Бюджетът на социалното министерство не ни убеждава, че идват реформи

Публикуваният през тази седмица проектобюджет на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е изненадващо неамбициозен документ на фона на динамичните обществени отношения в тази сфера.

Пазар на труда

Политиките по заетостта можем да определим само като „инертни”. Връзката между поставените цели и програмите и мерките за тяхното постигане са в най-добрите случаи абстрактни, а в повечето – откровено противоречиви. Акцентът върху образованието и преквалификацията продължава да отсъства, въпреки че несъответствието между предлаганите и търсените умения на пазара на труда е посочено като основна заплаха за пазара на труда. Въпреки това, и въпреки рекордно добрите показатели на пазара на труда, МТСП отново залага по-висок брой на наетите на работа по програми и мерки (11,7 хил. души), отколкото се очаква да бъдат лицата включени в курсове за обучение на възрастни със средства от държавния бюджет (9,9 хил. души).

И тук намираме препотвърдената в средносрочната бюджетна програма заявка на управляващите за увеличаване на минималната работна заплата до 560 лв. от 1 януари 2019 г., както и последващите увеличения до съответно 610 лв. и 650 лв. през 2020 и 2021 г. За механизъм за определяне на минимална работна заплата няма нито дума, а потвърждението на тези числа от страна на правителството на прага на една потенциално предизборна година ще затрудни допълнително преговорите по този механизъм. На каквито и формули за отчитане на производителността да се спрат работодатели и синдикати, шансът те да доведат до подобни 7-8 процентни увеличения през следващите години е минимален, което би могло да демотивира синдикатите да участват във финализирането на подобен механизъм.

На фона на опитите на управляващите да наложат задължителни квоти за наемането на хора с увреждания, МТСП предвижда 54 случая на адаптиране на работно място в обичайна среда за 2019 г., както и още 27 случая за подкрепа на предприемачески инициативи от страна на хора с увреждания. Така бюджетът на МТСП застава в своеобразен шпагат между предстоящите нормативни промени (задължението на бизнеса да наема хора с увреждания) и способността си да спомогне за тяхната реализация (чрез предоставяне на средства за адаптация на работни места).

Най-забавна обаче е констатацията, че заради бързо повишаващата се минимална заплата, парите по националните планове за действие по заетостта стигат за все по-малко неща! За тези планове от 2010 г. насам ежегодно се заделят около 73 млн. лв., но тогава минималната заплата беше 240 лв., а от 1 януари 2019 г. тя ще достигне 560 лв.

Сред добрите новини намираме заявки за по-нататъшно усъвършенстване на електронните услуги, предлагани от Агенция по заетостта, както и разширяване на работата с европейската система за трудова мобилност EURES.

Предвижда се и подписването на 3 двустранни спогодби за насърчаването на трудовата миграция, както и „30% увеличение в броя на интегрираните граждани на трети страни и техните семейства” на българския пазар на труда. Колко точно са тези „интегрирани” граждани не става ясно, нито става ясно дали говорим за 30% увеличение на техния общ брой или на техния годишен брой. По-вероятно изглежда второто.

Социални политики

В Проектобюджета на МТСП за 2019 г. не виждаме втора стъпка към започналата реформа на т. нар. „детски надбавки”. От началото на 2018 г. доходният критерий за достъп до програмата беше увеличен на 500 лв. брутен доход на лице от домакинството, но с уговорката, че получаващите над 400,01 лв. имат право само на 80% от помощта. Вкарването на такъв елемент за определяне на достъпа до помощта беше добре дошло, но ако всичко приключи дотук, потенциалните ползи от нея няма да се реализират. За да може в един момент детските надбавки да достигнат до размер, който оказва реален ефект върху способността на семействата с деца да ги изпращат на училище (което е целта на програмата), броят на лицата, получаващи максималната помощ, трябва да намалее чувствително. Това налага задържане на нивото най-долния доходен критерий за достъп поне в средносрочен план, както и постепенно „разслояване” на бенефициентите с постепенно покачващ се доход в прогресия от поне 3-4 стъпки, последната от които със сигурност трябва да предвижда не повече от една трета от базовото плащане. По-трудно приемлив от социална гледна точка, но потенциално по-бърз и ефективен подход е промяната „надолу” – базовият размер на помощта може да се увеличи, но доходният критерий за получаването на пълния размер да бъде свален (например до 300 лв.). Това би направило програмата „модерна” от гледна точка на съвременните схващания за структурата на т. нар. “Safety nets”.

Моментът за провеждане на такава реформа е именно сега, тъй като благодарение на доброто състояние на икономиката и трудовия пазар, бенефициентите по програмата продължават да намаляват и то въпреки вкарването на втората стъпка в доходния критерии (до 500 лв.). Отказът на правителството да задълбочи скалата не дава възможност за чувствително увеличаване на месечната помощ в средносрочен план без това да доведе до експлозия при разходите.

Най-ефективните социални програми остават недофинансирани, като все по-ясно се вижда, че основна причина за това е обвързването на размера на гарантирания минимален доход (ГМД) не само с месечните и социалните помощи за най-слабите и с помощите за отопление, но и с месечните добавки за интеграция на хората с увреждания. Докато при първата група става дума за 30-тина хиляди души, а при втората за около 200 хиляди (но подпомагани само 5 месеца в годината), лицата с увреждания, които получават обвързани с ГМД плащания са над 500 хиляди. Новият Закон за хората с увреждания предвижда и нов тип помощ за тях – такава, обвързана с линията на бедност и степента на увреждане, което дефакто признава проблема на обвързването на досегашните месечни добавки с ГМД. Промяна в структурата на програмите за подпомагането на лицата с увреждания би трябвало да видим през 2020 г., след като през 2019 г. се приеме правилника за прилагане на новия закон, както и ясна методика за социална оценка. Размерът на допълнителните средства, които са планирани по бюджета на МТСП за периода 2019-2021 г., са в размер на 150 млн. лв. годишно[1].

Важно е да отбележим, че промяната в структурата на администрираните от Агенцията за социално подпомагане (АСП) разходи през последните години се дължи именно на намаляващия брой на получаващите детски надбавки. Макар отчет за предоставянето им по новата система от 2018 г. все още да не е наличен, проектът за 2019 г. залага месечно подпомагане на 617 хил. деца за 2019 г. при отчетени 625 хил. за 2017 г., а разходите ще са с близо 90 млн. лв. под рекордните 396 млн. от 2014 г. За сметка на тези намаляващи разходи, акцентът през последните две години е поставен върху децата с увреждания, отпуснатите средства за които се увеличават от 85 на 172 млн. лв. само в рамките на три години. За разлика от детските надбавки обаче, този тип помощи нямат кой- нае каква чувствителност към икономическия цикъл. Това означава, че при едно следващо забавяне на пазара на труда, разходите на АСП най-вероятно ще нараснат чувствително, особено ако такова забавяне се случи преди реформата при детските надбавки да бъде завършена.

От текста на проектобюджета на МТСП научаваме, че „съществуването на доходния критерий е традиционно най-сериозно критикуваният елемент на семейното подпомагане от гражданите и неправителствените организации”. Тук ще трябва не само да защитим, но и да насърчим министерството в опитите му да повиши ефективността на провежданите социални програми. Това няма как да бъде постигнато без адекватни доходни критерии и без ясни изисквания за насрещно поведение от страна на бенефициентите на социалните плащания.