Черен списък на длъжниците ще сваля лихвите

Високото ниво на необслужваните кредити в българската банкова система и невъзможността на голяма част от хората да погасяват заемите си към банките доведе до нова идея - създаване на "черен списък" на длъжниците. Идеята е лансирана именно от банкерите, които искат да намалят максимално рисковете от непогасяване на заемите, най-вече от страна на физическите лица, от които трудно могат да получат достатъчно, за да покрият загубите си.

В момента Българската народна банка (БНБ) води Централен кредитен регистър. Там има информация за кредитната задлъжнялост на компании и физически лица. Включително данни за това кои банки, финансови институции, платежни институции и дружества за електронни пари са подали информация в системата на регистъра.

Изпълнителният директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян лансира обаче в неделя и друга идея. В така наречения "черен списък" да влизат хората, които освен към банките, имат задължения и към компаниите, предоставящи комунални услуги. Той стигна и по-далеч като предложи хора, обявили банкрут, да не бъдат допускани до кредитната система завинаги или за много дълъг период.

Според него подобна мярка ще предпази добросъвестните платци да плащат за недобросъвестните. Създаването на такъв списък обаче, особено по време на криза като тази, в която се намира България през последните четири години, няма как да се приеме еднозначно от всички хора. Идеята обаче се посреща много добре от банкерите и това не е учудващо предвид факта, че списъкът ще е от най-голяма полза за тях.

"Човек преди да обяви фалит, трябва да мисли за последиците. Фалитът също е крайна мярка", каза Левон Хампарцумян за Economymagazine.bg. "В регистър на длъжниците трябва да се вкарат и задълженията към компаниите за комунални услуги или други кредитори, защото така ще се знае склонен ли е човек да си плаща сметките или не", допълни той.

Според Хампарцумян подобен регистър няма да е прецедент за България и подобни "черни списъци" съществуват и в държави, в които има възможност физическо лице да обяви фалит. "Тези хора не получава кредити за цял живот или за много дълго време", добави той. "Ако в даден момент има затруднения да изплаща кредита си, след това ще има нови затруднения - няма да има достъп до кредити", смята банкерът.

Според шефа на Булбанк идеята на този регистър е да се защитят добросъвестните платци. "Тя не е моя. Така е организирана системата в държавите, в които има възможност физическо лице да обяви фалит", добави той.

В защита на неговата идея се обяви и главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова. "Моето мнение също е, че трябва да се създаде регистър на длъжниците. Освен права трябва да има и задължения", добави тя.

Според банкера във време на криза всеки изпаднал в затруднено положение може да се договори с банката и да се стигне до приемлив вариант за разсрочване. "Защо трябва да се чака фалит, след който банките да отписват тези вземания. В крайна сметка винаги може да се постигне споразумение и да не се стига до оставане на задълженията. Ако клиентът добронамерено отиде и се договори с банката, решение винаги може да се намери", смята Маринова.

Тя е на мнение, че абсолютно всички задължения трябва да са част от този регистър на длъжниците. "Той и съществуващият към БНБ трябва да са едно цяло, защото когато си некоректен към едни, ще си некоректен и към други", смята шефът на Банка ДСК. Тя не смята също, че е крайна мярка да се лишат тези длъжници от достъп до кредити за много дълъг период от време.

Само няколко дни преди Левон Хампарцумян да лансира своята идея, депутатът от ГЕРБ Емил Радев предложи нещо съвсем различно. Той иска да се въведе абсолютна давност за дълговете на физическите лица и тя да бъде 10 години. В момента задълженията, в зависимост към кого са, имат давност 3 и 5 години. По този начин той смята, че ще се сложи край на безконечното удължаване на давността и прехвърлянето на наследниците.

Независимо от това обаче, Радев също подкрепи идеята на банкерите, макар че според него трябва да е по-умерена и да има определен срок.

"Никой няма полза да се отпускат кредити на хора, които не могат да ги погасяват. Заради тях се увеличават лошите кредити, което пък води до вдигане на лихвите по кредитите и страдат хората, които на практика са коректни и изпълняват своите задължения", каза за Economymagazine.bg Емил Радев.

Според него тези, които отпускат кредитите, трябва да знаят дали кредитополучателят не е платил предходен кредит например или не изпълнява някакво друго задължение. "Това са нормални механизми. Въпросът е да бъдат умерени и да се види технически как ще се случват", добави той.