Все повече държави изтеглят златните си резерви от чуждите трезори

Все повече държави връщат у дома златните си резерви като защита срещу някакъв вид санкции, подобни на наложените от Запада на Русия. Това показва проучване на американската компания за управление на инвестиции Invesco за централни банки и държавни фондове.

Сривът на финансовия пазар миналата година причини повсеместни загуби за управляващите финансите на суверенните фондове, на които се наложи „изцяло“ да преосмислят стратегиите си с нагласата, че по-високата инфлация и геополитическото напрежение ще се задържат по-дълго време.

Над 85 на сто от 85 суверенни фонда и 57 централни банки, взели участие в годишното проучване на Invesco за глобалните суверенни активи, смятат, че инфлацията ще е по-висока през идното десетилетие, отколкото през преходното, предава Reuters.

Златото и облигациите на нововъзникващите пазари се разглеждат като добри залагания в тази среда, но миналогодишното замразяване от Запада на почти половината от златните и валутни резерви на Русия на стойност 640 милиарда долара в отговор на инвазията в Украйна, изглежда също е довело до промяна на нагласите.

Проучване сочи, че „значителна част“ от централните банки са обезпокоени от създалия се прецедент. Почти 60% от анкетираните заявяват, че това е направило златото по-привлекателно, а 68% са държали златото си „вкъщи“ спрямо 50 на сто през 2020 г.

Съхранявахме златото в Лондон, но го трансферирахме обратно, за да го държим в качеството му на актив-убежище и да е в безопасност“, посочват от централна банка, чието име не се цитира.

Геополитическите опасения в комбинация с възможностите на нововъзникващите пазари също насърчават някои централни банки да се диверсифицират от долара.

Нарастващите 7 на сто от анкетираните смятат, че увеличаващият се дълг на САЩ също е отрицателен фактор за активите в американски долари, въпреки че повечето все още не виждат алтернатива в качеството им на световна резервна валута. Тези, които разглеждат китайския юан като потенциален претендент, са намалели до 18 на сто спрямо 29 на сто миналата година.

Близо 80% от 142 институции, участвали в проучването, смятат, че геополитическото напрежение е най-големият риск през идното десетилетие, а 83 на сто цитират инфлацията като будещ тревога фактор през идните 12 месеца.

Понастоящем инфраструктурата се възприема като най-атрактивния клас активи, особено проектите, включващи възобновяеми енергии.

Опасенията относно Китай означават, че Индия остава една от най-привлекателните страни за инвестиции за втора поредна година, а тенденцията компаниите да разполагат заводите си близо до местата на продажби, е стимулиращ фактор за страни като Мексико, Индонезия и Бразилия.

Подобно на Китай, Великобритания и Италия се смятат за не толкова привлекателни, а покачващите се лихви наред с навиците за дистанционна работа и онлайн пазаруване, които се превърнаха в реалност по време на пандемията от COVID-19, са причината понастоящем недвижимите имоти да са най-малко атрактивния частен актив.

Според провелите изследването най-добре представилите се суверенни фондове миналата година, са тези, които са осъзнали рисковете, свързани с повишените цени на активите и са били готови да направят съществени промени в портфолиото си. Такава ще е ситуацията и в бъдеще, твърдят те.