Федералният резерв поема към „твърдо“ приземяване

Лихвите в САЩ ще се покачат съществено до края на годината. Дилемата на Федералния резерв е дали да догони очакванията на пазара, които вече са достатъчно високи, или да разчита на внезапно подобрение в равнището на инфлацията, за да се стигне до постепенно нормализиране на лихвите и да няма негативен ефект върху икономиката.

Според някои икономисти, които познават работата на централните банкери отвътре, в този избор няма печеливш ход за Фед. И това е така, защото инфлацията е проблем, който няма да се реши бързо и който, за съжаление, вече има своето силно негативно отражение върху икономиката.

Потребителското доверие падна значително

Показателят от проучването на Университета в Мичиган за потребителското доверие падна толкова силно при проучването от началото на февруари, че вече е на нива, които са характерни за рецесия. Причината е инфлацията и особено поскъпването на енергоносителите. Съмнявам се, че страховете се дължат на очакванията за покачване на лихвите. В противен случай нямаше да наблюдаваме толкова силни покупки на акции от индивидуалните инвеститори в САЩ. Те все още виждат в акциите защита на парите от обезценката им.

Повишаването на инфлацията означава не само повече разходи за ток, газ и горива за потребителите и по-малко консумация на останалите стоки и услуги. Тя се отразява в промяна на нагласите им. Инфлационните очаквания се повишават и се отразяват върху намеренията за покупка на стоки с дълготрайна употреба, най-вече на автомобили и жилища. Това са двата най-важни отрасъла за щатската икономика сега.

Автомобилният сектор продължава да страда от проблемите с доставките и се очакваше той да се превърне в двигател за растеж през тази година. Сега страховете са отново за връщане към рецесионните равнища на продажби от 10 млн. автомобила годишно. Строителството носи риск не само за намаление на физическите обеми, но и за много силно поевтиняване на жилищата. Цените на еднофамилните къщи са скочили с 50% над нивата от върха на пазара през 2006-2007 г. А на икономиката не се отразява никак добре една такава дефлация в цените на активите, отново през призмата на потребителското доверие.

Лихвените разходи

Дълговете на домакинствата в САЩ намаляха като процент от БВП през последните 15 години. Те представляваха близо 100% от икономиката преди финансовата криза и процесът на намаление на задлъжнялостта свали този дял до 79% днес. Лихвените плащания вече растат и финансовите условия в икономиката се затягат.

Повишаването на лихвата по ипотечните заеми не се дължи само на ръста на държавните облигации. В действителност тя расте по-бързо от дохода на 30- и на 10-годишните книжа, което отразява очакванията на банките за по-високи лихвени равнища и съответно по-големия риск да се кредитират ипотеките.

Но както се вижда от графиката ръстът на лихвата още не е стигнал много високи равнища и сега е там, където се намираше преди повишаването на лихвите през 2017 – 2018 г. Друг притеснителен фактор, който още не е налице, е внезапно разширяване на спреда на лихвата по ипотеките с дохода на облигациите. Той се случва по време на рецесии, когато доходът на ДЦК пада силно.

Какво означава това?

Инфлацията, спадът на доверието и повишаването на лихвените разходи ще доведе до свиване на щатската икономика. Федералният резерв само ще следва тенденциите при тях и промяната на лихвите ще означава избор между „твърдо“ и „меко“ приземяване на икономиката. За съжаление, намалява вероятността инфлацията да се охлади до 3-4% и икономиката да се съвземе от пандемията и от проблемите с доставките. Това вече се вижда като отражение върху пазарите в по-доброто представяне на фондовите индекси извън САЩ. Китай започна сериозна програма на стимули, с която да компенсира ограниченията върху строителството и пазара на имоти от изминалата година. Европа не е имунизирана от проблеми, но водещите акции в основните индекси са по-дефанзивна инвестиция от гледна точка на дивидентите и отрасловата структура.

Алтернативите пред Федералния резерв са много трудни, особено в година на избори за Конгрес и за една трета от Сената, когато мнозинството лесно може да се загуби. Историята ни показва, че най-често централните банкери не се справят с „мекото“ приземяване на икономиката. Този път едва ли ще е различно.

Да разгледаме двата сценария. Първият е Фед бързо да компенсира изоставането си от облигационния пазар и да покачи лихвата до 2.00 – 2.50 процента още през първото тримесечие на 2023 г. През 2018 г. това означаваше мечи пазар на Уолстрийт, сега има опасност и от по-силен спад предвид оценката на акциите. А доходността на 10-годишните облигации ще направи своя пик на нива между 2.50 – 3% преди да започне да намалява значително в очакване на рецесия.

Вторият вариант е банкерите да задържат плавното повишение на лихвата и след една година тя да е 1.00 – 1.25%. И в двата случая инфлацията ще остане значително по-висока от 2%, но би трябвало да намалее от настоящите пикови стойности. За да се случи това е необходимо цената на петрола да отчете спад поне към нивата от 70 долара за барел в близките месеци или рязко да паднат цените на употребяваните автомобили. Или да се подобри веригата на доставките. Акцентирам върху множеството „ако“, които трябва да се случат, за да се оправдае бавната реакция на Федералния резерв.

Инвестиции по време на „твърдо“ приземяване

Въпросът е не дали, а до каква степен Фед ще толерира спад на цените на акциите и на недвижимите имоти преди да смени курса на политиката си към стимули. Тоест, колко от благосъстоянието на богатите ще бъде пожертвано, за да се подобри животът на по-бедните, като се спре инфлацията преди изборите през ноември. В този случай пазарът ще се ръководи от очакванията за „стагфлация“ – тоест, висока инфлация и стагнираща икономика, докато по-късно през годината се променят очакванията към намаляване на ценовия ръст. Сега се намираме още в първата фаза, което обяснява защо толкова добре се представят технологичните и петролните компании, финансовите институции и банките.

Но с течение на годината фокусът ще се премести към дефанзивни сектори, като здравеопазването и нецикличното потребление. И тук идва добрата инвестиционна възможност, която предоставят компаниите от здравеопазването и особено от биотехнологиите, защото те са сред малкото губещи сектори през миналата година. Компаниите биха спечелили от възстановяване на разходите за лечение, след като премине пандемията.

Биотехнологиите освен това разчитат на приходи от по-възрастното население, където именно са концентрирани спестяванията. Основният щатски ETF на биотехнологичните компании е 40% надолу за последните 12 месеца, което съчетано с перспективи за растеж на приходите и възможните капиталови потоци към сектора, представлява интересна възможност комбиниране на растеж и защита на капитала в портфейла на инвеститорите.

Източник: Елана Трейдинг