Плащаме първо кредити и сметки за ток

Ипотечните и потребителските кредити, както и сметките за ток са сред дълговете, които българските домакинства плащат най-стриктно, като забавянето им обикновено е признак на реален финансов проблем в семейството. Неплатените сметки за вода и парно са по-често срещан случай и съществена част от хората пропускат да ги включат в списъка си с месечни разходи по различни причини.

Това посочват от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) в анализа си за изминалата 2013 година.  „Хората са започнали да плащат по-стриктно месечните си такси за кабелна телевизия и интернет”, коментира Борислав Христов, управител на Кронос Рикавъри Мениджмънт. „С около 5% по-съвестни са станали потребителите на тази услуга през 2013 година. За сметка на това, задълженията за мобилни телефони са паднали в скалата на приоритетните плащания в този период”, добавя Христов.

Данните на АКАБГ сочат, че възложените им дългове за събиране за 2013 се равняват на 2.688 млрд. лева. От тях 2.605 млрд. представляват задължения на физически лица, а бизнесът е възложил за събиране 19 млн. лева от местни фирми и 64 млн. лева от чужди контрагенти. Сред най-активните клиенти на колекторските агенции са банковите институции и телекомуникационните дружества, като двата сегмента съставляват близо 80% от всички възложени на агенциите вземания.

Банковите кредити и през 2013 година са най-голямата тежест, но и основен приоритет за плащане на българските домакинства. Това посочват от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) в анализа си за изминалата година. Според експертите семействата изпитват най-сериозни затруднения да платят заемите, изтеглени в предкризисните 2007 и 2008 година.

„В този период пазарът бе в еуфорията на бързия растеж на доходите и тогава бяха изтеглени сериозни по количество и обем кредити, които и до днес представляват най-голямата финансова трудност за домакинствата”, коментира Райна Миткова, председател на АКАБГ.

Другият съществен проблем на пазара на вземания е т.нар. „хроничен” длъжник - класически некоректен платец, стигащ до 9 задължения, който не плаща дълговете си, но успява да се сдобие с нови кредити, обикновено “бързи”,  които също оставя необслужени. Въпреки тези проблемни точки, пазарът на събиране на вземания е белязан от по-скоро позитивни тенденции.

Очакванията на Асоциацията са българите да станат по-платежоспособни през 2014 година. От сдружението посочват, че още в първите два месеца на годината е регистриран ръст в събираемостта на задълженията с близо 3% в сравнение с януари и февруари на 2013 г., което се дължи най-вече на подобряване на плащанията при банкови продукти. „Това ни дава основание да смятаме, че българите постепенно стават по-платежоспособни и по-отговорни към погасяването на задълженията си“, отбелязва Райна Миткова. Според експертите позитивната тенденция се дължи и на подобряване на културата на плащане, както и на много по-прецизните критерии за оценка на кредиторите.

Наблюдават се и признаци за раздвижване на кредитирането, което ще е още един положителен фактор. От сдружението очакват да станем свидетели и на възстановяване на някои ключови бизнес сектори като строителството, например, въпреки че в сектора на междуфирмената задлъжнялост сред най-проблемните области са свързаните със строителство, метали и транспорт. Наблюдаваният растеж на частните инвестиции ще даде пряк резултат върху събираемостта както при физическите, така и при юридическите лица.

„Междуфирмената задлъжнялост е все още над 200% от БВП, въпреки очакванията за нейното намаляване поради плавното възстановяване на бизнеса в Еврозоната и респективно в България”, коментира Милена Виденова, Управител на Кофас за България.

„Все още прилагането на структуриран подход при управление на риска при фирмените вземания е в прохождаща фаза на местния пазар. Добавената стойност по отношение на проучване, хеджиране на рисковете от неплащане и ефективни мерки по съдебно и извънсъдебно събиране тепърва ще набира скорост, тъй като резервите на фирмите са „изядени“ от кризата и ако искат да са конкурентноспособни и ликвидни, то е необходимо активно и систематично да прилагат мерки по управление на риска и събиране“, добавя Виденова.

Данните на АКАБГ сочат, че възложените им дългове за събиране за 2013 се равняват на 2.688 млрд. лева. От тях 2.605 млрд. представляват задължения на физически лица, а бизнесът е възложил за събиране 19 млн. лева от местни фирми и 64 млн. лева от чужди контрагенти. Сред най-активните клиенти на колекторските агенции са банковите институции и телекомуникационните дружества, като двата сегмента съставляват близо 80% от всички възложени на агенциите вземания.