Българите не съжаляват за необмислени кредити, покриват ги с нови

Потребителите, които прибягват до „бързи” кредити, рядко съжаляват за това, дори и при невъзможност да се справят с лихвите. Те дори търсят начини да усвоят още заеми, с които да се справят с първоначално изтеглените. По този начин се получава затворен цикъл, типичен за един конкретен потребителски кръг – този на хората, ползващи бързи кредити не при извънредни ситуации, а като стандартен начин за финансиране на спонтанно възникнали желания.

Това посочват от Frontex International в проучване, разработено с цел разбиране на потребителските нагласи и причините за изпадане в задлъжнялост.

„Истината е, че ползващите бързи кредити могат да се разделят условно да три групи – хора със сравнително ниски доходи, за които възниква неочаквана ситуация – от медицинско естество, наложително пътуване, ремонт на жилището или автомобила или друг неочакван и непланиран разход. Те не разполагат със заделени средства и единствената им възможност да реагират бързо е този тип заем. Тези хора обичайно се стремят да върнат парите. Втората група също са добри платци, които търсят бързо одобрение и са готови да платят по-високата лихва впоследствие. Третият тип хора също разполагат с ниски доходи, за съжаление, съпроводени от ниска финансова култура. Те са наясно, че приходите им не отговарят на сумите за покриване на ежемесечните вноски, което ги лишава от реалната възможност  да се справят със заема. Това обаче не ги кара да предприемат мерки, просто теглят още и още кредити”, коментира Лилия Димитрова, изпълнителен директор на компанията.

По думите ѝ са необходими мерки за увеличаване на финансовата култура на някои социални групи у нас и на населението като цяло.

Димитрова очертава и друго потребителско поведение, което води до висока задлъжнялост и ниска плащаемост по кредитите. „Много от нас купуват стоки на изплащане. Но у някои клиенти съществува изкривяване в потребителското съзнание, че качеството на стоката, която са закупили, и кредитът за нея, са в права пропорционалност. Съответно ако стоката се развали или счупи, клиентите считат, че имат морално основание да спрат да плащат дължимата сума”, казва тя.

Според нея това представлява трудност при по-дългосрочните заеми, тъй като повечето продукти – най-често бяла или черна техника, рядко се повреждат в рамките на две години, какъвто е стандартният срок за покриване на вноските за изплащане на стоката.

Често потребителите се налага да изплащат продукти, които не използват – обикновено допълнителни придобивки към вече сключени договори. Това е най-обичайно при мобилните оператори. „В повечето случаи хората осъзнават, че придобивките всъщност не са им влезли в употреба, а задълженията по тях се трупат. Затова е ключово да четем внимателно всеки договор или анекс, който подписваме”, казва Димитрова.

Сред „проблемните” платци според проучването на Frontex се нареждат и тези, които имат възможност, но съзнателно отказват да платят дълга си. „Когато срещнем такъв потребител, се опитваме да намерим решение за ситуацията му заедно. Често тези хора разбират, че с нас ще получат по-гъвкави решения. Все пак има и такива, които категорично отказват плащане. Това, разбира се, е временно. В даден момент те решават да се възползват от нов кредитен или лизингов продукт, а информацията в Централния кредитен регистър (ЦКР) е един от основните фактори за одобрение”, казва Димитрова.

Според Frontex субективните фактори като потребителски грешки или слаба финансова култура са само част от трудностите при събирането на дълговете. В анализа си от компанията подреждат видовете кредити според трудността на събирането.

„Практиката многократно е показала, че потребителите масово плащат първо ипотеката, а после всичко останало. Те са отговорни към този разход, но изпаднат ли в невъзможност при него, решенията вече не са така лесни.”, казва Димитрова.

Според проучването следващо по трудност е събирането на непогасени „бързи” заеми поради факта, че тези клиенти често имат няколко подобни кредита и честата липса на постоянен трудов договор, което ги прави недосегаеми за запор или съдебни действия.

Кредитните карти са друг вид задължение, което се събира трудно, главно поради слабото познаване на този тип продукт. Много потребители не разбират правилно условията за ползването ѝ – например, че лихвата е на месечна, а не на годишна база, както и срока на гратисния период. Немалко са и потребителите, които са получили кредитна карта като бонус към друг банков продукт. След изплащането му те трябва да закрият картата, тъй като в противен случай се трупат такси за поддръжка. Това незнание е честа причина за задлъжняване, което обичайно изненадва потребителите, посочват още от Frontex  International.

От компанията идентифицират четири типа клиенти с просрочия:

• Искат и могат да платят
• Искат, но не могат
• Могат, но не искат
• Не искат и не могат

В категорията „могат, но не искат” най-често попадат младите потребители, които не считат, че подобни плащания са им приоритет. В групата на имащи желание, но не и възможност, най-често попадат хората в пенсионна възраст. „Именно при тези клиенти правим най-сериозни предоговаряния и опрощаване на задълженията”, казва Лилия Димитрова.