Пътят към растежа минава през външните пазари
Българските производители да навлизат в ниши с по-високи ценови сегменти и да печелят позициите си с качествена продукция
Д-р Бойко Таков:
Снимка: Красимир Свраков
~ 4 мин.
Татяна Явашева Д-р Бойко Таков е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНСМП) от ноември 2018 г. Притежава богат опит в управлението на бизнеса и в държавните институции. От 2008 г. до 2012 г. е изпълнителен директор и член на Съвета на директорите в българското представителство на водеща южнокорейска енергийна компания. През годините заема управленски и мениджърски позиции в едни от най-развитите сфери на бизнеса, а управлението на инвестиции, проекти и финанси са само част от опита му в областта на земеделието, енергетиката и инфраструктурата. Той е доктор по “Икономика, индустриален инженеринг и мениджмънт”. Активно упражнява преподавателска дейност като асистент в УНСС. От 2021 г. е член на борда на Международната мрежа за малки и средни предприятия (INSME) със седалище в Рим, Италия.
Експортът като ключ към растежа: Често говорим за чуждестранни инвестиции в България и свързваме това с растежа на икономиката, но като че ли изпускаме фокуса си от експорта и интернационализацията на компаниите. И ако разгледаме по същество какво представляват инвестициите, ще видим, че те са свързани пряко с експорта. Големите компании, които инвестират у нас, изнасят в повечето случаи 100% от продукцията си навън. Растежът на българската икономика е функция на произведените продукти и услуги и тяхната реализация е насочена главно зад граница, тъй като тук пазарът е малък. Затова всяка компания, която се развива в по-голям мащаб, има пред себе си необходимостта за навлизането на други пазари. В ИАНСМП работим много целенасочено и последователно в тази посока и подкрепяме компаниите с различни инструменти, като организиране на търговски мисии, национални щандове на най-големите и значими изложения, анализи, форуми, обучения, осъществяване на бизнес контакти и др. Имаме членство в няколко международни организации и поддържаме добра комуникация с колеги от други държави, затова с увереност ще кажа, че всички тези инструменти се използват навсякъде и те работят много ефективно.
Развитието на българския износ върви във възходяща линия, като имахме рекордни години, и, разбира се, че пандемията, военните конфликти, инфлацията, нестабилните икономики, рецесията и други фактори оказаха влияние, но като цяло експортната ни насоченост се разраства. Технологичните компании още в зараждането си са глобално ориентирани и е важно да получават подкрепа в тази посока. Именно там не сме лимитирани откъм размер на производството и можем да намерим сериозно място на външните пазари.
За да станат реалност добрите възможности, компаниите е нужно да бъдат подготвени с информация за съответния пазар, да разработят стратегия за навлизане, да разполагат с квалифицирани кадри и знания за международна търговия. И всичко това трябва да е свързано в цялостната дейност на компаниите. Има общовалидни знания и умения, които компаниите трябва да притежават, да имат конкретен поглед и анализ на съответния пазар, на който търсят позициониране и реализиране на продукцията си. В Агенцията работим за обучаване на компаниите, за развиване на тези умения и знания, но и за успешното им прилагане. Всички, тръгнали по пътя на интернационализацията, трябва да са наясно с потенциалните рискове, да имат правилна оценка за готовността си, да проучат и съберат данни за избрания от тях пазар, да определят потенциалните партньори, доставчици и клиенти, да са запознати с правната и регулаторната рамка, да имат ясно определени индикатори за постигане на целта си.
Перспективи и възможности винаги се разкриват. Нашите компании имат потенциал да присъстват на всеки пазар, като не е важно само какви възможности има, а дали ние можем да ги използваме. Големите пазари изискват големи обеми и затова е добре нашите производители да се стремят да навлизат в ниши, които са в по-високите ценови сегменти, като печелят позициите си с качествена продукция. При технологичните компании нещата стоят малко по-различно, при тях почти няма лимитация откъм обем, тъй като те предлагат услуги, софтуерни продукти и технологични решения. Българските компании са доказано добри в техническите разработки, конкурентноспособни са и се позиционират успешно на международните пазари. Именно тук също фокусираме усилия, като предоставяме възможност на фирмите да присъстват на едни от най-големите събития по света в съответната сфера.
Като неработеща вече „мантра“ приемам твърдението, че сме много малки и, едва ли не, къде сме тръгнали да покоряваме чуждите пазари. Смятам, че имаме своето място навън, доказваме го постоянно. Трябва ни по-високо самочувствие и увереност да се развиваме. Нека не допускаме някой да твърди, че щом нещо е от България, не е качествено. Българският бизнес произвежда стоки и услуги на световно ниво. Потребителите се интересуват от най-доброто за тях решение, вълнуват се от преживяването, което получават. Много често разликата се прави от умелия маркетинг и именно там трябва да положим повече усилия.
Формула за образованието, което да е адекватно на днешните динамични промени, е прерогатив на други колеги, но всички все по-често говорим за професии на бъдещето, за изкуствен интелект и нови технологии. Затова образованието трябва да дава все са по-комплексни знания, умения и критично мислене, насочени към практическото им приложение в много по-голяма степен, отколкото е било досега. Новите изисквания се раждат от нуждите на пазарите, на потребителите и на съвременните предизвикателства, което в някаква степен поставя образованието в изоставаща позиция, но това не е драматично. Драматичното идва, когато това изоставане стане голямо.
Посланието към родителите: Аз самият имам три деца и ако трябва да излъча моето послание, то е да не се стремим всички да станат математици или програмисти, а да възпитаваме децата си, като се вслушваме повече в тяхната индивидуалност. Да им дадем възможност и знания в различни области, за да усетят както те, така и ние, къде е тяхната сила, в какво могат да бъдат най-добри и в какво да се задълбочат. Това, вярвам, ще предопредели, както професионалните им успехи, така и щастието им като хора. Това за нас като родители и като общество е и най-трудната задача.
За да решим правилно уравнението с многото неизвестни на утрешния ден, трябва да влезем в него с извлечените поуки и научените уроци, надградените знания, смирени и уверени, че няма кой друг да реши това уравнение, освен самите ние.
