Митът за обедняването: Реалните заплати в България са се удвоили за десетилетие

Колко се е подобрил стандартът на живот на работещите през последните десет години? Напоследък публично се правят твърдения забавяне на ръста на благосъстоянието и дори за обедняване. Прегледът на динамиката на реалните заплати, след отчитане на инфлацията обаче ясно показва, че подобни твърдения са несъстоятелни и дори заблуждаващи.

За да оценим ръста на покупателната способност, първо е необходимо да измерим ръста на номиналните заплати. За тази цел, месечните стойности за периода между 2016 и средата на 2025 г.  са индексирани спрямо средната стойност за 2015 г. Така полученият номинален индекс позволява директна сравнимост на повишението на заплатите по области и икономически дейности, но не отчита влиянието на динамиката на цените върху реалната покупателна способност. За да отчетем ефекта на цените, намаляваме (или увеличаваме в редките случаи на дефлация) индекса на заплатите със стойността на хармонизирания индекс на потребителски цени за съответния месец. Резултатът е промяната в относителната покупателна способност през десетгодишния период (която, разбира се, не отчита разликите между различните отрасли и региони в началото му). 

В периода между 2015 и средата на 2025 г. най-голям ръст на секторно ниво се наблюдава в образованието – 180 – 200% към края на разглеждания период. Това не е изненадващо, предвид целенасочената политика за повишаване на доходите на преподавателите и обвързването на заплатите им с динамиката на средната заплата за страната. Сравним ръст  има и в културата, спорта и развлечението, административните дейности и държавното управление, отчасти заради по-ниската база. Прави впечатление как секторите, в които доминира публичната заетост – образование, здравеопазване, държавно управление – индексът на реалните заплати често играе ролята на догонващ процесите в частния бизнес, заради пряката връзка на динамиката им с държавния бюджет. Това са и секторите, при които има най-бърз ръст на реалния доход в периода преди 2020 г. 

Обратно, най-бавен реален ръст за десетгодишния период има в енергетиката, добива и финансите – 80-100%. Това са сектори, където заплащането вече е относително високо в началото на периода, и независимо от по-бавния ръст то остава от най-високите  и днес. Особено интересни са спадовете в хотелите и ресторантите, както и в културата, спорта и развлеченията в периода на строги  локдауни през 2020 г., когато индексите на реалните заплати падат рязко, почти до стойностите си от 2015 г. в резултат на спирането на дейността на фирмите в тези сектори и големия спад на заетостта в тях (редно е тук да споменем и ролята на сивата икономика която води до често подценяване на истинските доходи в официалната статистика). По-бавна динамика се наблюдава и в транспорта и строителството, но двата сектора бързо наваксват в годните след пандемията, най-вече заради острия недостиг на кадри.  

Като варира от 100-110% до 160-170%. Най-добър резултат в подобряването на стандарта на живот на работниците има в области, където стартовото равнище е било относително ниско – Перник, Видин, Кърджали, Плевен, докато по-умерена динамика има в области с по-високо заплащане в началото на периода, сред тях Стара Загора, Враца, София (област), Бургас. Няколко области – Сливен, Кърджали, Пазарджик, Ловеч – постигат сериозно подобряване значително по-рано, още към края на пандемията. 

Общият извод е, че въпреки значителната инфлация (според ползваният тук ХИПЦ акумулираният ръст на цените от 2015 г. насам е над 40%), през последното десетилетие покупателната способност на средните възнаграждения на работещите във всички сектори и региони се повишават значително – често над два пъти . Очевидно е обаче, че всякакви наративи за реално обедняване или дори стагнация на стандарта на живот са напълно несъстоятелни и не намират потвърждение в данните.

*По статията работи и Радостин Дяков, стажант в ИПИ

Източник: Институт за пазарна икономика