„Булсатком“ и Vivacom: Сделката на раздора и „фундаменталната грешка“ на КЗК
Антимонополният орган най-после публикува мотивите към одобрението на спорното сливане и там има остра реакция от един от комисарите в регулатора
Снимка: Deposit Photos
~ 6 мин.
Мирела Вавова 
Две седмици след взетото спорно решение за одобрението на най-голямата сделка на телеком пазара у нас – поглъщането на „Булсатком“ от United Group, собственик на Vivacom – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) най-сетне публикува анализа и мотивите си за него. Докладът е съпроводен от остро критичното особено мнение на един от членовете на регулатора, който в анализа си говори за допусната „фундаментална грешка“ от страна антимонополния орган и настоява, че „планираната концентрация следва да не бъде разрешавана, а забранена“.
Даването на зелена светлина за сделката, без каквито и да е условия и с постановено „незабавно изпълнение“ всъщност не отне много време на регулатора. Новината за планираното придобиване бе обявена през ноември. Непосредствено преди Коледа – на 21 декември – КЗК информира, че заради опасения от формиране на господстващо пазарно положение се захваща да прави "задълбочено" проучване. Приключи го в рамките на около месец – решението бе взето на заседание на Комисията на 1 февруари.
От публикувания доклад става ясно, че според КЗК нотифицираната сделка няма да засегне ефективната конкуренция нито на пазара на разпространение на телевизионни програми на дребно и свързания с него пазар на едро, нито на пазара на достъп до фиксиран интернет за крайни клиенти.
Сделката на раздора
Сделката за „Булсатком“ е ключова за телеком пазара по няколко причини. Постепенното придобиване на доскоро най-големия доставчик на телевизия от другия водещ играч в сектора пренарежда значително силите. И това доведе до широк отзвук.
По данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), ако Vivacom и „Булсатком“ се обединят под шапката на една компания майка, чрез тях тя ще доставя телевизия на около 60% от всички абонати. Наред с това United Group притежава и най-голямата медийна група в България – „Нова броудкастинг Груп“, която контролира близо 46% от тв аудиторията и над 44% от рекламния пазар към 2022 г.
Планираното придобиване успя да сложи край на завидния мир, който трите големи оператора поддържаха в продължение на години. Искри започнаха да прехвърчат скоро след смяната на собственика на Vivacom преди няколко години. Оттогава насам телекомът предприе серия от придобивания на регионални тв и интернет играчи, сред които регионални лидери като Net1, ComNet, N3, „Телнет“.
Антимонополният орган одобряваше набързо всяко придобиване въпреки неспирните жалби на конкурентите и задълбочаващите се критики, че разглежда всяка от тях независимо едно от друго, а не в цялост. Всичко това постепенно нагнети напрежението между конкурентите, а казусът „Буластком“ изглежда преля чашата.
Темата за планираната концентрация успя да напусна пределите на телеком пазара и да придобие политически привкус. Тя стана повод отново на дневен ред да излезе въпросът за състава на КЗК, който е с отдавна изтекъл мандат и който от години е критикуван за спорните си решения и неглижирането на рисковете от нарушаване конкуренцията.
Тон на политическите страсти пък наскоро даде бившият премиер и лидер на ПП Кирил Петков, който изрази „притеснението си“ от евентуалното безпрепятствено одобрение на сделката и призова за спешни смени в регулатора. Коментарът му дойде малко след като той бе засечен публично в компанията на Спас Русев, собственика на „Булсатком“ и бивш мажоритарен акционер във Vivacom.
Всичко това е предшествано от заплетена предистория, върху която стъпва и една от най-острите критики срещу КЗК по отношение на конкретния казус.
„Фундаментална грешка“
Одобрението на сделката за „Булсатком“ от United Group е предшествано от две други свързани помежду си придобивания.
- Първо по хронология е влизането на Спас Русев като собственик на тв доставчика, което се случи с помощта на заем от United Group (б.а. – на която пък по-рано самият Русев продаде Vivacom).
- На следващ етап дойде продажбата на кулите и инфраструктурате на „Булсатком“ на „Словения Броудбанд“, компанията майка на United Group. Като част от сделката телевизионния доставчик си ги нае обратно, за да може все пак да продължи да извършва дейността си.
Това предизвика съмнения за „скрито придобиване“ на дружеството, предвид че въпросното оборудване на практика представлява самото търговско предприятие.
Според Димитър Кюмюрджиев, член на КЗК, регулаторът е допуснал „фундаментална грешка“ по тази линия, като не е отчел, че и двете сделки по своята същност „представляват една и съща концентрация“ – придобиване на контрол върху „Булсатком“.
Освен корена на заплетения казус комисарят коментира и ефекта от сделката върху пазара, като според Кюмюрджиев и по тази линия КЗК е направила грешни изводи.
„Да не бъде разрешавана, а забранена“
След анализ на пазара на разпространение на телевизионни програми на едро КЗК стига до извода, че „бТВ се явява равностоен конкурент на Нова“ при разпространението на тв програми. В коментара си Кюмюрджиев обаче обръща внимание на трайно по-високия дял на база аудитория, който има „Нова“ (средно около пр. пункта). И още повече акцентира върху пазарните дялове на база приходи. Там са налице съществени разлики между двете водещи групи – през изследваните три години до 2023 г. „Нова“ държи средно 31 – 35%, докато БТВ между 14 – 18%, или наполовина по-нисък. Следващият на пазара взима много по-малък пай – малко над 5%.
Тези данни по никакъв начин не обосновават извода, че БТВ е равностоен конкурент на
"Нова", напротив: показват, че "Нова" е безспорен лидер на пазара ... в дългосрочен план конкурентният натиск на „БТВ Медиа Груп“ е по-вероятно да намалява, а не да се запазва или засилва“, пише Димитър Кюмюрджиев.
Пазарът на телевизия на дребно привлече най-много внимание заради очаквания, според КРС, комбиниран пазарен дял между „Булсатком“ и Vivacom от над 60%. В отговор на това от United Group приложиха контрааргумент – че регулаторът не отразява участието на пазара на доставчиците на стрийминг услуги, като Netflix, Amazon Prime, Disney+.
На въпросната тема акцентират и от антимонополната комисия, доколкото от нейното интерпретиране до голяма степен зависи и одобрението на сделката. Позовавайки се на частните проучвания на Bmedia и Earnst&Young, регулаторът се съгласява, че всъщност, ако се вземат предвид абонатите на стрийминг услугите, комбинираният дял на „Булсатком“ и Vivacom излиза около 40%.
Според Димитър Кюмюрджиев въпросните данни от Bmedia и Earnst&Young са предоставени и изготвени по поръчка на United Group. Освен тях, пише той, не са потърсени други източници, които да ги потвърдят. А що се отнася до въпросния тип услуги (б.а. – става дума за т.нар. OTT услуга, която зрителят достъпва директно в интернет, заобикаляйки традиционните платформени оператори на кабелна, интерактивна или сателитна телевизия) включването им на пазара на платена телевизия не е обосновано, тъй като ОТТ услугите се различават значително от класическата платена телевизия и не представляват взаимнозаменяем продукт – както от гледна точка на търсенето, така и от гледна точка на предлагането.
Поради това и дори предлаганите от тях услуги да се вземат предвид и да влияят по някакъв начин на доставчиците, които предлагат платена телевизия, това влияние не може да се определи като такова, което би запазило или предопределило ефективната конкуренция на пазара на разпространение на телевизионни програми на дребно.“
Останалите изводи на КЗК
- Относно разпространението на телевизия на дребно: Освен че ще продължи да бъде зависима от своите доставчици, като конкурентен фактор на пазара на платена телевизия КЗК отчита и „мобилността на абонатите“ – „които са ценово чувствителни и могат лесно да сменят доставчика си“ при неблагоприятни промени.
- Фиксиран достъп до интернет на дребно: Комисията отчита конкуренцията от страна на А1 като силен фактор в полза на балансирания пазар.
- Пасивната подземната канална мрежа, която не може да бъде дублирана и чиито собственик е Vivacom: Докато конкурентите подчертават желанието за едностранно вдигане на цените от компанията собственик и обръщат внимание, че този натиск може да нарасне след придобиването на „Булсатком“, КЗК изхожда от заложените в закона лостове за контрол в ръцете на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Затова антимонополният орган смята, че „потенциално няма възможност да препятства навлизането на нови конкуренти“.
- Пакетни услуги: Комисията не счита за вероятно пакетната стратегия на обединеното предприятие да доведе до излизане на конкуренти от пазара или до съществено отслабване на тяхната конкурентна сила.
