Бизнесът очаква фалити и по-високи цени заради данък „вредни храни“

Вълна от фирмени фалити, ръст на сивата икономика и по-високи нива на бедност след приемането на данък „вредни храни“ очаква бизнесът. Проектозаконът за т.нар. данък „обществено здраве“ вече е качен на сайта на Министерството на здравеопазването, пише в. „Сега“.

От проекта става ясно, че налогът трябва да влезе в сила на 1 юли догодина, а не както се очакваше – от началото на 2016 г. Данъкът, чиито ставки ще варират между 3 и 78% за различните групи храни – с високо съдържание на сол, захар, хидрогенирани мазнини, кофеин и таурин, вече предизвика бурна реакция от голяма част от фирмите у нас.

Според Българската стопанска камара (БСК) налогът би увеличил разходите за храна на хората с най-ниски доходи. От своя страна това ще доведе до скок на цените и на останалите храни, увеличен дефицит на бюджета, по-високи нива на бедност, ръст на сивата икономика и фирмени фалити. 

Затова от БСК настояват за спешно свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Работодателите акцентират и върху липсата на яснота относно администрирането и контрола по прилагането на новите ставки. Според тях е огромен рискът от нарушения при етикетирането и обозначаването на облагаемите съставки.

Бизнесът изтъква, че вместо предлагания данък трябва да се разглежда възможността за намаляването на ДДС за полезните храни и за драстично увеличаване на санкциите за продукти със забранени за употреба съставки, както и наказанията при измами в етикетирането. „Опитът да се определят като опасни храни, чието производство е подчинено изцяло на европейското законодателство, представлява мащабен удар срещу преработвателната промишленост, износа и развитието на хранително-питейната индустрия“, категорични са от БСК.

Данъкът засяга огромен брой фирми у нас. На облагане ще подлежат всички продукти със сол повече от 1 гр на 100 гр, като чипсове, снакс, сухи супи, кетчуп и др. Ще се облагат и продуктите, които съдържат повече от 40 гр захар на 100 гр продукт, като шоколади, бисквити, сладоледи, газирани напитки, както и храните, които съдържат кофеин или таурин като енергийните напитки. Продуктите, в които има хидрогенирани мазнини, ще се облагат с по 3.10 лв. за килограм. 

Според зам.-председателя на БСК Камен Колев производителите ще намалят захарта и солта в продуктите под необлагаемия праг само ако се свие потреблението на тези храни. „Ако съдим по вдигането на акциза за цигарите, което не намали тютюнопушенето, не вярвам и този налог да ограничи употребата на някои храни“, коментира пред „Сега“ Колев.

Като „опит за ценово регулиране“ определи предлагания данък Марияна Кукушева, член на управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Тя заяви пред „Фокус“, че законопроектът е изготвен без участието на експерти и представители на бизнеса.

Председателят на асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров приветства идеята всички имитиращи млякото продукти да бъдат облагани с данък „вредни храни“. От асоциацията обаче също настояват приходите от този данък да се върнат при животновъдите, за да има повече истински млечни продукти.

Пред „Сега“ председателят на асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов заяви, че ефектите за здравето на хората от данъка ще бъдат минимални. Той дори допусна, че облагането на вредните съставки ще направи храните още по-опасни, тъй като производителите може да започнат да влагат още повече заместители и по-вредни съставки, които са по-евтини от качествените, за да могат да задържат максимално ниска цената спрямо търсенето.

Според Николов трябва да се приложи цялостна стратегия за информиране на хората за вредите от някои съставки, както и да се ограничат рекламите на вредните храни, насочени към деца. За да станат по-достъпни основните качествени хранителни продукти, трябва да се върви към намаляването на ДДС за основните стоки. 

Здравният министър Петър Москов призна, че данъкът вече е обект на сериозни разговори с бизнеса. „Винаги притесненията на индустрията са свързани с възможности за загуба на работни места и за лоши икономически последици за определени сектори. С КРИБ водим смислен разговор къде е златната среда между това да положим началото на цялостна кампания за различен начин на живот, особено при децата и при младите, и това да няма някаква непосилна икономическа цена за бизнеса“, заяви Москов. Той се похвали, че лекарите и пациентските организации харесвали идеите.