Природният газ в Европа рязко поскъпва: какво ще стане със сметките през зимата?

След 2022 г. Европа си даде обещание: никога повече зимата ѝ да не зависи от държава, която е във война. Четири години по-късно обаче това отново е реалност. Единствено държавата се е променила, пише Euronews.

Докато общественото внимание беше насочено предимно към петрола и дизела, на пазара на природен газ постепенно се зараждаше потенциално още по-сериозна криза.

Сега анализатори предупреждават, че Европа може да се наложи да ограничи потреблението на газ, за да изкара до края на март, тъй като навлиза в зимата с най-ниските запаси за този период от годината, откакто се води статистика.

Производството на електроенергия от вятър и температурите ще определят колко сериозен ще бъде недостигът на газ в Европа тази зима и доколко ще се повишат цените“, заяви пред Euronews Ана Мария Ялер-Макаревич, водещ енергиен анализатор за Европа в Института за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA).

„Намаляването на потреблението остава най-важният инструмент, върху който Европа има пряк контрол“, допълни тя.

Колко са поскъпнали цените на газа в Европа?

В началото на януари нидерландският газов индекс TTF, който служи като основен ценови ориентир за природния газ в Европа, се търгуваше на нива около 28 евро за мегаватчас.

В понеделник цената му се движеше около 96 евро за мегаватчас, след като за кратко достигна 97.64 евро – най-високото равнище от декември 2022 г. Това представлява поскъпване с около 234% от началото на годината.

Цените все още са далеч от пика над 340 евро за мегаватчас, достигнат през август 2022 г. Сега обаче притесненията са свързани не толкова с абсолютното им равнище, колкото с посоката, в която се движат.

Къде изчезна газът за Европа?

Войната с Иран и затварянето на Ормузкия проток лишиха Европа от един от ключовите ѝ доставчици – Катар.

Според базирания в Брюксел аналитичен център Bruegel, втечненият природен газ (LNG) от Близкия изток е представлявал приблизително 8% от вноса на LNG в Европейския съюз през миналата година.

От май насам обаче не е пристигнала нито една доставка.

На пръв поглед този дял може да изглежда малък. Но при силно ограничено предлагане на световния пазар всеки липсващ товар трябва да бъде заменен с друг, за който се конкурират и купувачите от Азия.

На хоризонта се очертава и втори недостиг. Според Bruegel руският втечнен газ все още е представлявал около една пета от вноса на LNG в ЕС през второто тримесечие. От януари 2027 г. обаче Европейският съюз ще забрани изцяло този внос.

В доклада е отчетена и забраната за внос на руски LNG, която влиза в сила през януари 2027 г. Тя е включена в изчисленията, според които ЕС може да се наложи да използва с около 7% по-малко газ в сравнение с миналата зима“, обясни Ялер-Макаревич, позовавайки се на проучване на IEEFA, публикувано по-рано този месец.

Защо нивата на газовите запаси в Европа са толкова тревожни?

Без доставките от Катар Европа не успя да възстанови запасите си през лятото.

Към 24 октомври газохранилищата в ЕС са били запълнени на 74.6%, показват данни на Bruegel. Година по-рано този дял е бил 82.9%, а през 2023 г. хранилищата са били почти пълни – на 98.5%.

Според IEEFA това е най-ниското ниво за този период от годината от началото на воденето на статистика през 2011 г.

Още по-притеснително е, че натрупването на резерви практически е спряло. През седмицата до 24 октомври дневните изменения в запасите са били близки до нулата, а някои държави вече са започнали да използват зимните си резерви още преди настъпването на ноември.

В Австрия например запълняемостта на газохранилищата е спаднала от 69.3% в средата на октомври до 67.2%, при 84% година по-рано.

Компанията за енергийни анализи Wood Mackenzie вече прогнозира, че към края на март европейските газохранилища ще бъдат запълнени едва между 17% и 20% – с няколко процентни пункта под предишната ѝ прогноза.

Тази оценка предполага нормална зима, както и приключване на конфликта в Близкия изток до края на тази година, като Катар и Обединените арабски емирства възстановят обичайните си обеми на производство на LNG в началото на 2027 г. Това обяснява Том Марзек-Мансър, директор за европейския пазар на природен газ и LNG в Wood Mackenzie.

Ако зимата е студена – което не е преобладаващото очакване заради Ел Ниньо – нивата на запасите може да се окажат още по-ниски“, коментира Марзек-Мансър пред Euronews.

По думите му, в такъв случай цените ще се повишат допълнително, тъй като Европа ще трябва да наддава срещу азиатските купувачи за ограничените свободни количества втечнен газ.

Ако Европа приключи зимата с почти изчерпани резерви, през следващото лято ще трябва да възстанови значително по-големи количества газ, което отново ще окаже натиск за повишаване на цените.

Колко дълго могат да се задържат високите цени?

Дори бързото приключване на войната няма да донесе незабавно облекчение.

„Дори ако приемем, че конфликтът приключи до края на годината и производителите от Близкия изток започнат да възстановяват операциите си с LNG в началото на следващата година, ние продължаваме да смятаме, че ще е необходимо време до есента на 2028 г., за да се възстанови балансът на световния пазар на втечнен природен газ“, заяви Марзек-Мансър.

Това означава, че през по-голямата част от този период цените на едро на природния газ в Европа ще останат високи“, допълни той.

С колко може да се увеличат сметките за газ?

Фючърсите върху индекса TTF за предстоящите зимни месеци се търгуват на нива около 95 евро за мегаватчас – почти три пъти повече от средната цена около 36 евро миналата зима.

Тази разлика се равнява на приблизително 6 евроцента за всеки киловатчас природен газ.

За типично домакинство, което се отоплява с газ и потребява около 10 000 киловатчаса между ноември и март, това би означавало допълнителни разходи за енергия около 600 евро.

При средна ДДС ставка 20% сумата нараства до приблизително 715 евро.

Цените за домакинствата вече са започнали да се повишават. В началото на септември природният газ за битови потребители в столиците на ЕС е струвал средно 11.9 евроцента за киловатчас – с 12% повече спрямо февруари, според Индекса на цените на енергията за домакинствата (HEPI), изготвян от Energie-Control Austria, MEKH и VaasaETT.

Доколко поскъпването на пазара на едро ще се отрази върху сметките на отделните домакинства, зависи от държавата, в която живеят, и от вида на договора им. Договорите с фиксирани цени, регулираните тарифи и държавната подкрепа могат да забавят или смекчат удара.

Може ли Европа да премине през зимата чрез намаляване на потреблението?

Според Ялер-Макаревич част от необходимото ограничаване на потреблението вероятно ще се случи и без допълнителни мерки, тъй като високите цени сами по себе си принуждават някои потребители да използват по-малко газ.

За домакинствата мерките са сравнително прости.

Намаляването на температурата на термостата само с един градус може да спести до 10% от сметките за енергия, посочва Ялер-Макаревич. Понижаването на температурата на топлата вода и подобряването на изолацията на жилищата, за да се предотвратят загубите на топлина, също могат да помогнат.

На въпроса дали Брюксел трябва още сега да координира мерки за намаляване на потреблението, вместо да изчаква нов ценови скок, анализаторът предлага общ европейски подход, който същевременно да оставя свобода на отделните държави.

Брюксел би могъл да осигури рамка за постигането на тази цел, като позволи на отделните държави членки да прилагат мерки, съобразени със спецификите на собствените им пазари на природен газ.“

В дългосрочен план решението според нея е Европа да продължи да намалява общата си необходимост от природен газ.

Всеки нов проект за възобновяема енергия, всяка система за съхранение на енергия в батерии и всяка модернизация на електропреносната мрежа помагат за намаляване на зависимостта на Европа от природния газ“, посочва тя.

Между 2021 и 2025 г. потреблението на газ в ЕС е намаляло със 17.7% – спад, който Ялер-Макаревич определя като жизненоважен буфер срещу недостиг на доставки.

Сега обаче устойчивостта на този буфер е поставена на изпитание. След 2022 г. Европа смени доставчиците си. Но не промени степента, в която зависи от тях. И тази зима въпросът дали тази зависимост ще прерасне в криза може да се реши не толкова в Брюксел, колкото от това колко студен ще бъде януари и колко силно ще духа вятърът.