БДЖ може и да се размине с новите скъпи влакове

До 2024 г., когато предстои либерализацията на жп транспорта и пътническите превози, БДЖ трябва да е в добро финансово състояние, за да може да спечели договора за обществена услуга за превоз на пътници. Само така ще може да използва подвижния състав, заложен по Плана за възстановяване и устойчивост. Това стана ясно по време на изслушване на транспортния министър Николай Събев в ресорната парламентарна комисия.

Той увери, че ведомството работи интензивно за подобряването на железниците и напомни, че реформата в сектора цели „БДЖ-Пътнически превози“ да спре да ползва държавната субсидия, с която на практика остава всяка година на „командно дишане“.

Припомняме, че Планът предвижда закупуването на 42 електрически влака за крайградски линии, 20 бързи електрически влака за междурегионални линии и 18 локомотива за маневрени дейности в депата. От него ще бъдат осигурени над 655 млн. лв., а съфинансирането им ще е около 355 млн. лв. 

Събев посочи, че е предвидено още тази година да започне подобряване на финансовото състояние на "Национална компания БДЖ" (НК БДЖ) – новата мегакомпания след сливането на трите дружества), като планът е до 2024 г. „да имаме много сериозни финансови параметри, които да ни позволят да реинвестираме самостоятелно и да се развиваме самостоятелно, без да има нужда националният бюджет да се грижи за това“, обясни министърът.

Ние като най-далечна визия посочихме, че… аз бих искал да виждам акциите на това предприятие да се котират на фондовите борси, с което да имаме възможност да натрупваме капиталово финансиране, така че това предприятие да не е зависимо от националния бюджет. Разбира се, това е най-далечната визия, това е нашето желание.“

Събев коментира, че много малко хора са се зарадвали на идеята „Пътнически превози“ и „Товарни превози“ на железниците да са финансово добре, да имат добра репутация, хората да са доволни, че работят в тях и че имат справедливи доходи, съответстващи на тяхната експертиза.

Повечето като че ли очакваха ние да обявим фалита поне на едно от предприятията, което ние решихме, че още е рано да коментираме. Видяхме, че има възможност първо да укрепваме това предприятие, да видим каква икономия от мащаб може да се получи, когато имаме съвместна материална база, съвместни ресурси, съвместно управление и много други. Смятаме да вкараме инструменти за ефективно търговско управление, които отсъстват от железниците, а са на лице в всяка нормално развиваща се компания.“

Министърът заяви, че светът и Европа навлизат в рецесия заради войната в Украйна. Заради това ще трябва да бъдат преизчислени доста параметри, а вече активно се преизчислява и 5-годишният бизнес план за развитието на НК БДЖ.

Красен Кръстев (ГЕРБ) го попита дали, ако железниците са оздравени и не получават субсидия от държавата, ще кандидатстват ли за нов договор за обществена услуга.

„Да, ако предприятието е с финансово здраве и великолепни способности да функционира нормално в една икономика, която дава добри ползи на обществото, защо не? Ако има конкурс от държавата, ние кандидатстваме“, отговори Събев.

Той допълни, че параметрите на железниците до тогава трябва да са такива, че да имат предимство пред всички други превозвачи.

От Кръстев дойде нов към министъра, отново свързан с БДЖ. Съгласно Плана за възстановяване, новият договор за обществена услуга ще бъде възложен по прозрачен начин чрез тръжна процедура, а избраният оператор ще получи подвижния състав от Плана и ще бъде негов ползвател. Депутатът от ГЕРБ попита как тогава новите влакове и вагони ще се ползват от „БДЖ-Пътнически превози“, ако след 2024 г. има друг изпълнител по договора за обществена услуга.

Трябва да бързаме да направим промяната, за да може „БДЖ-Пътнически превози“ да отговаря на тези характеристики и показатели. Бенефициент е Министерство на транспорта и ние към момента, в който вече имаме подвижен състав, ние трябва да имаме избран оператор“, отговори Събев.

И допълни, че БДЖ-ПП все още не е в състояние да поеме и да управлява така, както „ние бихме искали един такъв подвижен състав“. Ако въпреки това НК БДЖ успее да бъде достоен оператор на подвижния състав, то „тогава изборът е предрешен“.

Въпросът е страхотен. Към тази дата ние трябва да изберем най-добрия и трябва да бъде публично. И аз ще направя всичко възможно до тогава и НК БДЖ да е с такива добри параметри. Ако успее би било добре, ако не успее – нека по-добрия да вземе тоя състав и българите да са доволни. Идеята е не някой да получи тоя състав, идеята е българските граждани да имат по-висока мобилност, да имат по-добър комфорт и по-бързи пътувания“, заяви министърът.

Събев бе категоричен, че всичките влакове и вагони ще са държавна собственост и ще се дават за опериране. Това може да се разглежда като „елемент на концесия“, според него.

Концесия на гари, на пристанища и на летища

Никола Димитров („Възраждане“) зададе въпрос за концесията на Пристанище Варна. Министърът отговори, че политиката на министерството би била да има концесии на всички транспортни възли в страната, което би дало възможност публично-частното партньорство „да процъфтява“.

Защо? Защото, убеден съм, държавата е длъжна да осигурява условията за икономически растеж, но тя не би могла да бъде толкова добър предприемач да може да консумира и осигурява икономически растеж. Именно заради това ние говорим за концесия на гари, концесия на пристанища и концесия на летища“, заяви министърът.

Конкретно за Пристанище Варна министърът заяви, че още не е решено и обявено в каква последователност ще се случат концесиите. Тъй като ведомството е в трета фаза от преговорите със заинтересованите лица, все още не е ясно какво ще е решението. Министърът напомни, че са водени обсъждания със заинтересовани лица, експерти, а в петък предстои среща с експерти за развитието на Пристанище Бургас. Решенията от всичките фази на преговори ще минат обществено обсъждане.

Министърът даде пример с евентуална концесия на Пристанище Запад във Варна и заяви, че това е дълъг процес – трябва да се мине през обсъждане, срещи с всички „големи икономически гиганти, които дават сериозен приход в бюджета“, да се огледат възможните инвеститори клас А1 и каква експертиза имат да управляват пристанище, „така че България да получи най-доброто“. Министърът обеща целият този процес да е публичен и открит.

Разбирате, че не може да кажем, че търсим инвеститор А1 и утре да се появи един, и ние да влезем в процедура. Ние трябва да загреем водата малко. Трябва да възродим интереса на международния клас инвеститори към тази тема“, посочи Събев.

Той заяви, че ведомството би желало концесиите да са 30-годишни и да носят конкретна полза за обществото.

Защото ние искаме тези концесии да са наистина 30-годишна и наистина да носят конкретна обществена полза. Това става не защото един е решил и преценил, ами защото така сме го обсъдили на експертно ниво и на публично ниво. Хората да са приели, че това е добрият начин за развитие. Когато ние минем през този алгоритъм, аз обещавам аз никога няма да отида в плитки води. Това е процесът, аз заставам с името си зад този процес и стъпка по стъпка ще го извървим заедно“, заяви Събев.

Всички малки местни летища ще стават държавни?

По повод на изпратеното писмо от транспортното ведомство до общините в Русе и Бургас с искане летищата край с. Щръклево и Равнец да се прехвърлят на министерството, Събев заяви, че всички общини с местни малки летища ще получат подобни писма.

Министърът заяви, че всичко е започнало от това летището в Русе да започне да функционира. Той обясни, че с кмета на града са търсили различни варианти, но всеки един вариант е бил сложен. Така Събев научил, че община Бургас възнамерява да изгражда фотоволтаичен парк върху пистата на летището в Равнец. Той напомни за летището в Силистра и заяви, че там усилията на ведомството са били „последен вопъл“, защото отдавна аеропортът бил частна собственост.

Златомира Мострова (ИТН), която зададе въпроса за писмата, заяви, че в тях министерството посочвало имотите и сградите на летищата. Събев заяви, че ведомството няма отношение към имотите, а към това малките летища да започнат да функционират. Той добави, че аеропортът в Равнец ще се развие за карго полети, това ще се отрази положително на развитието на индустриалните паркове, но и на цялата област Бургас.

Оказва се, че една община, ако иска да заработи летище, трябва да го даде на концесия, тя не може да изгради оператор. За да се съгласим обществен оператор да почне да оперира на общинско летище, трябва да има промяна в Закона за въздухоплаването, обясни министърът.

За да направим такава промяна, само заради нуждата на една община, аз съм първият противник, защото това е лобиране за промяна в Закона само за един конкретен частен интерес“, допълни Събев.

Според него законите трябва да се променят така, че да имат дългосрочност и действието им да носи полза за обществото.

Събев обясни, че на кмета на Русе е било предложено общината да даде аеропорта под наем на „Летище София“ ЕАД, което има структура, лиценз, може да е оператор.

Когато едно летище започне да функционира, е по-лесно да се даде на концесия, защото то носи доходност, има някакъв смисъл. Оказа се, че трябва да правим квазиконцесия и пак да променяме закона“, обясни министърът.

И още - Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ ще бъде изведена от структурата на транспортното ведомство, но когато министърът бъде убеден, че това е най-доброто решение. Събев заяви, че има принципни, фундаментални въпроси, които не би искал да решава еднолично.

Увеличените тол такси за превозвачите са справедливи, а транспортното ведомство разбира, че браншът в момента е в трудна ситуация, но е сигурен, че ще излезе от нея. Принципно Събев подкрепя решението на регионалния министър Гроздан Караджов. Събев посочи, че базата данни на тол системата ще бъде свързана с тази на ИААА, Митници, за да може да се „оркестрира“ трафикът.

За ГКПП-тата по границата с Гърция и опашките, Събев заяви, че идеята е да се отворят възможно най-много пунктове, за да може тежкотоварният трафик да не пречи на лекия.