Последно токът ще поевтинява или ще поскъпва?

Вече се обърках... Повече от месец, под съпровода на правителството, ДКЕВР обяснява как ще намалява цената на тока. Тази приятна музика за ушите на домакинствата обаче настойчиво и многократно бива прекъсвана от настойчивия хор на КНСБ и миньори и техният ултиматум - по-високи цени на въглищата или стачка! Абсурдната сюита е към своя край, но най-интересното тепърва предстои, защото въглищата съставят над половината от енергийните ресурси за производство на електроенергия. С други думи по-висока цена на въглищата би означавала и по-висока цена на електроенергията в ТЕЦовете, в които въглищата формират около 75-80% от цената, посочи бившият председател на ДКЕВР Евгения Харитонова.

„[Председателят на КНСБ Пламен] Димитров посочи, че хората искат по-скъпи въглища, защото след като 4-5 години цената стои без промяна и дори понижена, то няма как дружеството [„Мини-Марица Изток"] да е на печалба." Ако под „няма как дружеството да е на печалба" г-н Димитров има предвид „дружеството да печели все повече", наистина е прав. Въпреки че последната промяна в цената на въглищата е била надолу през 2010 г., ММИ покачва нетната си печалбата четирикратно през същата година. Резултатите й през 2011-2012 г. са не по-малко впечатляващи.

Прави впечатление, че въпреки увеличените приходи от продажби през 2012 г. нетната печалба е по-ниска в сравнение с 2010 г., което се дължи на изпреварващото нарастване на разходите, включително тези за заплати. Това може да се обясни с по-високия добив на въглища, който за същия период се увеличава с почти същия темп, с който растат разходите за персонал. Липсва обаче обяснение защо през 2011 г. са добити повече въглища в сравнение с 2012 г., а разходите продължават да растат?

Като цяло ситуацията на пазара на кафяви и лигнитни въглища е доста странна. За периода 2001-2013 г. България е внесла 1000 (хиляда) тона кафяви и лигнитни въглища през септември 2004 г. при 26 млн. т. добити в страната. С други думи страната и по-конкретно ММИ, която добива около 90% от кафявите и лигнитни въглища, напълно задоволяват вътрешното търсене. Призивите за по-високи цени идват на фона на проблемите в електроенергийния сектор и намалената работа на ТЕЦ-овете, т.е. вътрешното търсене на въглища е намаляло. Тогава защо ММИ не изнася въглища? Износ за първи път има през 2009 г., когато от добитите над 27 млн. т въглища са изнесени 29 хил. т. Количествата постепенно растат и през 2012 г. достигат 87 хил. т от добити 33,4 млн. т.

Един бърз поглед на отчетите на дружеството и малко официални данни за пазара на въглища е достатъчен, за да се изготвят някои мерки, които да подпомогнат предприятието да увеличи печалбата си още няколко пъти в сравнение с 2009 г. Първо, контролиране на разходите, които да отчитат производителността на труда. Второ, ориентиране към външни пазари, които да компенсират намалялото вътрешно търсене. Ако и те не са достатъчни, още една мярка може да бъде приложена при малко по-подробен прочит на отчетите на ММИ.

През 2012 г. ТЕЦ „Марица Изток 2" е дължал на предприятието над 22 млн. лв. В същото време ММИ е дължала 2,5 млн. лв. на НЕК, БЕХ и други свързани лица. Между другото забавените плащания на ТЕЦ-а нищо чудно да са резултат от забавени плащания от НЕК към него. Т.е. нетно ММИ чака да получи над 19,5 млн. лв. И това е на фона на печалба от 21 млн. лв. за същата година. За съжаление през следващите години такава информация не е публикувана в отчета на дружеството, но спокойно може да се предположи, че е останала значителна сума за получаване.

Та вместо синдикатите да искат по-висока цена на въглищата, която се плаща от всички потребители, първо предприятието да събере дължимите вземания към себе си, после да подобри управлението си и накрая да потърси алтернативни пазари за продукцията на мините. Никой не е длъжен да плаща висока цена за стока само защото произвеждащите въпросната стока трябва да получават заплати. Това е все едно производители на сладолед да искат по-високи цени през зимата, защото е спаднало търсенето.

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg