Финансирани с десетилетия от ЕС региони не постигат устойчив растеж

Има региони, особено в Южна Европа, а също и някои периферни региони, където ефектите от кохезионната политика са незначителни. Някои региони са получавали финансиране от ЕС в продължение на 30 – 40 години, но не са постигнали голяма промяна по отношение на устойчивия растеж.

Това каза по време на конференцията “Evaluating EU Cohesion Policy – Challenges and opportunities” Джон Батлер от University of Strathclyde, който още от 90-те години на миналия век работи като оценител във всеки програмен период на ЕС.

Политиката на сближаване на Европейския съюз е почти толкова стара, колкото и самият Европейски съюз. Замислена с идеята да намали различията между регионите, днес тя донякъде играе ролята на постоянен план „Маршал“ – разработен от Европа за самата Европа. Брюксел я описва като успешна и от съществено значение за модернизирането на регионите през последните две десетилетия – с подобряването на връзките, мобилността, разширяването на икономическите възможности. Но тя има и своите пропуски.

По думите на Батлер през последните 15 години политиката на сближаване е помогнала за поддържане на инвестициите и заетостта през две големи кризи. Той отбелязва „положителните и значителни ефекти“ в по-слабо развити региони, особено в Централна и Източна Европа, но също и в Източна Германия, Скандинавския регион и т.н.

Но ефектите ѝ варират значително в различните региони и програмни периоди“, коментира Батлер.

Според него разлики във въздействието прозират не само на териториален принцип, но и по отношение на тематични приоритети. Пример Батлер даде със сектори, които разчитат на публична подкрепа срещу такива, които са свързани с иновации или развитие на малки и средни предприятия.

Съществуват доказателства, че политиката е най-ефективна там, където е най-малко необходима, и обратното. И това е наистина голям проблем.“

С други думи – „тя наистина зависи от качеството на институциите, от наличния човешки капитал в региона“, допълва Фридрих Хайнман, ZEW Mannheim. Като фактор за успех той вижда особеностите на различните страни, свързани с функционалността на пазарите на труда, държавния капацитет, липсата на корупция и т.н.

Въпросът за институционалния капацитет също е ключов, според участниците в конференцията. „Мисля, че по-малко говорим за значението на това къде имаме места, които имат относително стабилни политически и икономически режими. Това оказва влияние върху процеса на оценяване, но и върху резултатите“, отбеляза Алисън Хънтър, EPC старши съветник; директор EPPC.

Подчертавайки, че сред инструментите на кохезионната политика вече е и Механизмът за възстановяване и устойчивост – който предвижда пари за развиване на институционалния капацитет – Хънтър повдигна въпроса за това какво всъщност се прави в тази посока.

Дали не вървим по пътя на проформата?“

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.