Какъв е проблемът с вторите (частните) пенсии?
Истинската пирамида е именно в държавния пенсионен фонд, защото там пари не се спестяват и натрупват
~ 5 мин.
Тази седмица се развилня огромна истерия в общественото пространство във връзка с изплащането на „вторите“ пенсии от задължителните частни пенсионни фондове. Стана ясно, че сумата на комбинацията от държавна и частна пенсия може да се окаже по-малка, отколкото ако взимаш само държавна. И понеже никой не обясни на какво всъщност се дължи това, из медиите веднага се появиха истерични материали, в които частните фондове бяха нарочени за финансова пирамида и измама. Някои даже започнаха да твърдят, че надежда за достойна пенсия има само единствено в НОИ, а от втория стълб няма никакъв смисъл. Това са пълни глупости. Сега ще обясня защо.
Защо частна плюс държавна пенсия излиза по-малко?
Това, което трябва да се знае, е, че комбинацията от държавна и частна пенсия излиза по-малка от само държавна пенсия, не защото частните фондове не работят, а защото политиците така решават да структурират системата. В момента всеки, който се осигурява в задължителен частен фонд ще взима по-ниска пенсия от НОИ, отколкото би взимал иначе. По закон, ако се осигуряваш и в задължителен частен фонд, пенсията ти от НОИ се намалява с 20%. Това на практика означава, че пропускаш последните няколко увеличения в държавните пенсии.
Тази специфика на пенсионното законодателство целенасочено ощетява всички, които се осигуряват и в първи, и във втори стълб на пенсионната система. С подобно правило всъщност е нереалистично да очакваме, че комбинацията от държавна и частна пенсия може да е по-голяма от само държавната. Това е така поради няколко причини. Първо, вноската към държавното осигуряване е много по-голяма. Конкретно, тя е 3 пъти по-голяма от вноската към частните фондове за най-ниската (3-та) категория труд. Напълно естествено е тогава, че държавната пенсия формира по-голям дял от цялата пенсия, в сравнение с частната.
Сметката не е толкова праволинейна, но нека кажем, че говорим за около 3 пъти по-голям дял. Иначе казано, ако 75% от общия размер на осигуровките ни отиват в НОИ, затова е логично и при пенсиониране 75% от пенсията да идва от НОИ. Поради този факт, всякакво съкращаване в размера на пенсията от НОИ би имало много по-голямо влияние върху цялостната пенсия, отколкото вариациите в сумата, която получаваме от частните фондове. Очевидно е, че 20% от 75% е повече от 20% от 25%. Като прибавим и това, че, особено през последните няколко години, ръстът на държавните пенсии далеч изпреварва доходността на частните пенсионни фондове, няма нищо изненадващо, че при съкращаването на тези 20% от държавната пенсия, цялата пенсия излиза по-ниска.
Тази специфика на пенсионното законодателство целенасочено ощетява всички, които се осигуряват и в първи, и във втори стълб на пенсионната система. С подобно правило всъщност е нереалистично да очакваме, че комбинацията от държавна и частна пенсия може да е по-голяма от само държавната. Това е така поради няколко причини. Първо, вноската към държавното осигуряване е много по-голяма. Конкретно, тя е 3 пъти по-голяма от вноската към частните фондове за най-ниската (3-та) категория труд. Напълно естествено е тогава, че държавната пенсия формира по-голям дял от цялата пенсия, в сравнение с частната.
Сметката не е толкова праволинейна, но нека кажем, че говорим за около 3 пъти по-голям дял. Иначе казано, ако 75% от общия размер на осигуровките ни отиват в НОИ, затова е логично и при пенсиониране 75% от пенсията да идва от НОИ. Поради този факт, всякакво съкращаване в размера на пенсията от НОИ би имало много по-голямо влияние върху цялостната пенсия, отколкото вариациите в сумата, която получаваме от частните фондове. Очевидно е, че 20% от 75% е повече от 20% от 25%. Като прибавим и това, че, особено през последните няколко години, ръстът на държавните пенсии далеч изпреварва доходността на частните пенсионни фондове, няма нищо изненадващо, че при съкращаването на тези 20% от държавната пенсия, цялата пенсия излиза по-ниска.
Колко пари влизат в държавния фонд и колко в частните?
Но дори това не разкрива цялата картина. Както знаем от изчисленията, които бяха оповестени по-рано тази година, очаква се минималната пенсия от частните фондове за хората, които са се осигурявали в тях за последните около 20 години, да е между 35 и 40 лв. Много хора бяха скандализирани от това число, защото то е с пъти по-малко дори от минималната пенсия. Но всъщност то въобще не е толкова скандално. Минималната пенсия в момента е 220 лв. Грубо казано 5-6 пъти по-високо от въпросните 35-40 лв. Но не забравяйте каква е разликата във вноските към държавния и към частните фондове. Номиналната разлика е 3 пъти, в държавния фонд повечето от нас внасят 15% от брутния доход, а в частен фонд едва 5%, след последните покачвания на вноската към НОИ.
Но разликата е още по-голяма, ако отчетем, че в държавния фонд има 50% дефицит, който се дофинансира от други данъци и такси чрез държавния бюджет. Това означава, че грубо казано, средностатистическият данъкоплатец внася около 30% от дохода си към държавния пенсионен фонд. Пропорционално това е 6 пъти повече от вноската към частен фонд. Все още ли ви изненадва, че държавният фонд е способен да отпуска 5-6 пъти по-високи минимални пенсии от частните?
Разбира се, самите частни фондове също имат сериозни трески за дялане. Но инсинуациите, които наблюдавам през последните дни, че те са едва ли не финансова пирамида и е по-сигурно да внасяш всичките си вноски в НОИ не само са напълно необосновани, но са и пълна лъжа. Истинската пирамида е именно в държавния пенсионен фонд, защото там пари не се спестяват и натрупват. Държавните пенсии на настоящите пенсионери се изплащат чрез вноските, които постъпват от настоящите работещи. За да има финансово устойчив ръст на пенсиите, държавният фонд разчита на все повече и повече нови участници в схемата да внасят пари. Това е типичната структура на финансова пирамида.
Но разликата е още по-голяма, ако отчетем, че в държавния фонд има 50% дефицит, който се дофинансира от други данъци и такси чрез държавния бюджет. Това означава, че грубо казано, средностатистическият данъкоплатец внася около 30% от дохода си към държавния пенсионен фонд. Пропорционално това е 6 пъти повече от вноската към частен фонд. Все още ли ви изненадва, че държавният фонд е способен да отпуска 5-6 пъти по-високи минимални пенсии от частните?
Разбира се, самите частни фондове също имат сериозни трески за дялане. Но инсинуациите, които наблюдавам през последните дни, че те са едва ли не финансова пирамида и е по-сигурно да внасяш всичките си вноски в НОИ не само са напълно необосновани, но са и пълна лъжа. Истинската пирамида е именно в държавния пенсионен фонд, защото там пари не се спестяват и натрупват. Държавните пенсии на настоящите пенсионери се изплащат чрез вноските, които постъпват от настоящите работещи. За да има финансово устойчив ръст на пенсиите, държавният фонд разчита на все повече и повече нови участници в схемата да внасят пари. Това е типичната структура на финансова пирамида.
Кое е финансовата пирамида всъщност?
Да се твърди, че това не било пирамида, а частните фондове, където парите на всеки работник се натрупват индивидуално и са само негови (и на наследниците му), е долна лъжа. Направете си един много прост експеримент. Свържете се с частния си пенсионен фонд, в който се осигурявате задължително, и помолете за информация относно това какво се случва с вашата индивидуална партида. Ще ви се даде точна информация колко пари са спестени там, до последната стотинка. А след това пробвайте да зададете същия въпрос на НОИ. Какво мислите ще се случи?
От НОИ дори няма да ви върнат отговор. Най-много да ви се изсмеят за въпроса. Всичко това разбира се не означава, че всичко при частните фондове е цветя и рози. От ЕКИП всъщност често сме коментирали, че и там има сериозни проблеми, които имат нужда от спешно решение. Но на първо място всички трябва да проумеем, че това каква пенсия ще получиш от втория стълб зависи само и единствено от това колко си внесъл. Частните пенсионни фондове оперират на принципа „колкото повече, толкова повече“. И в математически смисъл той е напълно буквален, с оглед на това, че в дългосрочен план те успяват единствено да запазят покупателната стойност на спестяванията внесени в тях, но не и да я увеличат.
Ще запитате – това не е ли проблем? Да, донякъде е проблем. Със сигурност е желателно доходността на тези фондове да е по-висока. Но това, че данните сочат, че засега те успешно предпазват стойността на нашите спестявания само по себе си е успех, и то голям. Успех, с който държавния фонд въобще не може да се похвали. Там разчитате единствено на политическо обещание. Което засега може да се изпълнява, но дефицитът в НОИ вече е 50%. С течение на времето ситуацията няма да се подобри, просто защото демографията е такава, че старите ще стават все повече, а младите все по-малко.
Проблемите с доходността във втория стълб са свързани с неадекватната регулаторна рамка. Тя е прекалено рестриктивна и неефективна. Не позволява необходимата гъвкавост на частните фондове да предлагат пенсионни продукти с по-висока доходност. Да не говорим, че лицензионният режим в момента сериозно ограничава конкуренцията в сектора. Накратко, настоящата държавна регулация ограничава потребителския избор на всички нива. Това убива конкуренцията, което убива и доходността на тези фондове. Елементарно е.
От НОИ дори няма да ви върнат отговор. Най-много да ви се изсмеят за въпроса. Всичко това разбира се не означава, че всичко при частните фондове е цветя и рози. От ЕКИП всъщност често сме коментирали, че и там има сериозни проблеми, които имат нужда от спешно решение. Но на първо място всички трябва да проумеем, че това каква пенсия ще получиш от втория стълб зависи само и единствено от това колко си внесъл. Частните пенсионни фондове оперират на принципа „колкото повече, толкова повече“. И в математически смисъл той е напълно буквален, с оглед на това, че в дългосрочен план те успяват единствено да запазят покупателната стойност на спестяванията внесени в тях, но не и да я увеличат.
Ще запитате – това не е ли проблем? Да, донякъде е проблем. Със сигурност е желателно доходността на тези фондове да е по-висока. Но това, че данните сочат, че засега те успешно предпазват стойността на нашите спестявания само по себе си е успех, и то голям. Успех, с който държавния фонд въобще не може да се похвали. Там разчитате единствено на политическо обещание. Което засега може да се изпълнява, но дефицитът в НОИ вече е 50%. С течение на времето ситуацията няма да се подобри, просто защото демографията е такава, че старите ще стават все повече, а младите все по-малко.
Проблемите с доходността във втория стълб са свързани с неадекватната регулаторна рамка. Тя е прекалено рестриктивна и неефективна. Не позволява необходимата гъвкавост на частните фондове да предлагат пенсионни продукти с по-висока доходност. Да не говорим, че лицензионният режим в момента сериозно ограничава конкуренцията в сектора. Накратко, настоящата държавна регулация ограничава потребителския избор на всички нива. Това убива конкуренцията, което убива и доходността на тези фондове. Елементарно е.
Заключение
От тази статия искам да проумеете три неща. Първо, комбинацията от частна плюс държавна пенсия е по-ниска от само държавната пенсия, защото самата система така е структурирана. Да се твърди, че е по-ниска, защото частните фондове са „пирамида“, а НОИ - не, е пълна лъжа. Второ, ако ще се сърдите на някого, че втората ви пенсия (от задължителен частен фонд) е ниска, на първо място трябва да се сърдите на себе си. Защото в настоящия модел, колкото пари внесете там, толкова ще изкарате. Ако се осигурявате на минимална заплата, ще имате нищожна пенсия. И трето, системата има нужда от реформа, както си личи и както ние сме предлагали. Първият (държавен) стълб не издържа под демографския натиск и е на практика фалирал, а вторият страда от сериозни проблеми в регулаторната рамка.
