Незабравимо жп пътешествие: Една нощ с експреса Истанбул – София

„Едно незабравимо жп пътешествие: Моята нощ с експреса Истанбул – София“. Така е озаглавена статия на The Guardian, която описва пътуването с нощния влак по маршрута. Само преди седмица линията влезе в годишния списък на Lonely Planet за най-добър маршрут, който всеки запален турист трябва да пропътува.

Припомняме, че движението на международния влак, който пътува между София и Истанбул, бе възстановено през април тази година. Линията бе спряна през 2020 г. след началото на пандемията.

Когато бе пусната през 2017 г., тя беше наследник на по-старите услуги за нощен влак, включително няколко превъплъщения, използващи варианти на името Orient Express, се припомня в материала. За да бъде изготвена статията, вицепрезидентът на Lonely Planet Том Хол е пропътувал маршрута

Неговото пътешествие започва от Истанбул.

Качих се на един от бързите крайградски влакове в квартал Еминьоню в Истанбул, запътвайки се извън града към Халкали. Това е невзрачна градска гара, която сега е началната точка на този нощен влак."

Напускането на Истанбул оттук е подобно на пътуването от Юстън до Уотфорд (бел. р. – жп маршрут в Лондон), за да се качите на Каледониън Слийпър – модерна, функционална гара, но не е много за гледане. Вечерната церемония преди заминаването започва с виковете „София!“ от персонала на гарата, който приканва пътниците да преминат от топлата чакалня през рентгенова машина за багаж и след това да се качат на влака. Началник влака ме насочи към моето спално купе от 90-те години на миналия век. Домът ми за тази нощ е с климатик, с електрически контакт, но без wi-fi. Разполагаше и с хладилник, зареден с вода и няколко закуски, разказва Том Хол.

Тръгвайки навреме – в 20:45 ч. – ние пътувахме по еднорелсова линия в тъмнината. Някъде по пътя задрямах. Към 01:00 ч. наближихме Одрин, а джамията Селимие осветяваше градския пейзаж. Напускайки града, началникът на влака изведнъж започна да чука по вратите с оживени викове „Контрол!“. Това бе репликата, която ни приканваше да станем и да се наредим на бавна опашка за проверка на паспортите на Капъкуле, на турско-българската граница. На влака имаше няколкостотин пътници, повечето все още полузаспали. Чакането за печат в паспорта бе идеалният шанс да се срещнем с другите пътници.

Пресичахме най-натоварената сухопътна граница на ЕС и за всички стана ясно, че спалният вагон не гарантира спокойна нощ."

Наоколо се предлагаха закуски и цигари и се споделяха истории. Отне около час, за да преминат всички през опашката и да се качим обратно на борда.

Напускайки Турция, влакът пропълзя през отвори в ограда от бодлива тел и влезе в България, където друга група гранични служители взеха паспортите на всички за около час."

Не спах, докато не ми върнаха моя паспорт. Бодливата тел и охраната в наблюдателните кули не следяха пътниците в този влак, но със сигурност бяха построени за някого.

Останалата част от пътуването изглеждаше като насън, отчасти поради прекъснатата дрямка, която предизвикваше леко сънливо усещане къде се намираме. На закуска пристигнахме в Пловдив, известен със своя римски театър и добре запазени сгради от 19-ти век. Това е отлично място за спиране. Преминаването през планините до София стана на дневна светлина, предлагайки гледка към скалисти хълмове и гористи потоци.

Нямаше храна във влака. Пътниците трябваше да си купят пакетирана закуска на излизане от Истанбул, но нашият предприемчив началник на влака продаваше кафе и чай срещу дребни пари, опитвайки се да се хареса на онези, които бе събудил принудително през нощта.

Около 9:30 ч. сутринта влакът пристигна на софийската жп гара от комунистическата епоха и аз се качих на метрото в центъра на града за късна закуска."

Въпреки че надписът „баница“ е изписан навсякъде, кулинарната сцена в града се е превърнала в разнообразна култура на кафенета, в които може да откриеш фино, но силно кафе. Една чаша бе добре дошла след незабравимото пътуване с влак между два различни града, което предложи почивка за размисъл и приключение по успоредните релси, простиращи се в Югоизточна Европа и извън нея.