Държавата взема "Креди Агрикол България"
Към нея ще бъдат прехвърлени сметките на граждани и фирми от КТБ, на която БНБ отнема лиценза
~ 7 мин.
Всички сметки на фирми и граждани в Корпоративна търговска банка ще бъдат прехвърлени в Креди Агрикол България, която ще бъде одържавена. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров пред медии днес, като оповести данните от одита на двете финансови институции.
За Креди Агрикол България ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете, държавния бюджет и Българската народна банка, съобщи Дарик. Напресконференцията бяха допуснати само определени медии, като Economic.bg не бе сред поканените.
Креди Агрикол ще бъде преименувана, съобщи още Искров. По думите му след одита е установено, че „Креди Агрикол България" е много добре управлявана банка. „Оздравената държавна банка ще бъде отворена на 21 юли", съобщи Искров.
Не по този начин стоят нещата в Корпоративна търговска банка, чийто лиценз ще бъде отнет. Привилигировани кредитори в случая ще бъдат държавата в лицето на МФ и Фонда за гарантиране на влоговете.
В Корпоративна търговска банка ще останат само сметките на мажоритарния собственик и свързаните с него фирми, които няма да бъдат защитени.
Чрез трето лице мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев е изтеглил в кеш близо 205 887 223 лева, като по-голямата част от сумата е била в евро. Това се е случило на 19 юни, като парите са взети само срещу разписка.
На 18, 19 и 20 юни от Корпоративна търговска банка са изтеглени 1 млрд. лева. Квесторите не са успели да открият досиетата на кредитори за 3,5 млрд. лева, като общият кредитен портфейл на Корпоративна търговска банка е 5,4 млрд. лева. Не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и дали могат да обслужват кредитите си, допълни Искров.
По думите му става дума за умишлени действия. Докладът на квесторите, както и на независимите одитори в Корпоративна търговска банка ще бъдат предадени на главния прокурор.
Веднага след пресконференцията БНБ публикува и свое изявление. Ето пълният текст:
На 18, 19 и 20 юни след множество медийни публикации и странната според нас пресконференция на тогавашното ръководство на Корпоративна търговска банка, от банката бяха изтеглени суми за близо 1 милиард лева.
На 20 юни, петък, в 11.40 в БНБ бе получено искане от ръководството на Корпоративна търговска банка за поставяне на банката под специален надзор на основание на чл. 115, ал. 2, точки 2 и 3 от Закона за кредитните институции.
Тъй като това не е широко известно и имаше неточни интерпретации в медиите относно първоначалните действия на централната банка, обръщаме внимание, че именно при такова искане Българската народна банка е длъжна по закон да наложи специален надзор. Което беше направено – първо при Корпоративна търговска банка, а после и при свързаната с нея Креди Агрикол-България.
Както знаете, и в двете банки от групата на Корпоративна търговска банка веднага бяха назначени квестори. На 25 юни в двете банки влязоха и независими одитори с цел да бъде направен преглед на активите и пасивите на банките в срок от десет работни дни, които изтекоха в сряда. Вчера, в четвъртък, докладите на одиторите бяха внесени в централната банка.
Заключенията от прегледа на одиторите в резюме са следните:
1. Резултатите по отношение на Креди Агрикол-България са положителни. Това е добре управлявана банка с добри банкови практики. Състоянието на кредитния портфейл е много добро, неговото обезпечаване и необходимите провизии са на достатъчно добро ниво.
2. Резултатите от прегледа на Корпоративна търговска банка говорят меко казано за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев.
В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. За съжаление тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби.
Тези именно действия на длъжностни лица в Корпоративна търговска банка е възможно да доведат до съзнателно ощетяване на банката със стотици милиони лева. Очевидно е, че миноритарните акционери в Корпоративна търговска банка също са жертва на тези злоупотреби.
Поради изброените причини днес ще внесем доклада на одиторите за прегледа на активите и пасивите на Корпоративна търговска банка на вниманието на Главния прокурор на РБългария.
В допълнение на казаното за състоянието на Корпоративна търговска банка и на основание на данните, предоставени ни от отделна проверка, извършена от самите квестори, на 9 юли 2014 г. с входящ номер 6199 вече внесохме при Главния прокурор още един сигнал поради съмнения за криминални действия на лица, свързани с банката. Конкретно - по данни на квесторите на 19 юни тази година – само ден преди Корпоративна търговска банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро. Какво деяние е това и какви действия следва да се приемат е само от компетенциите на прокуратурата. Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка. Прокуратурата на Република България може да разчита напълно на експертния потенциал на БНБ, за да стигне докрай в търсенето на цялата истина по този криминален случай.
По изложените дотук въпроси оставаме занапред да се произнася прокуратурата, за да не пречим на процесуално-следствените действия. Оттук нататък Българската народна банка съвместно с правителството се концентрираме върху преструктурирането и оздравяването на „добрата част“ на Корпоративна търговска банка с оглед защита интереса на всички нейни вложители.
Какви действия ще бъдат предприети по отношение на Корпоративна търговска банка и Креди Агрикол-България оттук нататък?
Очевидно е, че не можем да пълним „каца без дъно“, както казва мъдрият български народ и не можем да одържавим Корпоративна търговска банка в сегашния й вид, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни данните от проверката.
Бихме застрашили както дейността на Българската банка за развитие, така и значителна част публични ресурси и ресурси на БНБ.
Но целта остава непроменена! И тази цел е гражданите и фирмите да могат да разполагат с пълния размер на своите средства. Единственото изключение от това ще бъдат фирмите на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него лица и фирми.
Какъв е новият практически план за действие, вече обсъден между БНБ и правителството и подкрепен от основните парламентарно представени политически сили?
Той съдържа многобройни технически подробности, но накратко казано, мерките включват следните стъпки:
1. Одържавяване на Креди Агрикол – България ЕАД;
2. Прехвърляне на всички „добри“ активи и пасивите на Корпоративна търговска банка в Креди Агрикол. Важно е да се знае, че тук попадат и всички депозити на гражданите и фирмите, за които това ще представлява само една правна и счетоводна операция, която по никакъв начин няма да засяга главното – всеки гражданин и всяка фирма ще разполагат със своите сметки, депозити и спестявания. Единственото изключение от това, подчертаваме, ще бъде мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него фирми и лица. Те няма да бъдат гарантирани от държавата и остават в КТБ;
3. Осигуряване на абсолютна ликвидна подкрепа на държавната Креди Агрикол (която ще бъде преименувана) от страна на нейния нов собственик - държавата. За тази цел ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, държавния бюджет и Българската народна банка. Колкото е необходимо – толкова. Механизмите за това вече са разработени, в резултат от съвместната работа на ангажираните с този процес публични институции, в т.ч. БНБ и Министерството на финансите;
4. Лицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност. Привилегировани кредитори на КТБ (в несъстоятелност) ще бъдат държавата в лицето на Министерството на финансите и Фонда за гарантиране на влоговете в банките;
5. Казаното дотук ще стане възможно след гласуването на проекта на специален закон, който вече е изготвен и ще бъде представен днес на основните парламентарни сили.
Оттук нататък на ход са политиците!
Накрая, уважаеми дами и господа,
даваме си ясна сметка, че към Българската народна банка има критики за дейността на Банков надзор в конкретния случай. Това обаче, което не е известно на широката публика искам да изясня днес - а то е: съгласно действащия от 1997 г. и в момента закон за Българската народна банка, законодателят е вменил правата и отговорностите за функцията банков надзор на подуправител, ръководител на управление Банков надзор. Управителят и другите членове на Управителния съвет на централната банка нямат никакви директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор. Във връзка с това внасяме законови промени, с които ще поемем такива отговорности.
В заключение бих искал да споделя, че през изминалите няколко седмици Българската народна банка работи в пълен синхрон с държавния глава на Република България и други държавни институции, водени от разбирането, че банковата стабилност е първостепенно обществено благо. И вярваме, че ако някой се е съмнявал, вече всички са убедени, че това е безспорен факт.
Преструктурирането и оздравяването на тази кредитна институция е много важно както за ключови отрасли на икономиката, така и за големи български общини, болници, много компании и хиляди граждани. Всяко друго решение би било безотговорно и би довело до дългосрочни негативни социално-икономически и политически последици.
Отново подчертаваме, работим оздравената държавна банка да бъде отворена на 21 юли.
На ход са политиците!
