МРРБ прави нов опит да узакони незаконните строежи

Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) търси начин да узакони публични държавни или общински инфраструктурни обекти, които нямат пълния набор строителна документация, но отговарят на техническите норми. Това става ясно от качени за обществено обсъждане и подготвени от регионалното ведомство промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Това не е първият път, в който регионален министър предлага промени в ЗУТ с цел именно регламентиране на незаконно строителство, което държавата е възлагала в предишни години. Бившият ресорен министър Иван Шишков смяташе, че това може да стане като такива обекти придобият статут на "търпимост". Опитите му, обаче на два пъти да прокара промените в парламента, удариха на камък. 

Сега регионалният министър Андрей Цеков предлага своето виждане как да бъде решен проблемът.  В новия законопроект е упомената транспортна инфраструктура, включително мостове, тунели, надлези, подлези, прелези, ВиК инфраструктура, електрически подстанции, хидромелиоративни строежи и др. С промените се предвижда всички такива обекти да бъдат завършени и въведени в експлоатация.

Въпреки че никъде не се споменава магистрала „Хемус“ конкретно, за която през последните 2 години и половина стана ясно, че се строи незаконно – по инхаус процедури на държавното дружество „Автомагистрали“ и че някои от лотовете ѝ нямат необходимата строителна документация, предложените промени в ЗУТ със сигурност ще засегнат и нейния статут. Много е вероятно промените да узаконят и основни ремонти на пътища, правени по договори за текущо поддържане, укрепване на свлачища и ремонт на язовири.

Какво се предлага?

Със законопроекта се урежда механизмът, по който строежи или части от тях, представляващи обекти на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от ЗУТ, както и на хидротехнически съоръжения и прилежащите им съоръжения, за които липсват строителни книжа, но са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно действащия ЗУТ, да не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Регламентирани са действията, които трябва да предприемат възложителите и документите, които са необходими, за да се гарантира, че такива строежи отговарят на установените в закона основни изисквания. 

Предвидено е тези строежите да се заявяват в 3-месечен срок от влизането в сила на новите промени пред началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), а органите на ДНСК ще извършват проверки на място за състоянието на всеки строеж. Възложителите на такива строежи ще имат яснота за действията, които трябва да предприемат и документите, които са необходими, за да се гарантира, че строежите отговарят на установените в закона основни изисквания.

За завършените строежи, от началника на ДНСК ще се издава удостоверение за годност за експлоатация при условия и ред, определени в наредбата по чл. 177, ал. 2 от ЗУТ.

Незавършените строежи ще могат да се довършат по общия ред на ЗУТ, въз основа на одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Въвеждането в експлоатация на незавършените строежи също ще се провежда по общия реда на ЗУТ.

Наредбата по чл. 177, ал. 2 се привежда в съответствие с този закон в срок до 3 месеца от влизането му в сила.

Мотивите на МРРБ

Според МРРБ липсва нормативна уредба, която да каже какво се случва с обекти, които отговарят на техническите правила и нормативи, но са започнати или са изградени, реконструирани, ремонтирани без изискващите се строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж.

Не са налице и разпоредби, които да определят статута на започнали или изградени, реконструирани, ремонтирани без изискващите се по ЗУТ строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, хидротехнически съоръжения и прилежащите им съоръжения, публична собственост на държавата и общината, които съгласно чл.137, ал.1, т.1, б. “д“ от ЗУТ представляват строежи от първа категория.

Липсата на правна уредба, която да урежда горепосочените строежи води до невъзможност тези строежи да бъдат завършени и въведени в експлоатация, а тяхното премахване е нецелесъобразно и икономически необосновано в случаите, в които са допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно действащия ЗУТ“, се посочва в мотивите към законопроекта.

Какви строежи може да бъдат узаконени?

• елементи на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от ЗУТ, като транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.);
• преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия;
• преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия;
• разпределителните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях (трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.), вкл. присъединителните проводи към сградните инсталации и общите средства за измерване;
• хидромелиоративните преносни (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях и хидромелиоративните строежи, изградени за предпазване от вредното въздействие на водите.

Предишният опит

Припомняме, че бившият регионален министър Иван Шишков също бе инициирал промени в ЗУТ, с които всички подобни инфраструктурни обекти трябваше да придобият статут на търпимост. Промените бяха отхвърлени от депутатите в 48-ото НС с мотиви, че ДНСК не е издала нито един акт за незаконно строителство. Шишков от своя страна се закани да промени това и наистина го направи.

В средата на април подопечната на МРРБ ДНСК издаде актове за незаконно строителство на компании, строили лотове от „Хемус“, включително и на държавното „Автомагистрали“. По този начин държавата на практика санкционира сама себе си. Актовете се оспорваха в съда от компаниите.

Веднага след това за обществено обсъждане, и то по бързата процедура, бе качен отново същият законопроект. В частичната предварителна оценка на въздействието се посочваше, че няма необходимост от допълнителен финансов ресурс за прилагането на промените.

Това обаче не бе особено вярно, тъй като през март стана ясно, че след като обектите бъдат узаконени, те ще трябват да бъдат и застраховани. Не е ясно на каква стойност ще възлиза въпросната застраховка и кой ще поеме сметката за нея. Предишни изчисления на ведомството показваха, че общата стойност на незаконните инфраструктурни обекти, е повече от 1 млрд. лв.

Промените в ЗУТ бяха входирани и в парламента, но след като встъпи в длъжност регионалният министър Андрей Цеков ги изтекли обратно. Преди това като член на регионалната комисия Цеков коментираше, че със законопроекта на Шишков може да бъде отворена кутията на Пандора, тъй като не е ясно колко обекти ще попаднат в обхвата на търпимост.

Универсалният подход трябва да бъде ограничен, за да не се отнесе към огромен брой обекти. Възможните решения трябва да бъдат изследвани внимателно от гледна точка на законосъобразност", каза Цеков на заседание на ресорната парламентарна комисия през юни месец.