Интернет на нещата променя облика на икономиката
Започва непрестанно оптимизиране на процесите
~ 5 мин.
Безпрецедентен брой машини общуват помежду си. Те вече вършат не само прости неща като управлението на нашите бордни карти и местата в самолета, но и са на път да обединят умните мрежи и цели вериги за доставки. Това допринася за една икономика, базирана на непрестанното оптимизиране на процесите.
Те скоро ще бъдат навсякъде – в баркод четците в магазина на ъгъла, в уличното осветление, в светофарите, в навигационната и спирачната система на вашия автомобил. Те ще изпращат и ще приемат съобщенията между сградите и умните мрежи, ще уведомяват заводите, когато производствената линия на доставчика има проблем, и ще докладват за състоянието ѝ. Те ще се учат и ще прогнозират нужната поддръжка на всичко - от самолетни двигатели през офшорни вятърни паркове до пейсмейкъри и програмируеми контролери. Те са софтуерни модули, част от една нова, невидима икономика, в която предметите говорят с други предмети, или казано накратко, Интернет на нещата.
Интернет на нещата се развива толкова бързо, че на 6 юни 2012 г. международното Интернет общество, определяща стандартите световна организация със седалищa в Женева, Швейцария, и Рестън, Вирджиния, официално пусна нов стандарт за интернет протокол (IP), наречен IPv6.
Глобалната мрежа
Автоматизирана икономика
"Ние сме свидетели на раждането на една икономика, която ще бъде автоматизирана с помощта на сензори", казва д-р Уилян Брайън Артър, икономист и технологичен визионер в института в Санта Фе, Мексико. Така например, посочва той, камион, оборудван с радиочестотни идентификационни тагове (RFID), може да оптимизира времето си на пристигане, като неговата навигационна система черпи информация от крайпътни сензори, които, от своя страна, сравняват позицията на превозното средство с трафика в реално време в координация с компютрите в съответната верига за доставки.
Интелигентни вериги за доставка
В миналото всяка част от тази комуникационна мрежа изискваше участието на човек - заедно със свързаните с това разходи и грешки. Но днес във все по-нарастваща степен тези процеси се извършват от машини, което води до значителни ползи за икономиката, но и потенциално сериозни предизвикателства за трудовите пазари по целия свят.
Точно както нашите автомобили започват да общуват със системи около тях, системите в самите коли също ще си комуникират помежду си. Благодарение на финансовата подкрепа на стойност 10 милиона евро от Федералното министерство на икономиката на Германия, Siemens и други фирми проучват софтуерните нужди на утрешните електронни превозни средства в контекста на проекта "Здрава и надеждна автомобилна компютърна среда за бъдещите електромобили" (RFID).
Малко по-нататък по пътя е светът на автоматизираната комуникация и оптимизация, която един ден може да свърже и оптимизира цялостни вериги за доставка. Това е и целта на проекта на стойност 20 млн. евро, който е финансиран от Федералното министерство на икономиката на Германия. Така наречената програма RAN (базирана на RFID автомобилна мрежа) има за цел разработване на стандартизирани части и системи за управление на информацията в автомобилната индустрия.
Идеята е производствените линии на доставчика автоматично да известяват клиентите-производители за значителни забавяния. Интелигентните системи на производителите на оригинално оборудване ще оценяват информацията и ще настройват гъвкаво графика на производство. Потенциалните икономически предимства от комуникацията в реално време между различните нива на доставчици и клиентите се очаква да бъдат огромни.
Сливането на реалния с виртуалния свят
Едно от най-забележителните събития в кратката история на Интернета на нещата бе разработването, тестване и създаването на Марсианската научна лаборатория, известна още като Curiosity. С помощта на PLM софтуерните решения на Siemens, отделните части, подсистеми и дори целия монтаж бяха точно пресъздадени във виртуалния свят, след което бяха използвани от машини, контролирани от компютър, за производство на частите за реалния апарат. „Това, което NASA успя да направи с Марсохода, бе промяна на парадигмата, интегрирана база, интегриран подход от дизайн на продукта до дизайн на производството – неусетен преход от виртуалния свят към реалното производство, обединени от една цялостна база данни“, казва проф. Зигфрид Русвурм, член на Управителния съвет на Siemens.
Дарън Родес, главен мениджър продуктово развитие в PLM Sofware в Cypress, център за разработки в Калифорния, който доскоро бе част от екипа на NASA, който разработи марсохода Curiosity, добавя, че “създаването на нещо ново за космическа мисия е невероятно скъпо поради големия брой нужни инженери и тестове. Но с тази технология NASA ще е способна лесно да открие и да използва отново информацията и опита, получен от разработването на Curiosity и тестовата фаза. Това може да спести огромно количество пари.“
От Третия свят до Виртуалния свят
Обекти с адреси
Връзката между виртуалния и реалния свят няма да бъде ограничена само в индустрията. „Докато Интернета на нещата свързва физическия свят с интернет, ще видим ударно увеличаване в броя на устройствата, които имат своя собствена начална страница и свързани с нея приложения“, смята проф. Елгар Флейш, директор на Института за управление на технологиите към Университета на Сен Гален, Швейцария. Както Флейш твърди, в бъдеще на практика всеки обект, от играчки до лекарства, ще бъде способен да предава информация в реално време, касаеща неговата „възраст”, съставни материали и състояние.Всъщност благодарение на пилотен проект във фармацевтичната индустрия, наречен SIPAT, в близко бъдеще ще бъде възможно да проследим произхода и качеството на веществата във всяко хапче. Кой знае – може би в крайна сметка всички тези милиарди IP адреси все пак ще ни бъдат нужни!
Те скоро ще бъдат навсякъде – в баркод четците в магазина на ъгъла, в уличното осветление, в светофарите, в навигационната и спирачната система на вашия автомобил. Те ще изпращат и ще приемат съобщенията между сградите и умните мрежи, ще уведомяват заводите, когато производствената линия на доставчика има проблем, и ще докладват за състоянието ѝ. Те ще се учат и ще прогнозират нужната поддръжка на всичко - от самолетни двигатели през офшорни вятърни паркове до пейсмейкъри и програмируеми контролери. Те са софтуерни модули, част от една нова, невидима икономика, в която предметите говорят с други предмети, или казано накратко, Интернет на нещата.
Интернет на нещата се развива толкова бързо, че на 6 юни 2012 г. международното Интернет общество, определяща стандартите световна организация със седалищa в Женева, Швейцария, и Рестън, Вирджиния, официално пусна нов стандарт за интернет протокол (IP), наречен IPv6.
Глобалната мрежа
Благодарение на тези процеси "вече са налице достатъчно IP комбинации, така че за всеки човек по света да има един милиард IP адреса за всяка секунда от живота му", съобщава CNN Money, след като протоколът бе пуснат в експлоатация. Това възлиза на над 340 индецилиона адреси (3.4x1038)! Идеята, че някога може да са нужни толкова много, звучи нелепо при положение, че сегашното население на света е около 7 милиарда души, а IP адресите са 4,3 милиарда; но това не е толкова странно, когато помислим за броя на нещата. В действителност, според Cisco Systems, до 2020 г. ще има около 50 милиарда мрежови устройства, милиарди от тях невидимо вградени в ежедневни предмети, вариращи от дрехи и мобилни телефони до автомобилни части.
Автоматизирана икономика
"Ние сме свидетели на раждането на една икономика, която ще бъде автоматизирана с помощта на сензори", казва д-р Уилян Брайън Артър, икономист и технологичен визионер в института в Санта Фе, Мексико. Така например, посочва той, камион, оборудван с радиочестотни идентификационни тагове (RFID), може да оптимизира времето си на пристигане, като неговата навигационна система черпи информация от крайпътни сензори, които, от своя страна, сравняват позицията на превозното средство с трафика в реално време в координация с компютрите в съответната верига за доставки.
Интелигентни вериги за доставка
В миналото всяка част от тази комуникационна мрежа изискваше участието на човек - заедно със свързаните с това разходи и грешки. Но днес във все по-нарастваща степен тези процеси се извършват от машини, което води до значителни ползи за икономиката, но и потенциално сериозни предизвикателства за трудовите пазари по целия свят.
Точно както нашите автомобили започват да общуват със системи около тях, системите в самите коли също ще си комуникират помежду си. Благодарение на финансовата подкрепа на стойност 10 милиона евро от Федералното министерство на икономиката на Германия, Siemens и други фирми проучват софтуерните нужди на утрешните електронни превозни средства в контекста на проекта "Здрава и надеждна автомобилна компютърна среда за бъдещите електромобили" (RFID).
Малко по-нататък по пътя е светът на автоматизираната комуникация и оптимизация, която един ден може да свърже и оптимизира цялостни вериги за доставка. Това е и целта на проекта на стойност 20 млн. евро, който е финансиран от Федералното министерство на икономиката на Германия. Така наречената програма RAN (базирана на RFID автомобилна мрежа) има за цел разработване на стандартизирани части и системи за управление на информацията в автомобилната индустрия.
Идеята е производствените линии на доставчика автоматично да известяват клиентите-производители за значителни забавяния. Интелигентните системи на производителите на оригинално оборудване ще оценяват информацията и ще настройват гъвкаво графика на производство. Потенциалните икономически предимства от комуникацията в реално време между различните нива на доставчици и клиентите се очаква да бъдат огромни.
Сливането на реалния с виртуалния свят
Едно от най-забележителните събития в кратката история на Интернета на нещата бе разработването, тестване и създаването на Марсианската научна лаборатория, известна още като Curiosity. С помощта на PLM софтуерните решения на Siemens, отделните части, подсистеми и дори целия монтаж бяха точно пресъздадени във виртуалния свят, след което бяха използвани от машини, контролирани от компютър, за производство на частите за реалния апарат. „Това, което NASA успя да направи с Марсохода, бе промяна на парадигмата, интегрирана база, интегриран подход от дизайн на продукта до дизайн на производството – неусетен преход от виртуалния свят към реалното производство, обединени от една цялостна база данни“, казва проф. Зигфрид Русвурм, член на Управителния съвет на Siemens.
Дарън Родес, главен мениджър продуктово развитие в PLM Sofware в Cypress, център за разработки в Калифорния, който доскоро бе част от екипа на NASA, който разработи марсохода Curiosity, добавя, че “създаването на нещо ново за космическа мисия е невероятно скъпо поради големия брой нужни инженери и тестове. Но с тази технология NASA ще е способна лесно да открие и да използва отново информацията и опита, получен от разработването на Curiosity и тестовата фаза. Това може да спести огромно количество пари.“
От Третия свят до Виртуалния свят
Разбира се, NASА не е единствената организация, открила невероятната ефективност на прецизното разработване и функционално тестване на части и системи във виртуалния свят. В Китай, например, преходът от ниско заплатени и слабо технологични индустрии към по-високо заплатени и по-технологични такива предизвиква нарастващ интерес към развитието на виртуалния свят. Набиращата скорост в страната автомобилна индустрия – в частност Chery и FAW, са заинтересовани от Tecnomatix – PLM софтуерна технология на Siemens, която свързва разработването на продукти с производствените локации, от дефинирането на процеса и планирането до симулации и производство.
Обекти с адреси
Връзката между виртуалния и реалния свят няма да бъде ограничена само в индустрията. „Докато Интернета на нещата свързва физическия свят с интернет, ще видим ударно увеличаване в броя на устройствата, които имат своя собствена начална страница и свързани с нея приложения“, смята проф. Елгар Флейш, директор на Института за управление на технологиите към Университета на Сен Гален, Швейцария. Както Флейш твърди, в бъдеще на практика всеки обект, от играчки до лекарства, ще бъде способен да предава информация в реално време, касаеща неговата „възраст”, съставни материали и състояние.Всъщност благодарение на пилотен проект във фармацевтичната индустрия, наречен SIPAT, в близко бъдеще ще бъде възможно да проследим произхода и качеството на веществата във всяко хапче. Кой знае – може би в крайна сметка всички тези милиарди IP адреси все пак ще ни бъдат нужни!
