Вятърната дилема на Европа

Вятърната енергия е сред основните стълбове на климатичната стратегия на Европейския съюз. До 2030 г. Брюксел цели възобновяемите източници да осигуряват 42,5% от енергийното потребление на блока, а именно вятърната енергия е определяна като ключов фактор за постигането на тази амбиция.

Проблемът е, че Европа изостава от собствените си цели. За да бъдат изпълнени плановете, всяка година трябва да се инсталират между 30 и 33 GW нови вятърни мощности. В периода 2022–2024 г. обаче въведените мощности са средно едва 16–19 GW годишно. Така пред ЕС възниква стратегически въпрос: може ли енергийният преход да бъде ускорен без по-сериозна зависимост от Китай?

Отговорът не е еднозначен. Китайските производители Goldwind и Mingyang вече са сред световните лидери по производство на вятърни турбини, а при офшорните технологии често изпреварват европейските конкуренти и по темпове на иновации. Освен това китайското оборудване е значително по-евтино. Според WindEurope ценовото предимство може да достигне до 50%, а често е съпроводено и от изключително изгодни условия за финансиране.

Тази комбинация поставя европейските производители под натиск и принуждава Брюксел да търси баланс между икономическата ефективност и индустриалната сигурност.

Вместо да налага директни забрани, ЕС избра по-предпазлив подход, съобразен с правилата на Световната търговска организация и принципите на единния пазар. Първият инструмент е Регламентът за чуждестранните субсидии. През 2024 г. Европейската комисия започна първото си разследване по собствена инициатива срещу китайски доставчици, свързано с проекти за вятърни паркове в Испания, Гърция, Франция, Румъния и България.

Вторият механизъм е Актът за промишленост с нулеви нетни емисии (Net-Zero Industry Act). Той променя начина, по който се провеждат търговете за възобновяема енергия. Освен цената, държавите членки вече трябва да оценяват и критерии като устойчивост, технологична надеждност и сигурност на веригите за доставки. От края на 2025 г. тези критерии ще се прилагат за поне 30% от обема на годишните търгове във всяка държава членка.

Третият инструмент е Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), който постепенно въвежда въглеродни разходи за вносни продукти, включително стомана – ключов материал за производството на вятърни турбини. Според поддръжниците на тези мерки Европа трябва да избегне повторение на сценария със соларната индустрия, където доминиращото присъствие на Китай доведе до загуба на значителна част от европейския производствен капацитет.

Критиците обаче предупреждават, че защитата на местната индустрия има своя цена. Анализаторът Дейвид Фишман посочва очевидния парадокс: ако китайските турбини са по-евтини и достъпни, ограничаването им неизбежно означава по-високи разходи за разработчиците на проекти. Това може да доведе до по-бавно изграждане на нови мощности и до оскъпяване на самия енергиен преход.

Допълнителен риск идва от състоянието на европейската индустрия. През 2025 г. Siemens Gamesa и Vestas замразиха планове за нови офшорни производствени мощности, а GE Vernova се оттегли от нови офшорни поръчки заради технически и оперативни затруднения. В резултат европейският пазар на офшорни турбини все повече се концентрира около два основни играча – Vestas и Siemens Gamesa.

Това означава, че дори при успешно ограничаване на китайското присъствие Европа може да се окаже зависима от много малък брой местни доставчици. Подобна концентрация също носи рискове – от по-високи цени до проблеми с капацитета и доставките.

Затова истинският дебат в Брюксел не е дали Китай трябва да участва във вятърния преход на Европа, а до каква степен. От едната страна стои необходимостта от бързо и достъпно разгръщане на нови мощности, а от другата – стремежът към стратегическа автономия и по-устойчива индустриална база.

Засега ЕС не избира еднозначно между двете цели. Вместо това се опитва да управлява сложния компромис между скорост, цена и независимост. А именно нововъзникващите пазари за вятърна енергия в Югоизточна Европа вероятно ще покажат първи дали този баланс е устойчив.

Текстът е част от бр. 134 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.