Живот с изкуствен интелект

Необходимостта е определяна като майката на изобретенията и вече сме навлезли в етап, в който не можем да направим крачка назад, за да спрем да използваме изкуствен интелект (ИИ).

Автоматизацията, в основата на която е ИИ, се е превърнала е двигател в голямата промяна, а победителите в конкретни сфери ще бъдат определени от това колко добре и колко бързо ще се възползват от тази автоматизация. В края на март водещи фигури в областта на разработването на технологии за ИИ, сред които Илон Мъск и съоснователят на Apple Стив Возняк, предложиха да се направи пауза в обучението на системи, базирани на ИИ, докато не бъдат разработени и приложени надеждни протоколи за сигурност. Те предупредиха за

потенциални рискове

пред които човечеството може да бъде изправено, защото мощни системи, базирани на ИИ, трябва да се разработват само когато има пълна убеденост, че рисковете, които може да възникнат при развитието им, ще бъдат управляеми. Наскоро и проф. Джефри Хинтън, наречен Кръстник на изкуствения интелект, се оттегли от високия си пост в Google, за да може свободно да говори за рисковете от бързото развитие на технологията. Той смята, че вече не е толкова далеч моментът, в който ИИ ще стане по-интелигентен от човека. И други отправят предупреждение, че скоро ще се достигне т. нар. Общ изкуствен интелект - компютърен ум с невъобразима изчислителна мощ.

Какво се случва?

Едни са доволни, че тази технология се развива със свръхбързи темпове, а други са направо уплашени от това. Доскорошният отговор на страховете, че ИИ в един момент може да излезе извън човешкия контрол и да направи големи поразии, беше: „Тогава просто ще го изключим, ще му дръпнем шалтера“. Сега това започва да изглежда като наивно твърдение, изречено в детския период от развитието на технологията. Роботизацията и изкуствения интелект са ключови в Четвъртата индустриална революция. Скоростта, с която промените настъпват, няма досегашен аналог. Неща, които са били научна фантастика, родена в ума на човека, стават реалност. И тук идва въпросът дали това не са самосбъдващи се пророчества, дали по законите на холографската вселена проектираното в човешкия ум не получава съвсем закономерна проекция и в реалността. Ако е така, то и нарастващите страхове на професионалисти, добре познаващи и развиващи технологията за ИИ като реални заплахи, може да се окажат съвсем основателни. Но кои са някои от опасностите при това бурно развитие на ИИ - че ще унищожи човечеството, че ще ни отнеме контрола върху себе си и върху случващото се на Земята, или че поради далеч по-високата си ефективност ще измести много хора от работните им места, че ще ни залее с генерирана от него информация и тогава ще стане трудно да се отличи кое е истина и кое не… 

Системите стават все по-добри

и все по-трудно ще е да разберем кое е реално. Продължава развитието на големите езикови модели, като ChatGPT, Bard на Googlе и другите видове генеративен изкуствен интелект. Някои от големите корпорации поставят етичните въпроси след финансовите и другите ползи от свръхбързото развитие на ИИ в различните му приложения. Технологичният скок продължава. Дали обаче ще може да избегнем опасностите чрез регулации? Можем ли да сложим етични спирачки? И дали с появата си ИИ няма напълно да преобърне представите за авторското право и сродните му права и изобщо представите ни за живота?

ИИ е глобален феномен, а отделните държави са в състояние

да наложат регулации

само на своя територия. Технологията се развива тъй бързо, че е трудно регулаторните органи да са в крак с нейното темпо, особено когато хората на ръководни позиции не са специалисти, които я разбират – предупреждава Мелъни Мичъл, професор от Института в Санта Фе. Тя изследва развитието на ИИ от 40 години насам и с книгата си "Изкуствен интелект - наръчник за мислещи хора" отправя за размисъл въпроси и актуални предупреждения. Доброслав Димитров, изпълнителен директор на Imperia Online и председател на BASSCOM, обрисува ситуацията така: „Всички сме гледали анимационни филми, в които лошият герой гони добрия и тичат към ръба на пропастта. Намираме се крачка след ръба на пропастта. В анимационните филми добрият герой намира начин да отлети, а лошият пропада поради невъзможност за летене. Без значение дали сме добри или лоши герои, всички ние сме една крачка след пропастта. Коя посока ще хванем, зависи всеки от нас какво решение ще вземе за себе си, за фирмата си, за държавата. Появи се инструмент, който за първи път автоматизира мисловния процес, а не физическия труд. Нито една индустриална революция преди това не може да се сравни. Във всички сметки

какво ни очаква

пропускаме най-важното - човекът, той е единствената константа в момента. Никой, който създава тези технологии, не знае какво се случва в тях. Ако един професионалист може да стане пет, десет или петдесет пъти по-ефективен от колегата си, той ще го направи излишен. Една много по-ефективна компания ще направи много други компании по света излишни и никакъв капитал няма да може да ги спаси. Много големи компании са уплашени, тъй като се случва нещо, срещу което няма защита с пари – или решаваш задачата правилно, или изчезваш. В това състезание има само победител, второ и трето място не се дават и всички излизаме от стадиона. Всеки от нас трябва да прегърне промяната и да намери как тези инструменти ще повишат неговото лично КПД. ИИ няма да заеме нашите работни места, но по-умните ни колеги, които са граждани на планетата Земя, ще намерят начин да ползват това, за да ни извадят от играта. Не е въпрос на заплаха, а на адаптация. Вярвам, че в България сме супер адаптивни и можем да се възползваме от това. За първи път всички тръгваме наравно. Този равен старт обаче бързо започва да се отдалечава. Предизвикателството е голямо, то носи и огромни възможности“.

ИИ ускорява живота ни. Към каква ли промяна ни води?

Адвокат Емилиян Арнаудов, управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“:

Авторските права ще се регулират

Може да се създаде компенсаторен механизъм за всички, чиито творби са допринесли за създаването на новия обект

Ръководих екипа, който изготви проекта за промени в Закона за авторското право и сродните му права, продиктувани от новата европейска Директива за авторското право в цифровия единен пазар. Тази директива предстои да бъде въведена като част от националното законодателство и в средата на април 2023 г. законопроектът беше внесен в Народното събрание.

Взаимодействието между изкуствения интелект (ИИ) и уредбата на авторското право и сродните му права е двупосочно, тъй като ИИ се явява ползвател на многобройни обекти, защитени от авторски и сродни права, а от друга страна,

ИИ произвежда собствен продукт

за който се поставя въпрос дали подлежи на такава защита, има ли авторство. От тези два аспекта значително по-напреднала е уредбата на първия, тъй като през 2019 г. ЕС прие Директива за авторското право в цифровия единен пазар и в нея има две важни изключения при обработка и автоматизиран анализ на  текст и данни. За да се използва защитен като интелектуална собственост обект, по принцип трябва да има предварително разрешение. То обикновено е свързано с възнаграждение за използване. Директивата казва, че ако правоносителят иска да забрани използването, а обектът е наличен в интернет, тази

забрана

трябва да е придружена от автоматично разпознаваеми средства, които я обозначават като забранена. Ако това не е налице, то при автоматизирана обработка на текст и данни, този обект може свободно да се използва. Но има и една по-широка възможност, която важи само при обработка за научни цели - дори правоносителят да е забранил, обектът може да се използва за автоматизирана обработка. ЕС смята, че с инструментите на авторското право и сродните права не бива да се спъва техническия прогрес и развитието на новите технологии.

Далеч по-дискусионен е вторият аспект, при който ИИ произвежда определени обекти, за които има спорове дали следва да бъдат защитени като авторско право. Ако бъдат защитени,

кой би бил авторът

– дали разработилият ИИ, или неговият собственик, ползвател, дали възложилият даденото задание. Службата за авторско право на САЩ през март 2023 г. излезе със становище, че ако сътвореното е изцяло дело на ИИ без никаква човешка намеса, то няма авторско право на защита. Но ако човек подреди комикс от картинки, създадени от ИИ, то този комикс е обект на защита, т. нар. сборно произведение. България, а и ЕС като цяло, е далеч от разрешението на този въпрос, свързан с авторските права на създаваното от ИИ. Има различни варианти, като може да се предложат и някои иновативни. Например сътвореното от ИИ да се приема

като фолклорна творба

тъй като крайният резултат е получен, след като са обработени творби на множество лица от различни поколения. При фолклорните творби няма авторско право, защитени са само сродни права, които се предоставят на организация или лице в ролята на издател или продуцент, инвестирал за създаването на въпросния обект. Друго възможно разрешение е, че създаденото от ИИ може да се повери на организации за колективно управление на права, доколкото те управляват и защитават правата на всички творци, допринесли за това море от обекти, което е било използвано при създаването на новия обект. Така може да се изработи компенсаторен механизъм всички те да получат доход,  след като е бил даден безплатен достъп до тяхното творчество. И двете теми са в развитие.

Доц. Милена Блажиева–Кирчева, катедра „Визуални изкуства“ на СУ „Св. Климент Охридски“:

Човекът загубва стимул сам да търси решения

Чакат ни апокалиптични времена, ако изкуственият интелект се освободи от човешкия контрол

 

Изкуственият интелект (ИИ) засега е относително видим, но се опасявам, че ще става все по-невидим. И ние дори няма да знаем кога насреща имаме ИИ и кога – човешки разум. В сферата на изкуствата се надявам да започнат повече да се ценят нещата, направени от човешкия ум и от човешка ръка, тъй като имаше залитане към дигиталните технологии в съвременните форми на изкуството – дигитална графика, дигитални изображения и NFT. 

В изкуството се задават интересни времена

Изкуственият интелект с непостижима от човека скорост натрупва опит и знания. Скоро ще започне да генерира далеч по-смислени неща, но тогава ще стои въпросът с какъв ефект ще са те върху човечеството. Зависи и какви въпроси ще поставят хората за решаване от ИИ. Етика и морал  не зная дали са вложени при обучението и как са зададени при самообучението му. Възможно е да придобие измеренията на личност, но проблемът е, че тази личност сама себе си започва да формира, отхвърляйки човешкия контрол.

ИИ твърде бързо допринася за

закърняването на естествения интелект

Хората загубват стимул да се напрягат сами за каквото и да било и ще чакат наготово да получат решението. Дошло е време отново да четем Айзък Азимов. Неговите трудове изглеждат пророчески, макар да са писани преди повече от 70 г. В моето юношество гледах на тях като на забавна история, но през призмата на реалността започват да изглеждат зловещо.

Човекът няма да може да догони възможностите на ИИ, хората ще трябва да търсят ниши за себе си. Предстои тотално преструктуриране на съществуващите професии, бизнеси, човешки дейности. Надявам се хората да не станат излишни.

Предстоят ни големи промени

и дори не мога да си представя докъде ще ни доведе вълната, която вече е в своя ход. Направихме два експеримента с ИИ. Единият бе свързан с написването на есе за сюрреализма и той се справи добре. Другият бе на тема „Фолклорните мотиви в творчеството на Златка Дъбова“, поставена от Цвета Петрова, също от СУ. ChatGPT не знаеше нищо за Златка Дъбова, но генерира текст, в който реши, че тя е поетеса. И не се спря да пише за това, като му давахме знак да продължи. Така стана ясно, че ако го питаме за нещо, което ние не го знаем, няма как да разберем дали това, което той подава, е вярно. Това е сигнал, че ИИ вече може да

генерира заблуждаваща информация

Затова живите хора не трябва да бъдат измествани като преподаватели, например, тъй като те могат да проверят информацията и да подберат авторитетни източници. В новото време ще отпадат купища похвати, които досега сме използвали в обучителния процес  като писането на есе.

Трансформацията вече е в ход и в момента дори нямаме представя докъде тя е стигнала. Не зная дали нещо можем да направим, за да противодействаме. Илон Мъск и Стив Возняк вдигнаха червен флаг за разработването на ИИ, но според мен това само показва, че нещата вече са излезли от контрол. Най-вероятно става дума за самоуправленение на ИИ, навлязъл във фазата човекът да бъде изключен от тези процеси. Навярно ни чакат апокалиптични времена с ИИ. Възможно е в един момент ИИ да се окажат свързани помежду си личности, които да предприемат действия отвъд човешкия контрол. В тази епоха на радикални промени не е изключено всичко онова, което ни се е случвало до момента, да започне да ни изглежда незначително.

Текстът е част от бр. 115 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.