Големите енергийни проекти изискват повече от строителен капацитет

„Главболгарстрой“ е приключила предсрочно сложните строителни дейности по българските участъци на Вертикалния газов коридор въпреки сериозните технически и логистични предизвикателства. Това стана ясно по време на седмото издание на Софийския икономически форум, където министърът на енергетиката Ива Петрова даде положителна оценка за работата на изпълнителя.

В по-широкия контекст на енергийната сигурност международни експерти от Германия и Белгия акцентираха върху необходимостта от по-благоприятна инвестиционна среда, достъпна енергия и намаляване на зависимостите на Европа.

Темите бяха обсъдени в панела „Енергийна устойчивост: стабилност на ядрената енергетика и Вертикалният газов коридор“, част от програмата на Софийския икономически форум, организиран от Делфийския икономически форум (Delphi Economic Forum).

В дискусията участваха министърът на енергетиката Ива Петрова, изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Кирил Равначки, председателят на Българския атомен форум (БУЛАТОМ) Богомил Манчев, директорът за Германия на Европейската инициатива за енергийна сигурност Сабрина Шулц, почетният президент на Euromines Марк Раховидес и председателят на Управителния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“ Калин Пешов. Модератор на панела беше Константин Вълков.

Вертикалният газов коридор – пример за регионално сътрудничество

Министър Ива Петрова постави акцент върху стратегическото значение на Вертикалния газов коридор, който, според нея, е много повече от инфраструктурен проект. Тя определи инициативата като пример за регионална солидарност и сътрудничество в условията на геополитическа несигурност, като посочи, че към нея се присъединяват и Северна Македония и Сърбия.

По думите ѝ, развитието на газовата свързаност позволява на държавите от Централна, Източна и Югоизточна Европа да разполагат с алтернативни маршрути за доставки. Това вече дава възможност регионът да поставя на преден план въпросите за цените, конкурентоспособността и подобряването на условията за потребителите, вместо да бъде изправен единствено пред опасността от недостиг на доставки.

В този контекст Петрова даде положителна оценка за работата на „Главболгарстрой“, като отбеляза, че изпълнителят е приключил строителните дейности, свързани с Вертикалния газов коридор преди крайния срок, въпреки че реализацията на проекта е била сериозно предизвикателство.

Министърът обърна внимание и на необходимостта от сътрудничество между държавата и бизнеса, тъй като мащабните инвестиции в енергийна инфраструктура не могат да бъдат осигурени единствено с публични средства. Според нея публично-частните партньорства могат да бъдат важен инструмент за финансиране на стратегически проекти, включително на критична инфраструктура.

Зад изграждането на коридора стоят сложни инженерни решения

Калин Пешов, председател на УС на „Главболгарстрой“, благодари на министъра за високата оценка и разказа за предизвикателствата, съпътствали изпълнението на проекта.

По думите му, реализацията на подобен инфраструктурен проект започва много преди същинските строителни дейности. Спазването на всички административни, технически и екологични изисквания обаче е било само част от предизвикателствата. Към сложната предварителна подготовка се добавили и сериозните затруднения в международните вериги за доставки, породени от геополитическите конфликти.

Пешов обясни, че голяма част от традиционните доставчици на тръби са станали практически недостъпни за работа, което е усложнило логистичната организация. Допълнителни затруднения са възникнали при морския транспорт заради проблемите с преминаването през Суецкия канал. Пренасочването на корабите през нос Добра надежда е можело да удължи доставките с около два месеца.

Особено сериозно предизвикателство е представлявал и теренът, през който преминава газопроводната инфраструктура. По думите на Пешов са били необходими над 12 сложни сондажа, включително на значителна дълбочина и с голяма дължина. За изпълнението им е използвана специализирана американска сондажна техника от Оклахома.

Въпреки техническите трудности, нарушенията във веригите на доставки и сложните теренни условия строителните дейности са приключили, като обектът вече е достигнал етап Акт 15.

Напредъкът по българските участъци е част от по-широкото развитие на Вертикалния газов коридор. Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Кирил Равначки посочи, че проектите осигуряват увеличение с 40% на капацитета за пренос от Гърция към България, а до края на 2026 г. се очаква капацитетът в посока Румъния да нарасне с 90%.

Председателят на УС на „Главболгарстрой“ Калин Пешов (вляво) сподели детайли за строителния процес на големи енергийни проекти

От новите ядрени мощности до малките модулни реактори

Друга тема в дискусията беше изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ и участието на българската индустрия в мащабния проект. Калин Пешов посочи, че българските компании имат потенциал да допринесат за реализацията на новите мощности, но е необходимо внимателно планиране на всички етапи – от предварителните проучвания и проектирането до логистиката и строителството.

Според него, едно от основните предизвикателства е състоянието на съпътстващата инфраструктура. По думите му, изграждането на подобно съоръжение изисква предварителни инвестиции в транспортните връзки, за да могат да бъдат осигурени доставките на необходимото оборудване и материали.

Паралелно с участието си в подготовката на новите ядрени мощности „Главболгарстрой“ работи и по развитието на малки модулни реактори. Пешов припомни, че компанията развива подобен проект като инвеститор и разработчик, като е избрала технологията на GE Hitachi. Представители на дружеството вече са посетили площадка в Канада, където се работи по нейното внедряване.

Според него, малките модулни реактори не са конкурент на традиционните големи ядрени блокове, а предлагат различни възможности, включително по отношение на финансирането. По-малкият мащаб на инвестицията би позволил участието на по-широк кръг компании и инвеститори в развитието на ядрената енергетика. Министър Петрова също посочи, че малките модулни реактори са сред разглежданите възможности за бъдещото развитие на сектора.

Диалогът между държавата и бизнеса е ключов за бъдещите инвестиции

Министърът изтъкна и необходимостта публичният ресурс да бъде допълнен с частни инвестиции за изграждането на нови мощности и критична инфраструктура. Амбицията на Министерството на енергетиката е да създаде рамка за публично-частни партньорства и да очертае първите проекти, които могат да бъдат реализирани чрез нея.

Европа се нуждае от инвестиции и конкурентна енергия

Международните участници в дискусията също поставиха акцент върху условията за привличане на инвестиции в стратегическа инфраструктура. Марк Раховидес, почетен президент на Euromines, посочи, че страните от Южна и Югоизточна Европа, включително България и Гърция, могат да допринесат значително за европейската енергийна сигурност благодарение на наличните ресурси, инфраструктура и инженерна експертиза. Според него обаче политическите амбиции трябва да бъдат подкрепени с реални инвестиции и конкретни действия.

Сабрина Шулц, директор за Германия на Европейската инициатива за енергийна сигурност, подчерта необходимостта от финансови механизми, включително публични гаранции, които да ограничат риска за частните инвеститори в стратегически проекти. По думите ѝ България има потенциал да привлича подобни инвестиции благодарение на наличните минерални ресурси и възможностите за развитие на нови индустриални производства.