АЕЦ „Белене“ може да покрива разходите си при цена 80 евро/MWh

При очакваните средни цени на електроенергията през 2050 г., нова ядрена мощност няма да бъде финансово устойчива. Това става ясно от анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който чертае три сценария за бъдещето на енергийния сектор в България. Докладът цели да очертае основните изводи за енергийната стратегия на България в рамките на Енергийния съюз и Председателството на Съвета на ЕС.

Оказва се, че усреднената цена на електроенергията (LCOE), която би позволила на проекта АЕЦ „Белене”да покрива разходите си, е поне 80 евро/МВтч. Наличните данни за общите разходи за строителство, публикувани от ЦИД през 2012 г., показват, че проектът „Белене” ще бъде нерентабилен при сценария „Декарбонизация”, където цените на електроенергията на едро в България ще бъде около 74 евро/МВтч през 2050 г. Този резултат е в ярък контраст с политиката, насочена към изграждането на два нови реактора всеки с мощност от 1 000 МВт на площадката в Белене.

На базата на данни и методи за моделиране, използвани от Европейската комисия, могат да бъдат откроени три сценария за декарбонизацията на българската електроенергетика до 2050 г. - "Без цел", "Декарбонизация" и "Забавена декарбонизация". Те са примерна рамка за вземане на стратегически решения в областта на енергетиката. Резултатите демонстрират нуждата от активна политика по редица чувствителни, енергийни проблеми, често свързани с влиянието на дълбоко вкоренени лобистки интереси, пише в анализа на ЦИД.

Най-евтиният начин да се декарбонизира българският електроенергиен сектор е да се заменят въглищните електроцентрали с ВЕИ мощности.

Към 2050 г., електроенергийният микс на страната ще включва 53-54% ВЕИ производство и в трите разгледани сценарии.

Увеличаващите се цени на въглеродните емисии, въглищата и природния газ ще доведе, при сценария „Декарбонизация”, до увеличение на цените на едро на електроенергията в България от средно 34 евро/МВтч през 2016 г. до над 74 евро/МВтч през 2050 г.

Поради бързо покачващите се цени на въглеродните емисии, въглищните и лигнитните мощности ще бъдат изведени от пазара до 2050 г. при всички сценарии.

При най-благоприятния сценарий – „Декарбонизация”, нужните инвестиции във ВЕИ през следващите три десетилетия ще бъдат около 16,5 млрд. евро, но от тях само около 4 млрд. ще бъдат необходимите държавни разходи.

При всички сценарии, разходът на домакинствата за електроенергия, като дял от доходите им, ще се удвои средно до около 8,5 % през 2050 г.

Природният газ играе преходна роля на заместване на въглищата като гориво при всички сценарии. Това налага ускоряването на усилията на правителството за пълна либерализация на пазара на природен газ и осъществяването на проектите за диверсификацияна доставките.

Чрез използването на възприети от Европейската комисия методики за моделиране и като част от разработването на Пътна карта за развитието на електроенергийния сектор в Югоизточна Европа (SEERMAP) за почти пълна декарбонизация на производството на електроенергия в Сърбия, Македония, Албания, Косово, Хърватия, България, Румъния и Гърция до 2050 г., бяха разработени три сценария за бъдещото развитие на българския електроенергиен сектор7:

Сценарий „Без цел”.

Отразява изпълнението на съществуващите енергийни политики (включително изпълнението на целите за възобновя ема енергия за 2020 г. и изграждането на всички електроцентрали, включени в официалните документи за планиране), съчетано с повишаващата се цена на въглеродните емисии, но без целите за намаляването им към 2050 г. в страните – членки на ЕС или страните – кандидати за членство.

Сценарий „Декарбонизация”.

Отразява дългосрочна стратегия за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с 96.7 % (за България) спрямо 1990 г. в съответствие с целите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии на електроенергийния сектор като цяло до 2050 г., дължащо се на нарастващата цена на квотите за емисии и силната държавна подкрепа за ВЕИ.

С ценарий „Забавена декарбонизация”

Той включва първоначално изпълнение на настоящите, национални, инвестиционни планове, последвано от промяна в посоката на политиката след 2035 г., което води до реализирането на почти същата цел за намаляване на емисиите през 2050 г. като при сценария „Декарбонизация”. Трансформацията отново се дължи на повишаването на цената на емисиите и увеличаването на подкрепата за ВЕИ след 2035 г. Резултатите от моделирането за България показват, че при сценариите с амбициозна цел за декарбонизация и съответните схеми за подпомагане на ВЕИ, страната ще има енергиен микс от 53-54% възобновяеми източници до 2050 г., предимно базирани на слънчева и вятърна енергия, и малко водно-електрически мощности.

За разлика от това, ако не се определи цел за намаляването на въглеродните емисии (сценарий 1) и постепенното спиране на държавната подкрепа за ВЕИ е пълно и необратимо, делът на ВЕИ в потреблението на електроенергия ще достигне едва около 33% през 2050 г. Въпреки че това представлява значително увеличение спрямо настоящите равнища, то е недостатъчно в сравнение с нивата на декарбонизация, към които се стреми ЕС до 2050 г.

Моделът показва, че независимо дали България провежда активна политика в подкрепа на производството на електроенергия от ВЕИ, ще има значително извеждане от системата на мощности за производството на електроенергия от изкопаеми горива. И в трите сценария, почти всички мощности, работещи на въглища и лигнит ще бъдат затворени до 2050 г., което ще им отреди едва 3% от сегашния капацитет. Намаляването на дела на тези горива в производството на електроенергия ще започне рано – до 2030 г., около 45% от тези мощности ще бъдат затворени в резултат от покачващите се цени на въглеродните емисии и природния газ, което ще направи функционирането на въглищните централи нерентабилно.