Защо напускането на ОАЕ от ОПЕК е удар за Саудитска Арабия

Защо Обединените арабски емирства решиха да напуснат ОПЕК сега? Специален материал на DW  търси отговор на този въпрос.  Глобалният картел на страните производителки на петрол – работи със система от квоти, която ограничава колко петрол може да произвежда всяка държава членка.

В продължение на години Обединени арабски емирства влиза в конфликт със Саудитска Арабия – най-влиятелният член на ОПЕК – именно заради тези квоти. Емирствата инвестират сериозно в разширяване на петролния си сектор и увеличаване на пазарния си дял, но ограниченията на ОПЕК многократно ги възпират.

Министърът на енергетиката Сухаил ал-Мазруеи заяви пред The New York Times:

Светът има нужда от повече енергия. Светът има нужда от повече ресурси, а ОАЕ искат да не бъдат ограничавани от каквито и да било групи.“

ОАЕ залагат на това, че ще могат да продават повече петрол след края на войната с Иран и кризата в Ормузкия проток – както в средносрочен, така и в дългосрочен план. Анализаторите виждат този ход като пресметната стъпка на производител, готов да действа самостоятелно.

Загубата на член с капацитет от 4.8 милиона барела дневно и амбиция за още по-високо производство отнема важен инструмент от ръцете на ОПЕК“, казва Хорхе Леон от Rystad Energy.

„Тъй като търсенето се доближава до своя пик, изчисленията на производителите с ниски разходи се променят бързо, а чакането в рамките на квотна система започва да изглежда като пропуснати приходи.“

ОАЕ, които се присъединяват към ОПЕК през 1967 г. чрез Абу Даби, ще напуснат както ОПЕК, така и по-широкия съюз ОПЕК+ (включващ и Русия) на 1 май.

В момента страната произвежда около 3.2 – 3.6 милиона барела дневно според квотите, но разполага с капацитет до близо 4.8 милиона барела дневно, съобщава Reuters. Плановете предвиждат увеличение към 5 милиона барела дневно до следващата година.

Как напускането отслабва ОПЕК и лидерството на Саудитска Арабия?

Излизането на ОАЕ премахва един от малкото членове на ОПЕК със значителен резервен капацитет, което оставя Саудитска Арабия да поема почти сама тежестта на регулирането на добива.

Традиционно кралството управлява цените на петрола чрез намаляване на собственото си производство и налагане на дисциплина в групата. Без ОАЕ ще трябва още повече да разчита на собствени съкращения, за да стабилизира пазара. Това прави поддържането на цените по-скъпо и по-малко ефективно за Рияд и отслабва способността му да контролира ОПЕК.

Дейвид Оксли от Capital Economics нарича хода „началото на разпадането“, предупреждавайки, че „връзките между членовете на ОПЕК отслабват“.

Саудитска Арабия се нуждае от високи цени на петрола – около 90 долара за барел – за да финансира държавните разходи и амбициозната си програма Vision 2030, включваща мащабни инфраструктурни проекти като футуристичния град NEOM.

Всеки барел, който страната не добива, означава пропуснати приходи и по-труден икономически растеж. Този ход също така разкрива дългогодишни напрежения в ОПЕК, особено усещането, че Саудитска Арабия доминира решенията. Освен това влиянието на ОПЕК като цяло намалява – от над половината от глобалното предлагане в миналото до под една трета днес.

Какво означава това за световните цени на петрола?

Напускането на ОАЕ едва ли ще предизвика сериозни краткосрочни колебания в цените, тъй като кризата в Ормузкия проток в момента доминира пазара. Голяма част от износа в региона остава блокиран, а ОАЕ пренасочват около 1.8 милиона барела дневно към пристанището Фуджейра чрез тръбопровод, който работи на максимален капацитет.

Затова съобщението почти не влияе на цените – суровият петрол Brent остава до голяма степен без промяна.

Джеф Колган от Brown University коментира, че в краткосрочен план ефектът ще е ограничен, тъй като случващото се в Ормузкия проток засенчва всичко останало. След нормализиране на ситуацията ОАЕ могат да добавят стотици хиляди барела дневно към пазара. В дългосрочен план това означава по-ниски и по-волатилни цени.

Може ли този ход да накара други държави да напуснат ОПЕК?

Според някои анализатори напускането на ОАЕ засилва съмненията относно бъдещето на ОПЕК. Джеф Колган допуска, че „е възможно организацията да се разпадне“, но смята, че Саудитска Арабия ще се опита да я запази като „основен стълб“. Ходът подчертава нарастващото недоволство от квотната система и разкрива вътрешни разделения, особено с Рияд.

ОПЕК вече е под напрежение заради нарушения на квотите от страни като Ирак и Нигерия, както и заради непоследователното участие на Русия в ОПЕК+.

Според анализа на Дейвид Оксли, ако други производители с резервен капацитет видят, че ОАЕ печелят повече свобода и пазарен дял извън ОПЕК, „и други може да последват примера им“. Засега обаче повечето страни не разполагат с производствения капацитет или икономическата диверсификация на ОАЕ, така че масово напускане изглежда малко вероятно.

ОАЕ не са първата държава, напуснала ОПЕК – Катар излезе през 2019 г., а Ангола, Еквадор, Габон и Индонезия също се оттеглиха през последните години, често заради спорове около квотите.