Бюджет 2027: Какви приходни мерки предлага МФ за свиване на дефицита? (Таблица)
Предложенията с най-силен фискален ефект се очаква да допринесат с едва 1 млрд. евро повече постъпления
© ECONOMIC.BG / БТА
Министерството на финансите (МФ) представи приходните мерки за 2027 г., от които очаква най-много постъпления през следващата година и на които ще разчита, за да свие „дупката“ в хазната, вкарала ни в процедура процедура по прекомерен дефицит (ППД) по-рано през лятото. Те са в документ, наречен „Бюджетен план за 2027 г.“, който е само щрих на проектобюджета за 2027 г. и който вече е изпратен за оценка на Европейската комисия.
Правителството предвижда въвеждането на редица приходни и разходни мерки с консолидационен ефект, позволяващ трайно подобряване на бюджетната позиция“, посочват от МФ.
От там допълват, че догодина „ще продължи провеждането на последователна, предвидима и устойчива данъчна политика, насочена към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план“.
Приоритет ще бъде повишаването на събираемостта на приходите, ограничаването на сивата икономика и противодействието на данъчните измами, укриването и невнасянето на данъци и задължителни осигурителни вноски, както и намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите“, категорични са от министерството.
Според тях, това ще допринесе за коригиране на прекомерния дефицит и за създаване на условия за устойчив икономически растеж и финансова стабилност.
Кои са конкретните мерки и какъв е очакваният от тях ефект? Economic.bg обяснява.
Данък върху свръхпечалбата
Мярката, която се очаква да има най-голям принос, е облагането на свръхпечалбите на няколко сектора, включително на банковия. Въпреки че срещна отпор от работодателите, банките и дори Българската народна банка (БНБ), МФ не се отказва от идеята си да въведе еднократния допълнителен данък. Впоследствие от банковия сектор предупредиха, че той може да оскъпи кредитите и да доведе до ръст на лихви и такси.
Предвижда се като данъчна основа да се използва средната годишна данъчна печалба на предприятията за периода 2020 – 2025 г., а ставката е 33%. Данъкът ще се прилага само за определени сектори – банки, застрахователни и презастрахователни дружества, търговци с не по-малко от пет обекта за търговия с храни (магазини, супермаркети и хипермаркети), телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. Новото е, че се предвижда преотстъпване на 30% от данъка за поддържане на капиталови буфери или за инвестиции. Очакваният ефект е 800 млн. евро.
Ваучерите за храна ще се облагат
Променя се режимът при ваучерите за храна на електронен носител – максималният размер на едно наето лице се увеличава от 200 лв. (102.26 евро) до 200 евро месечно. Старият праг остава необлагаем, а увеличената индивидуална квота ще се облага със 7%. Общата годишна квота за ваучерите нараства до 1.5 млрд. евро. Положителният ефект за бюджета се оценява на 55 млн. евро.
По този начин се съчетава възможността за увеличаване на размера на социалната придобивка с необходимостта от осигуряване на допълнителни приходи за държавния бюджет“, смятат от МФ.
За собствениците на имоти
Въвежда се задължение за регистрация по ДДС при облагаеми доставки, свързани с урегулирани поземлени имоти и сгради. Целта е да се предотврати практиката данъчно задължени лица да извършват сделки със земя и сгради малко преди регистрацията по ЗДДС и така да избягват начисляване на данъка.
Акциз за бързите автомобили
Предлага се акциз при първа регистрация или внос на нови и употребявани луксозни автомобили с мощност на двигателя над 250 kW.
Мярката има за цел повишаване на бюджетните приходи и засилване на данъчната справедливост“, обясняват от МФ.
Както Economic.bg писа обаче, след въвеждането на мярката възникнаха въпроси как ще се определя мощността на хибридите и на електрическите автомобили. Тогава от МФ само дадоха заявка, че ще прецизират идеята си, но към момента информация за това все още няма. Economic.bg се допита и до МФ по темата, но отговор не бе получен.
По-високи глоби
Във всички данъчни закони, в т.ч. за ДДС, за корпоративното подоходно облагане, да данъците върху доходите на физическите лица, за акцизите и данъчните складове, за хазарта и други, се актуализират размерите на глобите и имуществените санкции за нарушения.