Публични финанси
Икономиката на Еврозоната се представи „на ниво“ през третото тримесечие
Франция и Испания отчитат стабилен растеж на икономиките си
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 2 мин.
Развитието на икономиката на Еврозоната през третото тримесечие надмина очакванията на анализаторите. А това се случва на фона на отчетения спад в индустриалното производство на Германия, най-голямата европейска икономика, съобщава Bloomberg.
Средният реален растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на 19-те страни през третото тримесечие, които са част от валутния съюз, се увеличава с 0.2%. Така се запазва нивото от предходния тримесечен период, но резултатът е с 0.1 пр. пункт над прогнозното проучване, направено от Bloomberg.
Напускащият президент на ЕЦБ Марио Драги отдавна предупреждава за рисковете, пред които е изправена Еврозоната. Сред тях са несигурността около Brexit и напрежението в търговията, които оказват влияние върху инвестициите и търсенето. Домакинствата стават все по-предпазливи по отношение на разходите, което може да задържи натиска върху икономиката.
Германия и нейният важен индустриален сектор бяха особено силно засегнати. Страната вероятно вече е в рецесия, което води до повишаване на безработицата и засягане на общия растеж в региона.
Испания се представи по-добре от Германия, поддържайки темпо на развитие от 0.4% през разглеждания период. Франция, която е по-малко изложени на търговски затруднения и разчита повече на вътрешното търсене, регистрира устойчив ръст от 0.3%.
Марио Драги използва прощалното си обръщение тази седмица, за да каже на публиката, която включваше германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Еманюел Макрон и италианския премиер Серхио Матарела, че паричната политика ще бъде много по-ефективна, ако правителствата помогнат чрез прилагане на фискални стимули и структурни реформи. Той също така подчерта, че Европа спешно се нуждае от общ бюджет, достатъчно голям, за да стабилизира паричния съюз.
В интервю за френското радио RTL Кристин Лагард, наследницата на Драги, призова Германия и Холандия да използват фискалния си излишък и да инвестират в инфраструктура, образование и иновации във времена на „несигурен“ и „крехък“ глобален растеж.
Средният реален растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на 19-те страни през третото тримесечие, които са част от валутния съюз, се увеличава с 0.2%. Така се запазва нивото от предходния тримесечен период, но резултатът е с 0.1 пр. пункт над прогнозното проучване, направено от Bloomberg.
Напускащият президент на ЕЦБ Марио Драги отдавна предупреждава за рисковете, пред които е изправена Еврозоната. Сред тях са несигурността около Brexit и напрежението в търговията, които оказват влияние върху инвестициите и търсенето. Домакинствата стават все по-предпазливи по отношение на разходите, което може да задържи натиска върху икономиката.
Германия и нейният важен индустриален сектор бяха особено силно засегнати. Страната вероятно вече е в рецесия, което води до повишаване на безработицата и засягане на общия растеж в региона.
Испания се представи по-добре от Германия, поддържайки темпо на развитие от 0.4% през разглеждания период. Франция, която е по-малко изложени на търговски затруднения и разчита повече на вътрешното търсене, регистрира устойчив ръст от 0.3%.
Марио Драги използва прощалното си обръщение тази седмица, за да каже на публиката, която включваше германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Еманюел Макрон и италианския премиер Серхио Матарела, че паричната политика ще бъде много по-ефективна, ако правителствата помогнат чрез прилагане на фискални стимули и структурни реформи. Той също така подчерта, че Европа спешно се нуждае от общ бюджет, достатъчно голям, за да стабилизира паричния съюз.
В интервю за френското радио RTL Кристин Лагард, наследницата на Драги, призова Германия и Холандия да използват фискалния си излишък и да инвестират в инфраструктура, образование и иновации във времена на „несигурен“ и „крехък“ глобален растеж.
