Все повече са хотелите и ресторантите, но няма кой да работи там

През последните 5 години (2019 – 2024 г.) броят на заетите в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство" в България е намалял с близо 20% – от 182.6 хил. до 147.5 хил. души. За същия период броят на местата за настаняване е нараснал с 10.5%, а реализираните нощувки са се увеличили с 1.8%.

Това са данни, изнесени от Веселин Данев, председател на Българската хотелска асоциация (БХА), по време на кръгла маса, посветена на кадровата криза в туристическия сектор , проведена на 9 април 2025 г. в София.

Това означава, че по-малко хора обслужват повече обекти“, заключи Данев, цитиран в прессъобщение на Българската стопанска камара (БСК).

Според БХА особено обезпокоителен е спадът при младите служители – заетостта на лицата до 34-годишна възраст е намаляла с 35.5% за същия период. Темпът на понижение на заетостта в туризма е над два пъти по-бърз от общата тенденция за страната, където предлагането на работна ръка на национално ниво се е свило с 8.3% през последните 10 години.

Заплатите растат, хората бягат

По време на събитието бяха изнесени и още данни – брутната заплата в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ е нараснала с близо 95% за последните 5 години, изпреварвайки средния ръст на възнагражденията в България, който е 83.3% за периода 2019 – 2024 г. Така средната брутна месечна заплата (преди облагане с данъци и осигуровки) общо за сектора през 2024 г. е достигнала 1472 лева (около 1000 лв. чисто, ако се плащат пълни осигуровки – бел. ред.).

Данев се оплака, че в обществения туристически сектор средният размер на възнаграждението е по-висок – 1730 лева, „което реално води до недостиг на сезонен персонал“.

На форума е засегнат и проблемът със сивата икономика в бранша. Според изнесените данни средната заплата в частния сектор е около 30% по-ниска от реалната за индустрията, което създава допълнителни трудности на пазара на труда за изрядните данъкоплатци.

Работници от трети страни

Поради недостига на местна работна ръка, секторът на туризма все повече разчита на привличане на работници от трети страни. Според данни на една от големите хотелски вериги, делът на чуждестранните служители през летния сезон на миналата година е достигнал 35.2% от всички сезонни работници, в сравнение с 22.3% през 2019 г.

Разходите за труд за чуждестранните сезонни работници са по-ниски спрямо разходите за местен персонал – средният размер на брутното месечно възнаграждение за българите е бил 1684 лева през 2024 г., докато при чуждестранните сезонни работници средното ниво е достигало 1447 лева.

Наемането на чуждестранен персонал позволява на хотелиерите да запазят структурата на бизнес операциите си. От друга страна, това предполага увеличаване на целогодишния персонал, чиято роля е да посрещне чужденците, да ги обучи и след това да прави мониторинг на работата им“, обясни Данев, подчертавайки, че „това е добре за местната заетост“.

Институционални решения

Мария Минчева, заместник-председател и член на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК), посочи, че трудовата миграция е краткосрочно решение на проблемите с недостига на работна ръка, тъй като дългосрочните решения изискват десетилетия.

Според нея, за да успява България да привлича работна ръка от трети страни, е необходимо да се създаде институционална електронна система, която да отчита и измерва потребностите на всички работодатели у нас. Минчева предложи процесът да бъде дигитализиран, като се определят 7 – 8 държави, към които има най-голям интерес, и да се подобри работата на консулствата в чужбина.

Трябва да градим имидж за хората, които искаме да привлечем, да им обясним какво ще спечелят“, подчерта Минчева.

БСК предлага да има институционални мерки, които да регулират целия процес по идентифициране и привличане на чуждестранни работници, включително лицензиране на агенциите, които внасят работници у нас.

Заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева акцентира върху ролята на образованието и дуалното обучение като възможност за работодателите.

Това е резерв за нас, извън резерва на работници от трети страни, който може да бъде използван в сектора на туризма“.