ПП и ДБ предлагат Facebook да мине под надзора на ДАНС

Oнлайн платформите с повече от 1 милион потребители в България, каквато е Facebook и другите най-популярни социални мрежи, да бъдат определени като стратегическа дейност. По този начин те могат да минат под надзора на ДАНС и в случай на установени нарушения в страната, да бъдат санкционирани на местно ниво. Това предвиждат промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които ПП и ДБ внесоха за обсъждане в парламента.

Законопроектът е свързан с приетия в края на 2022 г. европейски Акт за цифровите услуги. Имащ силата на регламент, той въведе редица мерки срещу разпространяването на незаконно съдържание и онлайн дезинформация. Предложените промени в ЗЕС целят да приведат българското законодателството в съответствие с регламента.

В законопроекта не фигурират имена на платформи, но с повече от 1 млн. потребители са Facebook, Instagram и LinkedIn, които имат съответно 4.17 милиона, 1.9 милиона и 1.2 милиона потребители в България, по данни на NapoleonCat.

Идеята за намесването на ДАНС идва „в отговор на пропуск в европейското законодателство“, се посочва в мотивите на законопроекта. Вносителите изтъкват, че европейският регламент за цифровите услуги ограничава наказващите органи да действат само срещу тези платформи, намиращи се в държавите членки – т.е. с установено местно юридическо лице. По тази причина „на операторите на много големите онлайн платформи не могат да бъдат наложени административни санкции в България“.

В същото време обаче „много големите онлайн платформи имат системно въздействие върху общественото мнение, което особено в контекста на предизборна кампания, има потенциално негативен ефект върху националната сигурност“, се изтъква в мотивите на законопроекта.

Дава се пример с алгоритмите за препоръчване на съдържание, за които те би следвало да носят отговорност. Въпреки това, европейското право не въвежда отговорност за препоръчано съдържание, което позволява както на злонамерени участници да злоупотребяват със слабости на тези алгоритми да достигат до по-широка аудитория, така и на сензационно, но некоректно съдържание, да се разпространява по-бързо на местна почва и на местни теми.

Вносителите изтъкват, че за да се избегне рискът за свободата на словото, който хипотетично може да произтече:

ДАНС не получава (и няма как да получи) правомощия за сваляне на конкретно съдържание в онлайн платформи, нито да преустанови достъпа до тях.“

Идеята е не да се атакува съдържанието, а да се противодейства на организираните дезинформационни кампании и действията на т.нар. „ферми за тролове“.

Какво още предвиждат промените?

Със законопроекта се въвеждат изрични компетенции на Комисията за регулиране на съобщенията и на министъра на електронното управление, които ще бъдат ангажирани с определянето и привеждането в действие на политиката за ограничаване на системните рискове, свързани с незаконното съдържание и онлайн дезинформацията.

Като цяло законопроектът предлага решения на четири групи проблеми:

• координираното неавтентично поведение в социалните мрежи чрез групи от неавтентични потребителски профили (т.нар. “тролски ферми”) 
• монетизиране на фалшиви новини от анонимни сайтове чрез показване на търговски съобщения (реклами)
• разпространението на заблуждаващи реклами на нелекарствени продукти (хранителни добавки) чрез нерегламентирано използване на имената и лицата на известни личности, в т.ч. медицински лица, чрез рекламни мрежи
• някои пропуснати ползи от местните доставчици на медийни услуги поради некоректни практики на глобалните платформи