Безопасността е лична и корпоративна ценност

Фирмената култура на безопасност се изгражда в резултат на осъзнати и целенасочени действия и поведение, насочени към опазване на здравето и живота на хората при изпълнение на трудовата им дейност. Това твърди Юлий Маринов, оперативен ръководител „Здравословни и безопасни условия на труд“ в „Аурубис България“. Той споделя основни моменти от своя опит в индустриална среда.

Личната отговорност се изгражда в среда с ясна култура на безопасност. Всичко започва още от първия работен ден на служителя. Началният инструктаж и последващото обучение на работното място имат ключова роля, защото поставят основата на начина, по който човек възприема риска и собствената си роля в управлението му. Темите за здраве и безопасност присъстват постоянно в работното ни ежедневие. Правилата създават ред и дисциплина, но културата се появява тогава, когато към тях добавим отношение, поведение, загриженост и осъзнатост. Това е непрестанен процес. Тази култура се поддържа всеки ден с действията на всеки в компанията.

Мащабна програма с теоретично и практическо обучение на всички нива започнахме в „Аурубис България“ през миналата година. Целта е да надградим добрите практики на организацията към по-високо ниво на проактивно поведение и всеки да поема отговорност за здравето и безопасността на себе си и на колегите си.

Формалността няма място в безопасността. Когато хората виждат реалните резултати от политиките и действията на компанията, участват активно и разбират своя принос, тогава започват да възприемат безопасността като лична ценност, а не като задължение.

Една от най-големите грешки в нашата практика би била да приемем, че постигнатите резултати означават край на усилията. Дори компании с висока култура на безопасност може да започнат да намаляват вниманието и ресурсите за развитие на системата. А в индустриална среда са нужни постоянни действия. Също така прекаленото фокусиране върху реактивни показатели - като броя на трудовите злополуки, невинаги помага. Понякога това създава неправилно поведение, което ограничава докладването на опасни ситуации, а именно ранното разпознаване на риска е ключово за превенцията.

Има разлика между поколенията. Опитните служители познават риска, но осланяйки се на дългогодишния си опит разчитат на късмета, че злополуката ще ги подмине. На младите служители все още им е трудно да осъзнаят реалния риск поради липсата  на опит. Затова разчитаме на обучения, инструктажи, лични разговори и колективни срещи за осъзнаване на риска и ролята на всеки. Контролът остава задължителна част от работата ни - като конструктивен инструмент за превенция и намаляване на риска.

Дисциплината в индустриална среда е много важна. Особено в металургичната и в химическата индустрия човешката грешка или технологичната авария може да доведе до последици далеч извън пределите на предприятието. Страхът от последиците е естествена човешка реакция, но устойчивата безопасност не се изгражда чрез страх, а чрез правилно проектирани съоръжения, ясни инструкции, квалификация, обучение и подготовка за аварийни ситуации.

Текстът е част от бр. 133 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.