходи, или онези, които крият най-голям риск за непрекъсваемостта на производството. Обикновено се започва с анализ и задълбочена оценка на съществуващите процеси и идентифициране на аспектите, които носят риск от „изтичане“ на ресурси, били те време, енергия или суровини. Всеки процес трябва да бъде разбран, структуриран, измерен и съпоставен с автоматизирана и/или дигитална алтернатива.

Въз основа на такъв анализ могат да се предложат дигитални инструменти и технологии там, където ефектът ще бъде най-бърз и най-икономически видим. Много от съвременните решения са създадени така, че да позволяват постоянно надграждане според възможностите, посоката на развитие и приоритетите на бизнеса.

Много предприятия в България все още работят с по-старо оборудване. Може ли една „кафява“ фабрика реално да стане „умна“ без огромна първоначална инвестиция, или Индустрия 4.0 все още е предимно възможност за големите компании?

Категорично може. Един от най-разпространените митове е, че Индустрия 4.0 означава пълна подмяна на оборудването. В действителност значителна част от съществуващите машини и съоръжения могат да бъдат надградени със системи за мерене и управление и то със сравнително скромни инвестиции. Голямото предимство на дигитализацията днес е нейната модуларност. Това я прави да не е привилегия само на най-големите компании, а все повече се превръща в инструмент за ефективност и конкурентоспособност на средните и малките предприятия.

В много случаи предприятията стартират с наблюдение на енергийното потребление. Дори само тази първа стъпка винаги разкрива възможнности за оптимизиране на ключови производствени показатели и се превръща в надеждна отправна точка за планиране на бъдещи модернизации.

Как се променя понятието за енергийна сигурност, когато към надеждността на електрическата инфраструктура трябва да добавим киберсигурността и защитата на данните?

Днес енергийна сигурност означава много повече от гарантирано електрозахранване. С нарастването на свързаността надеждността на системите вече зависи както от физическата сигурност, така и от устойчивостта на кибератаки.

Когато една електрическа подстанция, фабрика или сграда се управляват дигитално, защитата на данните и киберсигурността стават неразделна част от оперативната надеждност. Ето защо модерните решения трябва да бъдат проектирани с принципа „security by design“, при който защитата е заложена още в архитектурата на системата, но и така че да дават възможност за непрекъснато надграждане, за да осигурят адекватна защита от бързо еволюиращите киберрискове. Няма устойчива енергийна трансформация без доверие в сигурността на технологиите, които я управляват.

Schneider Electric печели от бума на AI инфраструктурата, но същият този бум създава нов натиск върху енергийните системи и климатичните цели. Как компанията разрешава този конфликт между растежа на пазара и необходимостта от ограничаване на енергийното потребление?

Аз не бих го определила като конфликт, а като инженерно предизвикателство. Изкуственият интелект увеличава потреблението на електроенергия, основно концентрирано в центровете за данни, но същевременно предоставя безпрецедентни възможности за оптимизация и ефективност.

Нашата роля е в две посоки – от една страна да помогнем тази нова инфраструктура да бъде изградена по възможно най-енергоефективен начин. Това включва интелигентно управление на енергията, интегриране на възобновяемите източници на енергия и нейното съхранение, усъвършенствани системи за охлаждане и оползотворяване на топлинната енергия, прецизно проследяване и управление на цялостната енергийна система свързана с новите центрове за данни.

От друга страна, чрез модернизиране и дигитализиране на електроразпределителната мрежа, както и чрез по-интелигентно потребление на енергия в индустрията, сградите и домакинствата ние съдействаме за драстичното намаляване на загубите по веригата и за по-равномерното разпределение на потреблението в денонощието. Това повишава коефициента на използваемата енергия и помага на предвидимостта и планирането на енергийния баланс.

В крайна сметка въпросът не е дали ще използваме повече изчислителна мощност, а дали ще я използваме интелигентно и отговорно. Именно тук технологиите могат да превърнат предизвикателството във възможност.

Ако направим същия разговор през 2030 г., каква промяна в България бихте искали да можете да посочите като доказателство, че тази трансформация действително се е случила?

Бих искала да можем да кажем, че България е преминала от позицията на потребител на технологии към позицията на активен създател на иновации и устойчиви индустриални решения. Иска ми се да имаме повече висококвалифицирани специалисти, които разработват, управляват и развиват тези технологии тук, у нас. Така ще можем да заявим, че промяната е реална и устойчива.

Ще считам трансформацията за успешна и ако успеем да използваме енергийната, а и демографската криза като катализатор за дигитализиране на предприятия и бизнеси, ако модернизираме националната си енергийна мрежа, и ако успеем да се класираме сред лидерите в Европа по използване на местно произведена възобновяема енергия, осигурявайки енергийна независимост и по-висока конкурентоспособност на българската индустрия.