Ангарски предлага създаването на финансова полиция
Данъчната амнистия може да се приложи и у нас, смята финансистът
Снимка: архив БГНЕС
~ 2 мин.
Създаването на финансова полиция ще се отрази благоприятно върху икономическата активност в страната, тъй като това би създало много по-добри условия за лоялна конкуренция и истинските и сериозни капитали ще се чувстват по-сигурни в България. Това заяви финансистът Красимир Ангарски в интервю за БНР.
Това не е единично решение. Когато казваме, че се борим със сивата икономика трябва да предприемаме комплексни мерки, които включват единна приходна агенция, каквато съществуваше в страната в миналото. Това трябва да се обвърже и с други органи. Например в много страни съществува така нареченият финансов съд. В България, за съжаление, финансовите дела се решават по общия ред и съдиите не винаги са компетентни, коментира бившият финансов министър в служебното правителство на Стефан Софиянски.
В миналото, когато аз бях директор на данъчното управление на София и Софийска област, работата вървеше много добре. Имаше определени хора, които се обучаваха в това направление и познаваха материята, но по-късно това не се доразви във финансов съд или други специализирани отделения. От друга страна, наказанията за големите престъпления са все още малки. Не може даден субект да дължи десетки милиони лева данъци и да не понесе строга наказателна отговорност, коментира Ангарски.
В началото на прехода властите създават единна приходна агенция с едни от най-добрите експерти от МВФ, които след проучване заявяват, че за толкова малка държава и малка икономика е безсмислено създаването на няколко приходни агенции. “Единната структура позволява обмен на единна информация, но въпреки това България се колебае вече 20 години коя е удачната формула и аз оставам с впечатлението, че това се прави нарочно или от неразбиране”, посочва финансистът.
На въпрос дали мярка като данъчна амнистия може да постигне по-голяма събираемост на средствата и изсветляване на икономиката, той коментира: "Данъчната амнистия вече се прилага в много страни. Дори в Русия се планират подобни стъпки, така че и у нас няма никакъв проблем да се направи, но тук няма политическа воля".
Делът на сивата икономика в България възлиза на близо 30% от БВП, сочи изследване, проведено наскоро в страната. В това отношение България изостава значително от други Европейски страни. Средният дял на сивата икономика в Европа е 19% и продължава да намалява благодарение на предприетите мерки за подобряване на икономическата среда и борбата с укриването на средства. Според Красимир Ангарски, най-голям е делът на сивия сектор в отрасли като търговия, хранене и строителство, където не се издават всички необходими документи и не се регистрират всички продажби и обороти. В тези сектори делът на сивата икономика е много по-голям от 30%, заявява той.
