Реакцията на фондовете ще покаже жизнен ли е проектът за нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“

Г-жо Пенкова, преди няколко седмици Вие организирахте енергийна конференция в Брюксел с фокус върху ядрената енергетика. Какви послания дойдоха от срещата?

Ясно прозвуча посланието, че ядрената енергетика е бъдещата базова енергийна мощност на ЕС. Имаше ясно обединение, че тя ще бъде ключов елемент в енергийния микс на Европа, който ще гарантира постоянна и балансирана енергийна мощ на континента, заедно с ВЕИ, ядрената ще е основен източник оттук нататък.

В Европейския съюз, и не само, изведнъж всички заговориха отново за ядрената енергия. Не са ли обаче много амбициозни за момента тези поставени цели, тъй като всички знаем, че ядрените проеки са бавни и скъпи, и има много предизвикателства пред тях? 

Със сигурност ядрената енергетика е скъпа в своята първоначална инвестиция, защото тя изисква пълните капиталови разходи да се извършат в самото начало. Изграждането и пускането в експлоатация на една ядрена центрла, в зависимост от компетенциите и традициите, които има в една държава, отнема между 10 и 15 години. Но след като започне да работи, тя произвежда електроенергия, чиято цена е много по-конкурентна на пазара. Една ядрена централа, след първоначалната инвестиция, се изплаща в рамките на 20 години, а експлоатация ѝ е 40 – 50 години – с най-евтината и постоянна електроенергия. Ако погледнем дори България, електроенергията, която се произвежда от АЕЦ-а, е най-евтината и тук, тъй като има, спорове е добре да говорим с данни.

Знаете, в началото на годината имаше изключително много притеснения заради факта, че България внася електроенергия. Това беше до голяма степен заради скъпата електроенергия, която се произвеждаше от ТЕЦ-овете по това време, но когато говорим за тези неща, е добре да погледнем цялостаната картинка.

Ако се върнем през 2023 г., можем да видим, че е имало два момента, в които страната ни беше нетен вносител на електроенргия – през май и ноември 2023 г. И двата месеца причината беше, че имаше планов ремонт на ядрената централа в Козлодуй, което показва, че само в тези моменти електроенергията, която произвежда страната ни, не е конкурентна на пазара и тогава се налага внос. Тоест, самата ядрена енергия допринася за балансираната и постоянна цена. Факт е, че в отделни части на денонощието, а може да се наблюдава по-дългосрочна сезонност, има моменти, в които цените са много по-ниски. Но все пак съгласете се, че нито една икономика, нито едно общество не може да работи частично, съобразявайки се с енергийния източник. Това са неща, които също ще бъдат регулирани и регламентирани оттук нататък, за да има постоянна и достъпна цена както за индустрията, така и за домакинсвата, с навлизането на повече ядрени мощности.

От срещата на високо равнище, организирана от Международната агенция за ядрена енергетика в Брюксел, се чу призив за удължаване живота на съществуващите ядрени мощности в ЕС. Ако приемем, че след 10 – 15 години успеем да удължим живота на съществуващите и всяка държава в Блока реализира новите си ядрени проекти, може ли да се окаже така, че ще имаме прекалено много електроенергия, която няма какво да правим?

По-скоро притесненията са дали ще можем да произведем достатъчно електроенергия в следващите 10 – 15 години, тъй като дори много голяма част от постъпленията, които в момента са свързани с политиките на ЕС, а именно по-чисти производства, базирани на чисти енергийни източници, данните сочат, че консумацията на електроенергия ще се увеличи почти двойно, тъй като и части от индустрията разчита на такъв тип енергия, но тук големият компонент е транспортният сектор.

Постепенното преминаване на транспортния сектор – основно леки автомобили и градски транспорт – изисква сериозна инфраструктура, която трябва да изгради доста сериозно количество електроенергия, което ще е нужно на транспортния сектор.

След конференцията на МААЕ стана ясно, че европейските банки нямат намерение да финансират и подпомагат ядрени проекти. Има ли все пак възможност, с времето, европейски пари да бъдат насочени към изграждането на нови ядрени централи?

Възможността въобще частно финансиране и финанси от капиталовите пазари да навлизат в по-големи обеми в ядрени сектор беше дадена през 2022 г., когато ЕП определи ядрената енергетика за зелена и устойчива, включвайки я в т.нар. „таксономия“. Рядко се обяснва с точност, но това е финансов инструмент, който дава зелена светлина на частния капитал да бъде инвестиран в такива проекти, които са част от този списък. Така че регулаторни обструкции те нямат. Когато говорим за европейски средства, е важно да уточним, че според настоящите договори на Съюза, Европа дава пари единствено за мониторинг на безопасните нива на радиацията и за извеждането от експлоатация на ядрени блокове. Всички други средства идват от държавно финансиране или специализирани частни инвеститори или тези, които вече спрямо обявяването на ядрената енергетика за зелена и устойчива, считат, че биха могли и желали да инвестират в тези дългосрочни проекти с гарантирана възвръщаемост.

Когато говорим за европейски средства, голямата обструкция идва поради крайната позиция на Германия. Ако Германия не преосмисли своята политика по въпроса, трудно можем да говорим за европейски средства, които директно да се инвестират в изграждане на ядрени мощности. Аз не отхвърлям и тази възможност, тъй като позицията на Германия до голяма степен беше изразена и формирана в едни времена, в които те разчитаха на по-евтини доставки на природен газ от Руската федерация. В момента ситуацията определно предполага затруднения по тази ос, най-меко казано. Така че не отхвърлям възможността Германия да претърпи един катарзис и да преосмисли своето отношение.

Един от последните регламенти, по които работихме – този за промишленост с нулеви нетни емисии успяхме да договорим ядрената енргетика да бъде включена като част от стратегическите технологии за ЕС. Това означава, че европейски средства могат да бъдат насочени към индустриите, които подпомагат ядрения сектор, тоест всички компоненти, които са нужни са изграждането и поддръжката на такива проекти. Междудругото, над 30 – 40% от немската автомобилна индустрия произвежда именно компоненти за ядрената енергетика в цял свят, основно в Европа. Говорим за технологии за обработка на горивото, за обогатяване на уран и т.н. – всички тези неща могат да се възползват от европейско финансиране. Единствено самото изграждане на централите все още е под въпрос, когато говорим за европейски средства.

Друг елемент, който също заложихме в това закондателството, освен компонентите, е създаване на програми за обмен и обучения на кадри. Това също не е за подценяване, тъй като и там ще има европейско финансиране. Наистина в Европа очакваме да се изградят, по данни, които към момента имаме от различинте държави, планови проекти за около 20 реактора в следващите 15 години. Сами разбирате какъв ще е капацитетът от подготвени кадри, които освен в самото изграждане ще са ключови и необходими и за вкарване в експлоатация, и за управление на тези мощности след това. Тоест, за момента има голям ресурс от европейски средства, ако може да ги наречем косвено насочени към ядрената енергетика и вече ако се промени позицията на Германия, ще може да се говори и за допълнителни преразпределения в тази посока.

Виждам, че оставате оптимист за евентуално европейско финансиране за ядрени проекти.

Когато говорим за ядрени проекти, ние винаги се съсредоточаваме върху големите реактори, но в момента имаме и общоевропейски проекти за малките модулни реактори, така че там вече ще има финансиране. Също така ядреният синтез не е за подценяване. Най-големият проект в световен мащаб е до голяма степен финансиран от Европейския съюз – централата ITER в Южна Франция, това също са нучни разработки.

Европа се съсредоточава върху това технологиите да са от тук, да са тук и всичко да се случва и да остава на континента, за да можем да работим заедно. България обаче пое по друг път – избра американска технология, избра южнокорейски строител, при условие, че в Европа има компании, които можеха да бъдат друг вариант за новите блокове.

Правилно отбелязвате – основният прироритет на всички законодателства, които се приемаха в сфера индустрия и енергетика в Европейския съюз бяха насочени към европейски технологии – стимулиране, производство и насърчаване за тяхното използване. Когато говорим за решението на България и това, което се случва, първо е важно да отбележим, че според експертите Българияя има нужда от минимум от четири нови реактора – два, които да заменят сегашните два блока на АЕЦ „Козлодуй“ и два, които постепенно да заменят въглищните централи. Когато говорим за такива проекти, говорим с времеви хоризонт от 15 години напред, тоест това трябва да се планира сега. Имаше много въпросителни относно проекта в АЕЦ „Козлодуй“.

На конференцията в Брюксел беше поставен въпросът и от страна на Европейската комисия, защо имаме проект, който е наполовина готов, за който бяха изразени и възможност от европейски компании да го довършат  – АЕЦ „Белене“, който ще струва и много по-малко заради самото довършване, а ние започваме нов, изцяло от нулата. Тук има много въпросителни по отношение на цена и време, които не са ясни. Няма да спекулирам, но определено може би става въпрос за някакъв вид геополитически и финансови интереси.

България заложи на голям ядрен проект, който мина по доста бърза писта, имайки предвид българската действителност в реализацията на някои големи енергийни проекти. Какво е Вашето мнение за проекта за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ – това ли трябваше да бъде технологията, така ли трябваше да бъде избран строителят?

За около две седмици, ако не греша, беше направен конкурсът. Без много ясни, публични и прозрачни критерии как това да се направи. За мен истинският тест дали проектът е бил рентабилен, ще бъде по отношение на реакцията на международните капиталови фондове, които ще решат дали да финансират неговото изграждане. Тоест, тогава ще стане ясно дали цялата процедура по избор на изпълнител е била спазена и дали това е напълно достатъчно.

Другият въпрос, който се поставя резонно от потребители и от експерти в сферата, е какво ще се прави с отработеното ядрено гориво. В България в момента няма възможност за дългосрочно съхранение на ядрения отпадък, има такова за краткосрочно. Дали има възможност страната ни въобще да изгражда такива хранилища за дългосрочно съхранение – първото такова в света ще се открие във Финландия – колко ще струва тази инвестиция и ние какво правим с отработеното ядрено гориво.

Има мнго въпроси по отношение колко ще струва, колко време ще отнеме, какво правим с отработеното ядрено гориво, ще има ли държавни гаранции за строителството и след това а изкупуването на електроенергията, защото няма яснота дали такива ще има и за колко години. 

В "Козлодуй" площадката има лиценз за един реактор, а не за два. И не се знае колко ще отнеме лицензът да бъде даден, тук говорим и за допитване до европейски ядрен регулатор. Притеснява ме да не се получи сериозно забавяне, което автоматично би увеличило до голяма степен и цената на този проект. А едно забавяне, освен цената, ще ни изложи под риск в един момент отново да внасяме електроенергия след 10 години, когато нямаме по какъв начин да запълним недостига.

Доколкото знам, варианти да се случи по-бързо процедурата с лицензията на 8-ми блок има, но със сигурност всяко такова решение изисква политическа воля и стабилност, която обаче в момента нямаме.

При нас проблемът е, че няма последователност в политиката. Когато е взето едно такова решение, особено когато говорим за енергетика, това са много дългосрочни планове, които трябва да се направят. Не може да се очаква, че при всяка смяна на правителство или всяка нестабилност тези планове ще бъдат променяни. Политическата нестабилност трябва да се отдели от политическата последователност. Когато има държавна политика в енергетиката, един изграден план, той трябва да се следва и да се спазва от всички правителства, независимо каква е ориентацията, а при нас това липсва.

АЕЦ „Белене“ е „жертва“ всъщност точно на тези нестабилности и промени. Според Вас, заприличва ли процедурата за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ на АЕЦ „Белене“ и възможно ли да е го последва същият злощастен финал?

За момента нещата за жалост изглеждат по доста сходен начин. Аз искрено се надявам, че ще бъде взето решение и резултатът ще е различен, така че поне да има нови изградени мощности в рамките на нашата държава. Но факт е, че когато липсва информация и прозрачност това задава въпроси „защо“ – защо е необходимо бързане, защо не се предоставя цялата информация на публично достояние, особено когато става въпрос за такива стратегически проекти, при които до голяма степен общественото мнение има значение. Видях това на живо и във Финландия, тъй като най-новата централа в Европа е именно във Финландия и споменахме и за хранилището. Във всички срещи и презентации това, което беше представено първо от експерите и в централата, и в хранилището е, че се предоставя информация на обществото. 

Хората трябва да се чувстват спокойни и информирани, че това, което се прави, е безопасно – ще гарантира енергийна сигурност и достъпни цени, а при нас това липсваше. В момента дори в общественото пространство, когато говорим за цената на АЕЦ „Козлодуй“, числата, които се въртят, са между 15 и 30 млн. евро, не е ясно дали е за един реактор, за два, за колко време и т.н. Просто никой не иска да каже в конкретика и това задава въпросителни защо трябва да се напарви по този начин.

Говорейки за още два нови ядрени блока, трябва ли за тях България да погледне към малките модулни реактори като алтернатива? 

За момента те са на ниво научни разработки, нека да видим по какъв начин и как ще се случат. Има един действащ такъв на един голям ледоразбивач в Руската федерация "Ломоносов" - единственият в света признат по тази технология. По отношение дали могат да заместят големите мощности - не мисля. Има два въпроса на които трябва да се отговори за малките модулни реактори - на първо място за какво ще се използват. Той е много важен, защото има едно разбиране, че малкият модулен реактор е нещо, което може всяка една индустриална зона да инсталира и да използва електроенергията за съответни промишлени и индустриални дейности. Малките модулни реактори ще отговарят на всеки един критерий  за безопасност, на който отговаря една централа. Това не е нещо, което всеки може да инсталира "в задния си двор". Идеята за технологията не е нова, просто не е имало необходимост от неиното доразвиване до този момент. Самата технология е предвидена за отдалечени райони, острови и т.н. В рамките на България, при условие, че голяма част от електроенергията ще идва от ядрени мощности, нали такива са бъдещите планове, не виждам точно приложимостта им като заместващи за големите мощности. Могат да са допълващи, балансиращи или ако има необходимост и недостиг, но няма как да ги заместят.