Economic.bg 
Лични финанси
Човекът, който спря пустинята
Невероятната история на един африканец, който от 30 години успешно се бори с природата
~ 2 мин.
Якуба Савадого е изобретателен фермер от Буркина Фасо, който през последните 30 години пътува из пустините с идеята да ги озеленява, използвайки най-различи методи от консервационното земеделие. Единствения инструмент, който използва, е една лопата, но неговият мироглед е нещото, което го отличава от останалите.
Якуба вярва, че всичко може да бъде променено към по-добро, стига човек да има правилната нагласа и достатъчно желание. Неговите невероятни постижения са достатъчен показател.
В началото на 80-те години на ХХ век сурова суша обхваща региона Сахел, който разделя Сахара и плодородните южни райони на Африка до Судан. Сушата разрушава всичко зелено и свежо, намалява дъждовете с 80% и превръща огромни части от региона в пустиня. За да оцелеят, много жители решават да напуснат земите си. Якуба обаче остава.
Той не може да пише и чете. Отгоре на всичко няма на разположение никакви модерни устройства и техники, но остава верен на древната африканска земеделска техника, наречена “zai”. Той сади семената в малки дупки с органична тор, които се пълнят с вода по време на дъждовния сезон. По този начин в дупките се задържат достатъчно влага и хранителни вещества, за да могат семената да преживеят периодите на суша.
Експериментите на Якуба се оказват успешни – качеството на почвата се повишава. Заедно с просо и сорго, Якуба успява да отгледа и дървета, чрез които се възстановяват запасите от подпочвена вода: чрез сянката и органичните материали под дърветата се задържа влага, която се абсорбира от почвата.
Приключенията на Якуба са известни по целия свят, като през 2010 г. той участва в посветения на него документален филм „Човекът, който спря пустинята“ (The man who stopped the desert). Всички приходи от филма са вложени във възстановяването на местните гори, както и в обучението на фермерите, които искат да научат техниките на Якуба.
Техниката “zai” вече е широко разпространена в региона и се използва с ентусиазъм, тъй като благодарение на нея фермерите вече знаят как да осигуряват достатъчно храна за оцеляването си, а също така им помага да се адаптират към промените в климата.
