Фрагментацията убива конкурентоспособността в Европа

Европа е изправена пред екзистенциален икономически избор – мащабиране или маргинализация. Докато континентът генерира 18% от световния БВП, той държи едва 12% от глобалния финансов пазар – капиталов вакуум, който изсмуква европейските спестявания към САЩ. С това предупреждение бившият италиански премиер и президент на Института „Жак Делор“ Енрико Лета зададе тона на дебата за конкурентоспособността по време на Green Transition 6.0.

Имаме най-доброто качество на живот, природа и история, но ако продължаваме да сме фрагментирани, ще продължим да западаме, живеейки фантастичен живот в нашите музеи. Времето за креативност и дискусии приключи. Сега е време за действия.“

На този фон Лета обърна специално внимание на една от радикалните идеи на ЕК – т.нар. „28-ия режим“ или „EU Inc.“, чиято цел е да се уеднаквят правилата за стартиране на бизнес в 27-те страни членки и да спре изтичането на индустрия, капитали и таланти зад граница.

Пред модератора на панела Сергей Станишев и водещи инвеститори авторът на Доклада за бъдещето на Единния пазар очерта суровата диагноза на континента и посочи конкретните пътища за спасение.

Илюзията за равенство със САЩ

Един от най-силните аргументи на Лета бе свързан с драматичното изоставане на Европа във финансовия сектор и липсата на Съюз на спестяванията и инвестициите. 

Когато говорим за БВП, реална икономика и население, ние и американците играем в един и същ шампионат – Европа генерира 18% от световния БВП, а САЩ – 25%. Но когато стигнем до финансите и пазарната капитализация, ние играем в коренно различни лиги. Делът на Европа се срива до 12%, докато този на американците скача на 60%. Тази слабост има жестоки последствия“, обясни Лета.

Тезата му бе надградена от вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов, който цитира данни от т.нар. Доклад от Флоренция.

Европейските спестявания – включително българските – всяка година изтичат към САЩ. Те генерират възвръщаемост там, но не създават работни места в Европа. Ние на практика финансираме техните индустрии на бъдещето, поемайки дори валутния риск“, предупреди Пеканов.

Според него най-важната битка днес е за хората – създаването на условия талантите да имат „правото да останат“ и да градят кариера у дома.

Историята за двата изкуствени интелекта

За да илюстрира цената на изоставането в технологиите, Лета сподели показателна история от свое скорошно посещение в САЩ. По време на дискусия на тема „Може ли Европа да се мащабира?“ един от американските панелисти попитал изкуствен интелект (AI) за отговора. Американският алгоритъм отговорил с категорично „не“ с аргумента, че макар Европа да има добри доклади, политическата ѝ фрагментация прави успеха невъзможен.

В същата зала обаче друг участник задал въпроса на европейски AI, който отговорил с „да“, посочвайки пътищата за развитие.

Данните, с които храним технологиите, влияят на бъдещето. Ако не сме достатъчно добри да инвестираме и да имаме собствен капацитет, бъдещето ни ще бъде управлявано от други“, заключи Лета.

Край на 27-те различни правила

Според Лета най-големият враг на европейския бизнес е фрагментацията – не само при иновациите, но и в енергетиката.

Държавите, които са енергийно независими или добре свързани, като Испания и скандинавските страни, имат ниски цени. Тези, които са фрагментирани – като моята родина Италия и като България – плащат непосилни сметки“, посочи той.

Реалността на бизнеса на терен бе потвърдена от Филип Ромбаут от „Агрополихим“, който обрисува суровата картина на индустрията в Източна Европа. Ромбаут нагледно илюстрира „регулаторния абсурд“, имайки предвид Механизма за въглеродни емисии по границите (CBAM), срещу който Лета се бори.

Никога не съм мислил, че ЕС ще създаде нещо по-лошо от това, което Тръмп някога е правил – да публикува на 31 декември 4000 страници с регулации, влизащи в сила на 1 януари, при това с ретроактивни данъци.“

За да се сложи край на това бюрократично задушаване, Лета лансира концепцията, която вече е на масата на Европейската комисия – създаването на т.нар. 28-ми режим (EU Inc.). Идеята е компаниите и стартъпите да могат да се регистрират по единна, общоевропейска и силно опростена рамка, даваща им директен достъп до целия пазар, вместо да се лутат в 27 различни национални корпоративни законодателства.

Бившият италиански премиер оцени високо активността на региона и посочи току-що обявената „Инициатива София“ като ключова стъпка в битката за единен пазар. Документът под наслов „From Fragmentation to Scale – Accelerating EU Competitiveness“ е с историческо значение. Той представлява координиран призив от над 100 водещи индустриални лидери за радикално ускоряване на структурните реформи в ЕС и засилване на регионалната конкурентоспособност – сигнал, че дебатът преминава от анализ към ангажимент.

Европа не е просто Брюксел. Европа са всички нейни центрове. Силата ни е в това, че сме съюз на малцинствата – тук няма едно малцинство, притиснато от голямо мнозинство. Всички сме малцинства, които са се научили как да постигат съгласие, дори когато не са съгласни. Нека използваме тази сила, за да се мащабираме, преди да е станало твърде късно“, призова Лета.