Американските микрочипове все още захранват руската армия

Западните микрочипове, използвани за захранване на смартфони и лаптопи, продължават да влизат в Русия и да захранват нейния военен арсенал. Търговските данни и докладите, анализирани от CNBC, показват, че Москва се снабдява с увеличаващ се брой полупроводници и други напреднали западни технологии чрез страни посредници, като Китай.

През 2022 г. Русия е внесла полупроводникови технологии на стойност 2.5 милиарда долара спрямо 1.8 милиарда долара през 2021 г.

Полупроводниците и микрочиповете играят решаваща роля в съвременната война, захранвайки голям арсенал от оборудване, включително дронове, радиостанции, ракети и бронирани превозни средства.

KSE Institute, аналитичен център към Киевското училище по икономика, наскоро анализира 58 единици критично руско военно оборудване, взето от бойното поле в Украйна, и откри повече от 1000 чуждестранни компонента, предимно западни полупроводникови технологии.

Много от тези компоненти подлежат на експортен контрол. Но според анализаторите, с които CNBC разговаря, сложните търговски пътища през Китай, Турция, Обединените арабски емирства и другаде позволяват те все още да навлизат в Русия, допълвайки предвоенните запаси на страната.

Русия все още е в състояние да внася всички необходими западни критични компоненти за своята армия“, каза Елина Рибакова, старши сътрудник в Института за международна икономика Peterson и един от авторите на доклада на KSE Institute.

„Укриването и избягването на санкции е изненадващо нагло в момента“, добави тя.

Мътни вериги на доставки

Не всички напреднали технологии са обект на западни санкции срещу Русия.

Много от тях са наречени артикули с двойна употреба, което означава, че имат както цивилни, така и военни приложения и следователно попадат извън обхвата на целевия контрол върху износа. Микрочипът може да има приложение както в домакинските електроуреди, като перални, така и в дроновете.

Все пак много от тези продукти произхождат от западни нации с широкообхватни търговски забрани срещу Москва и по-специално срещу нейните военни. Всички стоки с произход от САЩ, с изключение на храни и лекарства, са забранени да достигат до руската армия.

В проучването на KSE повече от две трети от чуждестранните компоненти, идентифицирани в руско военно оборудване, в крайна сметка произхождат от компании със седалище в САЩ, а други идват от украински съюзници, включително Япония и Германия.

CNBC не успя да провери дали замесените компании са били наясно с крайната дестинация на техните стоки. Швейцарските власти казаха, че работят с фирми, за да ги „обучат на червените линии“, докато правителствени говорители на другите цитирани държави не отговориха веднага на искане за коментар.

Отделно, проучване на Royal United Services Institute установи, че руската армия използва над 450 различни вида компоненти, произведени в чужбина, в своите 27 най-модерни военни системи, включително крилати ракети, комуникационни системи и комплекси за електронна война. Много от тези части се произвеждат от известни американски компании, които създават микроелектроника за армията на САЩ.

„В продължение на десетилетия неруските високотехнологични системи и технологии напреднаха много и наистина се превърнаха в индустриални и глобални стандарти. Така руската армия, както и нейната цивилна икономика, станаха зависими от тях“, каза Сам Бендет, съветник в Центъра за военноморски анализи.

Повсеместното разпространение и широкообхватните приложения на тези технологии ги преплетоха в глобалните вериги на доставки и така станаха по-трудни за контрол. А санкциите срещу Русия са до голяма степен ограничени до западните съюзници на Украйна, което означава, че много държави продължават да търгуват с Русия.

Трудно е да спрем гражданската микроелектроника да пресича границите и да се включва в световната търговия. И от това се възползва руската индустрия, както и руската армия и нейните разузнавателни служби“, каза Бендет.

Търговията между Русия и Китай се увеличава

Търговските потоци могат да бъдат доста объркващи. Обикновено една пратка може да бъде продадена и препродадена няколко пъти, често чрез законни фирми, преди в крайна сметка да достигне до неутрална държава посредник, където след това да бъде продадена на Русия.

Данните сочат, че Китай е най-големият износител за Русия на микрочипове и други технологии, намиращи се в ключови артикули на бойното поле.

Продавачите от Китай, включително Хонконг, представляват повече от 87% от общия руски внос на полупроводници през четвъртото тримесечие на 2022 г., в сравнение с 33% през съпоставимия период на 2021 г. Повече от половината (55%) от тези стоки не са произведени в Китай, а другаде и изпратени до Русия чрез базирани в Китай и Хонконг посредници.

Това не бива да се приема като изненада, защото Китай наистина се опитва да натрупа и да извлече печалби от факта, че Русия е икономически изолирана“, каза Олена Юрченко, съветник в Съвета за икономическа сигурност на Украйна.

Търговският отдел на Китай не отговори на искане за коментар относно констатациите, нито руското правителство.

Междувременно Москва също е увеличила вноса си от така наречените посреднически страни в Кавказ, Централна Азия и Близкия изток, според данни за националната търговия.

Износът за Русия от Грузия, Армения и Киргизстан, например, е нараснал през 2022 г., като превозните средства, самолетите и плавателните съдове представляват значителен дял от ръста. В същото време износът на Европейския съюз и Обединеното кралство за тези страни се е увеличил, докато пряката им търговия с Русия се е сринала.

Много от тези страни наистина не могат да прекъснат определени видове търговия с Русия, особено онези нации, които или граничат с Русия, като Грузия, например... както и нациите в Централна Азия, които поддържат значителен търговски баланс с Руската федерация“, каза Бендет.

Правителствата на Грузия, Армения и Киргизстан не отговориха на искането на CNBC за коментар относно увеличаването на търговията.

Намаляване на санкциите

Разрастващите се търговски потоци предизвикаха призиви от страна на западните съюзници или да привлекат повече държави със санкции, или да наложат вторични санкции на определени субекти, действащи в тези страни, в опит да задушат военната сила на Русия.

През юни 2023 г. Европейският съюз прие нов пакет от санкции, който включва инструмент против заобикаляне на мерките за ограничаване на „продажбата, доставката, трансфера или износа“ на определени санкционирани стоки и технологии за определени трети държави, действащи като посредници за Русия.

Пакетът също така добави 87 нови компании в страни, обхващащи Китай, Обединените арабски емирства и Армения, към списъка на онези, които пряко подкрепят руската армия, и ограничи износа на 15 технологични артикула, открити в руско военно оборудване в Украйна.

Ние не санкционираме самите тези страни. Това, което правим, е да попречим на вече санкциониран продукт, който не трябва да достига до Русия, да достигне там през трета страна“, каза говорителят на ЕС Даниел Фери.

Някои обаче са скептични, че мерките стигат достатъчно далеч – особено когато става въпрос за големи световни търговски партньори.

„Санкциите може да работят срещу, да кажем, Армения или Грузия, които не са големи търговски партньори за Европейския съюз или за Съединените щати. Но когато става дума например за Китай или Турция, това е много малко вероятен сценарий“, каза Юрченко от Съвета за икономическа сигурност на Украйна.

Други казват, че отговорността в крайна сметка се носи от компаниите, които трябва да направят повече, за да наблюдават веригите си на доставки и да избегнат попадането на стоките си в неподходящи ръце.

Самите компании трябва да имат инфраструктурата, за да могат да го проследяват и да спазват експортния контрол“, каза Рибакова.

„Ако имаме определени морални ценности или цели за национална сигурност, не можем да даваме на Украйна с едната ръка, а след това да даваме на Русия с другата.“