АЕЦ „Белене“ никога не е бил руски проект

Проф. Тасев, американската „Глобъл пауър консорциум” заяви интерес за реализирането на проекта АЕЦ „Белене”. Какви са вашите очаквания?

Още преди половин година бях коментирал относно въпросните инвеститори. Просто сега му дойде времето това да се реализира. Това е много сериозен проект, става дума за ядрена централа и не е така просто. Твърде много неща се случиха по света през този период. Както виждате руската страна предяви претенции за 1 млрд. евро заради неосъществяването на проекта АЕЦ „Белене”. Така че в момента американският инвеститор е спасение и за НЕК, и за държавата, и за управляващите. Ако досега задачата беше за минимизация на загубите, сега вече отново се връщаме към максимизация на печалбата. НЕК щеше да получи едно желязо, което не се знаеше кога щеше да бъде използвано, трябваше да си плати сега някакви значителни суми, а няма средства.

Реализацията на проекта означава, че първо правителството трябва да се съгласи, а то вече се съгласява. Също така ще трябва да бъде откупен самия проект, ще трябва да бъде откупена лицензията на проекта и на площадката, както и поръчаното до момента оборудване. Това означава, че НЕК директно може да получи между 600 и 700 млн. евро, на каквато сума се оценяват досегашните разходи, направени от компанията. Руската страна ще получи своята част за произведеното, но не платено оборудване и всички са щастливи.

Така България няма да търпи загуби от това, че е спряла проекта. На руската страна се плаща оборудването, защото в рамките на бъдещия проект ще се ползва ядрения остров. Машинната зала ще се проектира.

Важно е да отбележим, че проектът никога не е бил руски. Ядреният остров е руски, но машинната зала е на консорциума „Сименс- Арева”. Сега няма да бъдат „Сименс” и „Арева”, а ще бъдат някои други американски компании. Така че самата концепция не се променя, а само доставчика на оборудване.

Очевидно е, че ще има някакво препроектиране, но не на ядрената част. Тя ще бъде откупена от руската страна, поради което ще отпадне претенцията на „Атомстройекспорт” към НЕК. Освен всичко НЕК ще получи свежи пари в момент, когато има нужда от тях. Така че аз не виждам какво по-добро може да се измисли. Проектът ще се реализира, защото действително е добър проект.

Как ще се отрази на цените на тока, които крайните потребители плащат?

Ако се погледне изчисляването на цените на електроенергията, ще се види, че ако България не изнасяше електроенергия за миналата година в размер на 11,5 млрд. лв., сега добавката за „зелена”, „сива” и „кафява” енергия щяха да бъде поне с 30 до 40% по-високи. А именно те са една от компонентите за цената на тока. Така че, ако страната ни изнася електроенергия за 16 млрд.лв. , то тежестта на екоенергията върху сметките на българския народ ще бъде много по-малка. За да може да се разбере логиката, човек трябва да познава в детайли икономическите механизми. България трябва да произвежда и да продава ток. Това може да се случи в момента, когато се реализира централата. Американците могат да направят това. Те имат възможност да осигурят нужния кредитен ресурс. А цената на кредитния ресурс, предопределя цената на електроенергията. Те купуват два евтини реактора, добавят по пазарни цени машинната част и получават кредитен ресурс на разумна цена – даже под нивото на европейските лихвени проценти. Така като резултат в момента на пускане в експлоатация на централата те получават между 40 и 50 евро за мегаватчас. Това към 2020 година ще бъде една много добра пазарна експозиция. Като цяло българският народ ще печели от това, защото зелените добавки в цената на тока няма да бъдат толкова големи.

Има различни сценарии на консултанта по строежа на АЕЦ „Белене” HSBC. Единият, от който се отказахме, включваше руско финансиране. Там цената беше между 40 и 50 евро на мегаватчас. Другият сценарий е във време на криза, когато рискът за големите инвестиционни проекти нарасна и се увеличи цената на привлечения ресурс, тогава естествено, че цената на тока ще бъде и по-висока.

Каква е разликата централата да бъде изградена с руски и американски инвеститор?

Знаете категоричното становище на Европейския съюз. Явно или не беше казано, затова и самият проект не се състоя, Европа не желае руски инвеститор на територията на България. Защото когато инвеститорът е кредитор, а в случай на проблем с проекта, Русия ще стане 100 процента собственик на централа на територията на Европейския съюз. Това означава, че Европа приема руските ядрени технологии, но не и руското присъствие на картата на Европа, макар че те вече са там чрез газовите договори. Това е толкова просто и елементарно. Тук вече е замесена високата политика. В дадения случай ситуацията с американския инвеститор отговаря на очакванията и изискванията на Европейския съюз. Виждате, че винаги се намира някакъв разумен компромис.

Как ще се отрази евентуалното реализиране на АЕЦ „Белене” на изграждането на нов блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй”?

Да, разбира се, че ще се промени. Все още „Уестингхаус”, компанията, която е наета да бъде консултант на проекта за нова мощност в АЕЦ „Козлодуй”, са в начален етап, те не са се произнесли каква да бъде технологията. Затова опцията блокът, който е проектиран за АЕЦ „Белене” да стане за централата в Козлодуй, може да отпадне. Никой не се е произнесъл, че това ще се случи на 100 процента. Това пожелание дори е с неясен изход, защото 6-7 години са нужни, за да се стигне до етапа, на който в момента е площадката в Белене. По-добрият вариант в момента е да отпадне руската технология за площадка „Белене” в този вариант, в който е сега. Причината е, че могат да бъдат избрани и последните модели руски реактори, които все още не са произведени. Разбира се може да се приеме и друга технологична база. Така че опциите пред българската страна за това решение стават повече. Когато има повече опции, може да се избере по-добрият вариант.

Но това не означава, че новият блок на АЕЦ „Козлодуй” няма да се изгради. 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй” не противоречат на 1 и 2 реактор на площадката в Белене. Ясно е, че до 2021 година 5 и 6 блок в Козлодуй трябва да бъдат затворени, ако все пак животът им не бъде продължен. Но колкото и да бъде продължен, те не са вечни. Затова технологичното време трябва да се използва, за да може когато въпросните реактори вече ги няма, на площадката да заработят 7 и 8 блок.