Последствията от кризата с кипърския данък върху депозитите

Една от водещите новини от ЕС от последната седмица е спасителният план за справяне с последствията от дълговата криза в Кипър, като условие за който съюзът постави въвеждане на тежък данък върху депозитите. Първоначалният план предполагаше данъкът да възлиза на 6,75% от депозитите под 100,000 евро и 9,9% от тези над тази сума. След натиск от страна на кипърската общественост парламентът твърдо отхвърли проектозакона за данък върху депозитите. Въпреки това разразилият се скандал нанесе немалко щети, рефлектирайки не само върху кипърското управление, но и върху целия Европейски съюз.

1) Самата идея за въвеждане на подобен данък доведе до паника сред кипърската общественост и рязко повишаване на недоверието в банковата система. Дори и никога да не се обложат депозитите в Кипър, нанесените щети върху отношението на обществеността към банковата система и възприятието за сигурността на депозитите са необратими. Най-вероятно значителна част от тези депозити ще напуснат системата в момента, в който банките отворят отново – независимо от мерките за стабилизирането ѝ и уверенията, които се дадат от европейските и кипърските политици. За случая е много подходяща българската поговорка „Вместо да изпишем вежди (стабилизираме местните банки), ще извадим очи (ще предизвикаме масово теглене на депозити).” 

2) Най-сериозните последствия обаче са на ниво ЕС. От една страна, самата възможност за налагане на такъв данък в други от най-тежко засегнатите от кризата страни (Италия, Испания) в бъдеще ще рефлектира върху вложителите в техните банки. Далеч не е изключено те да реагират по начин, подобен на реакцията на вложителите в Кипър при най-малкия намек за подобна мярка на хоризонта, което пък от своя страна ще доведе до много по-голям хаос от този, който наблюдавахме през миналата седмица предвид мащабите на тези две икономики.От друга страна, администрацията на ЕС и ЕЦБ демонстрира неспособността си да разбира и да предлага решения на проблемите, пред които се изправят страните от периферията на съюза, както и на мащабите на пораженията от дълговата криза в тях. На преден план също така излязоха и несъвършенствата на процеса на вземане на решения в ЕС – очевидно в началото на седмицата еврогрупата или не е била наясно с възможните последствия от своето предложение, или не ги е считала за особено значими.

3) Поради специфичните условия, които предопределят кипърската икономика, тук се намесиха и важни геополитически фактори, и най-вече - руският интерес. Доскоро Кипър беше една от основните офшорни зони, ползвани от руския бизнес. По тази причина Русия преложи да отпусне заем, който да помогне за стабилизирането на кипърската банкова система, който беше отвхърлен под натиск от страна на Европейския съюз. Независимо дали депозитите в Кипърски банки ще бъдат облагани или не, самото намерение неминуемо ще доведе до отлив в притока на руски средства в кипърските банки, което само ще задълбочи настоящите им проблеми. Отделно е възможно да настъпи и „охлаждане“ на отношенията между ЕС и Русия, което неминуемо ще рефлектира върху множеството общи проекти, особено в сферата на енергетиката.

Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg