Дянков: Протестите в България са необикновени

България присъства във водещите заглавия на международните издания тези дни, но не по приятни причини. Така започва материал на бившия финансов министър Симеон Дянков за The Wall Street Journal. В продължение на 45 дни, а броенето продължава, има ежедневни протести срещу правителството, в които участват десетки хиляди хора. Миналата седмица протестиращи обсадиха Парламента, докато вътре все още се провеждаше парламентарна сесия. Министри и депутати бяха блокирани вътре и прекараха една безсънна нощ. Полицията напразно се опита да премине барикадите, като по този начин рани някои от протестиращите и само предизвика нарастването на техния брой. Демонстрациите са най-продължителните от зората на демокрацията в България през 1990 година.

Външен наблюдател може да каже, че антиправителствените протести не са рядкост в Европа в днешно време. Само погледнете в Гърция, Португалия или Испания. Но протестите в България не са обикновени протести срещу мерките за строги икономии.

Фискалната къща на България е подредена. Според Евростат през 2012 г. България е държавата с второто най-ниско съотношение на дълг към БВП в Европейския съюз (ЕС) - под 17% и четвъртата държава с най-нисък бюджетен дефицит - 0.6%. В България затягането на коланите е част от миналото. Минималната работна заплата се е увеличила с 30% през последните две години. Пенсиите нараснаха с 10% през април.

Защо тогава българите излязоха по улиците? Те искат България да стане нормална държава. И на тях им е дошло до гуша да се чувстват като втора ръка европейци.

Според проучване на Евробарометър, публикувано миналата седмица, 51% от българите заявяват, че не се чувства като гражданин на ЕС. Страната се присъедини към Съюза през 2007 г. с големи очаквания. С помощ от Брюксел, хората се надяваха, че доходите и инвестициите ще се покачат, пътищата ще бъдат изградени, бюрокрацията ще бъде модернизирана и последните следи от комунизма завинаги ще бъдат премахнати. С една дума България трябваше да се превърне в нормална държава, в която да можете да отглеждате децата си.

Нещата обаче не се оказаха точно така. Инвестициите се увеличиха и с това се увеличиха доходите, но не с толкова, колкото се надяваха хората. От началото на прехода към демокрация, продължителността на живота се е увеличила със седем години, поради удвояване на бюджета за здравеопазване и бързия спад в тютюнопушенето. Парите от Брюксел доведоха до изграждането на нова инфраструктура, особено по времето на предишното правителство, начело с Бойко Борисов, в което съм бил вицепремиер и министър на финансите.

Но останките от времето на комунизма все още са вездесъщи в България. Те не позволяват на нормалността да се установи в страната.

Остава да се види колко време сегашното правителство, начело с министър-председателя Пламен Орешарски, може да остане на власт. A дългият му живот изглежда малко вероятен. Но който и да дойде на власт след това, ще се изправи пред същото отчаяние. Три смели реформи са необходими от българските политици, за да спечелят доверието на избирателите.

Първата е цялостна реформа на държавните служби за сигурност, включително ограничаване на участието на техни бивши членове в обществения живот. Докато други източноевропейски страни бързо разпуснаха тайната полиция от комунистическата епоха след разпадането на Съветския съюз, нито едно правителство в България не е искало или успяло да го направи. Правителството на Бойко Борисов забрани на бивши членове на тайната полиция да изпълняват дипломатическа служба, но по-широките усилия бяха възпрепятствани в парламента или в съдилищата.

В резултат на това членове на комунистическата тайна полиция все още имат значително влияние върху медиите в България, финансовия сектор и дори върху Парламента, където Лютви Местан, председател на Движението за права и свободи, е бивш офицер от тайната полиция. Много от известните криминални босове са били заети в държавните служби за сигурност. Получените знания и контакти, които са си създали там, им помагат днес, за да повлияят на някои от политическия елит, както и на някои институции, които трябва да поддържат обществения ред, като разузнавателната служба, главния прокурор, Върховния административен съд и Конституционният съд.

Втората необходима реформа е в енергийния сектор. Различни политици са използвали енергийния сектор като източник на незаконно политическо и лично финансиране. Това е остатък от съветската епоха, когато Кремъл доставя на България евтин нефт и газ в замяна на послушание. Българските власти продаваха част от нефта по пазарни цени, а разликата отиваше в джоба им. Вариации на подобни практики все още съществуват.

Правителството на България трябва да либерализира сектора, който е доминиран от зле работещи държавни предприятия. Листването на Българския енергиен холдинг (БЕХ) на борсата ще донесе така необходимата прозрачност и ще ограничи корупцията.

Третото е реформа в университетското образование. Едно скорошно проучване, проведено по искане на Министерството на образованието на България установи, че 52% от завършващите гимназия тази пролет предпочитат да отидат в университет в чужбина. Един от всеки шестима завършили гимназия миналата година са продължили да учат в чуждестранни университети. По-голямата част от тези ученици най-вероятно ще продължат кариерата си извън България. Това създава огромен натиск върху вътрешния пазар на труда, който застарява бързо.

По-добрата система за финансиране на образователните институции може да помогне за подобряване на стандартите. С пилотната програма, започнала през 2011 г., университетите, чиито студенти се позиционират по-добре на пазара на труда, получават по-голяма финансова подкрепа от правителство. Тази програма може да се разшири, за да предложи на университета постепенно повече пари от бюджета всяка година. Но съпротивата е огромна, тъй като голяма част от 53-те университета в България ще трябва да се адаптират бързо или да загубят студенти. Вече има средно по-малко ученици в един университет в България, отколкото навсякъде другаде в ЕС.

Тези три реформи - ограничаване на ролята на службите за сигурност в обществения живот, реформирането на енергийния сектор и висшето образование, трябва да вървят ръка за ръка. Ресурсите, които сега се разхищават в службите за сигурност и в енергийния сектор, могат да бъдат пренасочени към подобряване на образованието, което от своя страна ще допринесе за един по-добре информиран електорат в бъдещите избори. Това наистина ще осигури на политиците в България нещо, от което да се притесняват.