Енергетика
Актуализиране на бюджета за по-ниски разходи
През август консолидираните приходи са вторите най-ниски от началото на годината
~ 4 мин.
Кумулативният бюджетен излишък от началото на годината продължава да се увеличава и през август, макар и със затихващи темпове. През август месечният салдото отново е положително, но възлиза на едва 37,6 млн. лв. в сравнение с 208 млн. лв. през предходния месец. През август консолидираните приходи са вторите най-ниски от началото на годината, като са по-ниски и в сравнение със същия месец на предходната година. От една страна това се дължи на по-ниските приходи от европейски средства, а от друга – на намаляващата събираемост на данъчните приходи. В същото време месечните разходи отново са по-ниски от миналогодишните – с 223 млн. лв. Това се дължи на продължаващото изоставане на капиталовите разходи, които през август тази година са с 267 млн. лв. по-ниски от миналогодишните, а изоставането за осемте месеца на годината (спрямо същия период на 2015 г.) възлиза на 1,6 млрд. лв.
Ситуацията с разходите вероятно рязко ще се промени в края на годината заради приетия в края на септември Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на "Национална електрическа компания" - ЕАД. Законът предвижда отпускане на държавна помощ за покриване на разходите, свързани с присъдата на арбитражния съд по делото между НЕК и Атомстройекспорт. Помощта се отпуска от бюджета на Министерството на енергетиката, което би следвало да увеличи разходите по държавния, а оттам – и по консолидирания бюджет с размера на отпуснатата помощ. Към 31 декември 2016 г. задължението на НЕК ще възлиза на 646 млн. евро, които включват около 403 млн. евро главница и 243 млн. евро лихви. Тъй като в закона не е разписан точният размер на държавната помощ, на този етап може единствено да се гадае какъв ще е допълнителният бюджетен разход.
Тъй като към момента НЕК обжалва размера на дължимите лихви, би следвало бюджетният разход за 2016 г. да включва единствено главницата в размер на малко над 788 млн. лв. Ако арбитражният съд реши окончателно въпроса с дължимите лихви до края на годината, този разход може да се увеличи, но на този етап не е известно с какъв размер. С други думи от 3,3 млрд. лв. натрупан излишък към август вече се намериха непредвидени разходи в размер на поне 788 млн. лв.
Предвид доброто изпълнение на бюджета и предстоящите президентски избори, напълно логично е да се очаква разхлабване на разходната политика в края на годината. Преди няколко месеца премиерът беше намерил употреба на по-доброто изпълнение на бюджета - общински проекти и строеж на автомагистрала „Хемус”. Малко по-късно, на заседание на Министерския съвет (МС), министър-председателят обясни, че няма да се харчат. Подобни разногласия навеждат на мисълта, че управляващите не са определили приоритети в политиката си, които могат да бъдат финансирани с настоящия излишък, а той най-вероятно ще се използва непрозрачно, опортюнистично и/или за потушаване на напрежението в отделни сектори.
Съществува и друга възможност – приключване на годината с излишък, който да бъде спестен и използван за попълване на фискалния резерв, чието ниво в момента се дължи в по-голяма степен на набраните от държавата заемни средства. За целта управляващите могат да предложат актуализация на бюджета, така че от планиран дефицит в размер на 1,8 млрд. лв. (и очакван 1,7 млрд. лв. според Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г.), прогнозното бюджетно салдо в края на 2016 г. да бъде положително, например в размер на около 400 млн. лв.
Подобна актуализация на бюджета не е законово задължителна за отпускането на държавната помощ за НЕК, тъй като това става с решение на МС за промени в бюджети, които са част от държавния бюджет (чл. 109, ал. 4, т. 2). Въпреки това тя е логична, от гледна точка на стабилно и прозрачното управление на публичните средства. Ако в години като 2013 и 2014, когато фискалната рамка бе актуализирана заради по-високи от очакваните разходи и невъзможност за изпълнение на приетия бюджет то би следвало и в години с по-добро от очакваното изпълнение ситуацията да е същата, но да се гласуват по-малко разходи. По този начин още преди края на годината би била ясна употребата на допълнителните приходи или на спестените бюджетни разходи.
Прозрачното и стабилно управление на публичните финанси, включително актуализация с излишък, обаче изглежда все по-малко вероятно след като само преди няколко дни бяха обещани допълнителни разходи за образование през 2017 г. Възнагражденията в сектора наистина са ниски, но увеличението им само по себе си нито ще повиши удовлетвореността на учителите, нито ще подобри качеството на образованието. Подобни стъпки следва да са част от дългосрочна реформа, от която по-високите заплати са само един от елементите за постигане на по-високо качество на образованието и по-добрата му връзка с реалния сектор.
Именно подобни политически ходове по-скоро обезкуражават надеждите, че изпълнението на бюджета през 2016 г. ще изненада приятно. След като просто продължават да се наливат повече пари в нереформирани сектори, както се правеше досега, по-скоро може да се очаква, че в края на годината ще бъде намерена употреба на по-доброто от очакваното изпълнение на бюджета, както досега.
Анализ на Калоян стайков, Института за пазарна икономика (ИПИ)
Ситуацията с разходите вероятно рязко ще се промени в края на годината заради приетия в края на септември Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на "Национална електрическа компания" - ЕАД. Законът предвижда отпускане на държавна помощ за покриване на разходите, свързани с присъдата на арбитражния съд по делото между НЕК и Атомстройекспорт. Помощта се отпуска от бюджета на Министерството на енергетиката, което би следвало да увеличи разходите по държавния, а оттам – и по консолидирания бюджет с размера на отпуснатата помощ. Към 31 декември 2016 г. задължението на НЕК ще възлиза на 646 млн. евро, които включват около 403 млн. евро главница и 243 млн. евро лихви. Тъй като в закона не е разписан точният размер на държавната помощ, на този етап може единствено да се гадае какъв ще е допълнителният бюджетен разход.
Тъй като към момента НЕК обжалва размера на дължимите лихви, би следвало бюджетният разход за 2016 г. да включва единствено главницата в размер на малко над 788 млн. лв. Ако арбитражният съд реши окончателно въпроса с дължимите лихви до края на годината, този разход може да се увеличи, но на този етап не е известно с какъв размер. С други думи от 3,3 млрд. лв. натрупан излишък към август вече се намериха непредвидени разходи в размер на поне 788 млн. лв.
Предвид доброто изпълнение на бюджета и предстоящите президентски избори, напълно логично е да се очаква разхлабване на разходната политика в края на годината. Преди няколко месеца премиерът беше намерил употреба на по-доброто изпълнение на бюджета - общински проекти и строеж на автомагистрала „Хемус”. Малко по-късно, на заседание на Министерския съвет (МС), министър-председателят обясни, че няма да се харчат. Подобни разногласия навеждат на мисълта, че управляващите не са определили приоритети в политиката си, които могат да бъдат финансирани с настоящия излишък, а той най-вероятно ще се използва непрозрачно, опортюнистично и/или за потушаване на напрежението в отделни сектори.
Съществува и друга възможност – приключване на годината с излишък, който да бъде спестен и използван за попълване на фискалния резерв, чието ниво в момента се дължи в по-голяма степен на набраните от държавата заемни средства. За целта управляващите могат да предложат актуализация на бюджета, така че от планиран дефицит в размер на 1,8 млрд. лв. (и очакван 1,7 млрд. лв. според Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г.), прогнозното бюджетно салдо в края на 2016 г. да бъде положително, например в размер на около 400 млн. лв.
Подобна актуализация на бюджета не е законово задължителна за отпускането на държавната помощ за НЕК, тъй като това става с решение на МС за промени в бюджети, които са част от държавния бюджет (чл. 109, ал. 4, т. 2). Въпреки това тя е логична, от гледна точка на стабилно и прозрачното управление на публичните средства. Ако в години като 2013 и 2014, когато фискалната рамка бе актуализирана заради по-високи от очакваните разходи и невъзможност за изпълнение на приетия бюджет то би следвало и в години с по-добро от очакваното изпълнение ситуацията да е същата, но да се гласуват по-малко разходи. По този начин още преди края на годината би била ясна употребата на допълнителните приходи или на спестените бюджетни разходи.
Прозрачното и стабилно управление на публичните финанси, включително актуализация с излишък, обаче изглежда все по-малко вероятно след като само преди няколко дни бяха обещани допълнителни разходи за образование през 2017 г. Възнагражденията в сектора наистина са ниски, но увеличението им само по себе си нито ще повиши удовлетвореността на учителите, нито ще подобри качеството на образованието. Подобни стъпки следва да са част от дългосрочна реформа, от която по-високите заплати са само един от елементите за постигане на по-високо качество на образованието и по-добрата му връзка с реалния сектор.
Именно подобни политически ходове по-скоро обезкуражават надеждите, че изпълнението на бюджета през 2016 г. ще изненада приятно. След като просто продължават да се наливат повече пари в нереформирани сектори, както се правеше досега, по-скоро може да се очаква, че в края на годината ще бъде намерена употреба на по-доброто от очакваното изпълнение на бюджета, както досега.
Анализ на Калоян стайков, Института за пазарна икономика (ИПИ)
