Очаква се спад на цените на зърното от новата реколта

Цените на основните зърнени култури през последния месец претърпяха известни корекции в посока нагоре. Движенията на пазарите се дължаха основно на изнесените данни от редовния доклад на Американското министерство на земеделието (USDA) за световното търсене и предлагане на земеделски култури. Основната изненада беше при царевицата, където прогнозата на USDA за увеличаване на вътрешното потребление в САЩ с 2,54 млн. тона, както и ниското ниво на запасите в продължение на няколко дни доведе до аномалията царевицата да се търгува на по-високи цени от пшеницата. Тази разлика бе стопена по естествен път и към 14 март пшеницата с незабавна доставка се търгуваше на цени от USD 7,21/бушел, а  царевицата - USD 7,146/бушел.

Въпреки това фундаментът остава непроменен спрямо февруари и очакванията за рекордна реколта при царевицата, съответно спад на цената, остават. Едва ли обаче ще видим спад на цените до USD 5/бушел, каквито прогнози вече има, защото това ще зависи и от много други фактори, като например фискалната политика на САЩ.

Остава напрежението при пшеницата, където, заедно с опасения за реколтата в САЩ и Европа, ще има нужда от възстановяване на запасите. Потвърждаваме прогнозата, че пшеницата ще следва спада при царевицата, но ножицата между двете култури ще се отваря, т.е. спадът на цената на пшеницата ще бъде по-бавен.

Очакваното поевтиняване на фуража няма скоро да се пренесе върху цените на животинските продукти, заради нуждата от покриване на загубите на животновъдите от последната половин година.

Към началото на март есенниците в България са в добро състояние. Дори рапицата на много места в Северна България има необходимата гъстота и към настоящия момент могат да се очакват по-добри добиви от миналата година. Проблеми с културата могат да се очакват в южните райони на страната, където очакваме да има презасявания.

Пшеницата навсякъде е в добро състояние. Все пак правят впечатление някои парцели в Североизточна България и на места в Южна, където сеитбата е извършена некачествено и добивите ще са под средните за съответния регион.

По последни данни на МЗХ засетите площи с пшеница са в размер на 1,13 млн. ха (с 5,5% повече от миналата година), а очакваните добиви са за малко над 4,3 млн. тона (Strategie Grains). Площите с ечемик са близки до миналогодишните - 182 хил. ха, но се очакват по-добри добиви от порядъка на 650-660 хил. тона. Както прогнозирахме, значителен е спадът в площите, засети с рапица - близо 30% до 177,7 хил. ха.

По предварителни оценки на Strategie Grains се очаква и значително по-добра реколта при царевицата в порядъка на 2,2 млн. тона.

Основната опасност, която се очертава пред зимните посеви, е предстоящото рязко застудяване и възможност от измръзване.

На вътрешния пазар сделки могат да се сключват на цени около 420 лв/тон при пшеницата, 380-400 лв/тон за царевицата (при условия EXW), докато при слънчогледа се наблюдават сериозни разлики между цени купува/продава в порядъка на 850 лв спрямо 1100 лв/тон. Очевидно ще е необходимо допълнително отрезвяване.

Експортният потенциал до 30 юни се изчислява на около 300 хил. тона при пшеницата, докато при ечемика той е изчерпан. Има поводи за притеснения при царевицата, където остават налични близо 900 хил. тона за износ, които при настоящите цени, засиления износ от Украйна и опасенията от афлатоксини неминуемо ще доведат до загуби за фермерите, позволили си да изчакат „добри цени".

Институт за пазарна икономика(ИПИ), www.ime.bg